Word Book of Arts

Приятели и партньори

Живо олово за китайския император или приказката за това как са се появили народите от Далечния изток

Това се случи в далечната и мистериозна страна Китай. Както трябва, императорът го управлява: той държеше хората си в строгост, но се опитваше да бъде справедлив. И всичко щеше да се оправи, но китайският император се разболя тежко. Това, което лекарите не се опитаха да излекуват владетеля, всякакви лекарства подготвиха всичко за него без резултат. Императорът пропиля пред очите ни.

По някакъв начин до него стигна слухът, че някъде на земята има жива вода, която може да излекува най-тежката болест. Императорът реши, че това е последният му шанс, и започна да изпраща слугите си в различни части на света.

Верните слуги тръгват на дълъг и труден път. Те плуваха по бързи реки, преминаваха през горещи пустини, проправяха си път през горските гъсталаци, но никъде не можеха да намерят източник с жива вода. Всички те се върнаха в Китай с празни ръце.

Императорът се ядоса, защото надеждите му не се сбъднаха! Той заповяда да им отрежат главите и веднага изпрати други хора в търсене на жива вода. След известно време обаче те също се върнаха с празни ръце и готови за наказание се поклониха на жестокия император. И главите им полетяха от раменете им и отново императорските слуги тръгнаха в търсене на чудодейно лекарство.

Това продължи доста дълго време, китайският император уби много хора и всички не се отказаха от надеждата, че ще намерят жива вода за него. Веднъж няколко млади момчета, знаейки, че скоро ще дойде редът им, направиха заговор и решиха да избягат от злия владетел. Но за да не познае.

Те дойдоха в двореца и казаха на императора:

- Решихме да съберем сто млади мъже и сто момичета и да отидем в онези земи, където слугите ви все още не са достигнали. Ами ако там се намери източник с жива вода?

Императорът се съгласил, но предупредил, че ако се върнат с нищо, няма да пощади!

За пътя се събраха сто младежи и сто момичета. Знаейки, че никога няма да се върнат в тази страна, те се сбогуваха с родителите си, взеха всичко необходимо за себе си и потеглиха.

Те отидоха в онези земи, които днес наричаме Далечния изток. Двойки момчета и момичета се пръснаха из необятната и необитаема земя във всички посоки. Някои се заселили в гори, тундра, други в морета, реки и езера. Изграждаха жилища, ловуваха, ловуваха. След това децата отидоха и тези имат свои деца.

Така се появяват различните народи от Далечния изток, Улчи, Нанай, Орокс, Удеге, Нивх, Евенки.

А приказката за жестокия император и находчивите младежи и девойки все още може да се чуе по селата.