ЗАГАДКА НА ЦАМ - будизъм, медитация, мантри, йога, култура и религия на Изтока

Смята се, че Падмасамбхава, използвайки ритуала Цам, е победил духовете-пазители на древната тибетска религия Бон и ги е принудил да служат на будисткия закон за дхарма. Това се случи сякаш по време на строителството на Самие, първият будистки манастир в Тибет. По този начин Цам от самото начало символизира победата надим над древните тибетски вярвания и истинската жертва беше заменена в него със символична. В действиеПроизходът на Цам обаче датира от дълбокото минало, свързано не само с религиозната практика на будизма, но и с древни шамански театрални представления, а учените намират прототипи на маски в петроглифи и скални рисунки на Централ Азия от неолита и бронзовата епоха.

Цам е включен в ритуалната практика на много будистки училища. Традицията на нейното изпълнение във всички случаи е оцветена от местното колорит. Всеки манастир има свой собствен набор от маски, костюми и музикал инструменти, а манастирският двор, през който изпълнителите на ритуала се движат в кръгове, се превръща за това време в човек-дала, мистична схема, която символизира Вселената и в същото време - психокосмос. Празнично украсената фасада на храма напопреминава на фона на театралната сцена; понякога върху него се окачват масиикони. Броят на участниците варира от 4-5 до 108 - свещениброй на будизма.

Но без значение как се провежда Цам, самият ритуал започва много преди мистерията да се превърне в общ спектакъл. Опитните лами предават знанията си на млади монаси, които са се посветилистипендия в тантрическата практика със сложни ритуали, магия, заклинания. За няколко седмици преди старта има специаленсоциални услуги. Изпълнителите се потапят в дълбока медитация, идентифицирайки се с персонажите на Цам, включителнорих - ужасяващи дхармапали, защитници на будизма от звяраНови и птичи глави, пазителите на основните точки са локапали, божеството на дълголетието и плодородието, Белият старейшина, митичната птица Гаруда и много други.

И сега идва денят на празника. В навечерието му от рано сутринта от всички квартали местните се стичат в манастира,всички пътища и пътеки. Наскоро привлечен от неообикновен екзотичен спектакъл, чужденци се отбиват на празникастранни туристи. На езика на танца, пантомимата, а понякога и под формата на диалози, Цам говори за покровителите на будизма, за техните подвизиgah и други събития от будистката история и митология. Маските и костюмите на танцьорите изобразяват същите божества, които са изобразени на будистки икони, така че Цам изглежда като „възродена иконаНа". За повечето от присъстващите Цам е вълнуваща гледкалице, омагьосващо и понякога плашещо. Но за посветените е пълен с дълбок мистичен смисъл. Изпълнителят като че ли се превъплъщава като божество или дух; той не просто танцува, а извършва свещени обреди. Публиката също не остава безразлична: съпреживява и активно реагира на всичко, което се случва. Ламите следят отблизо движенията на танцьорите, които трябва стриктно да спазват последователността на всички действия и събития на мистерията.

Брой участници, основни роли, последователност от васдвижения на герои - всичко това е било строго планирано в древното канотекстове, но с течение на времето ритуалът не може да не се промени. Същността му обаче остана непроменена и не е нищо повече от драмата на нашето човешко съзнание, помътнена от афекти-лепилошами и трайни безкрайни цикли на раждане и смъртtei в кръга на съществуване - bhavachakra. Цам се възприема от зрителите и изпълнителите като средство, водещо до просветление, като начин за успокояване на злите духове в навечерието на Нова година или друг празник и накрая, като подготовка на човек за посмъртнотосъществуване, водещо до следващото раждане, може би по-благоприятно от настоящето.