Толстой Л. Н. - Анна Каренина

Преди да успеят да спрат, кучетата, изпреварвайки се, вече летяха към блатото.

- На нас тримата ще ни е тясно. Аз ще остана тук - каза Левин, надявайки се, че няма да намерят нищо друго, освен скулите, които се издигнаха от кучетата и, изпомпвайки в движение, жално извикаха над блатото.

- Не. Хайде, Левин, хайде заедно! - извика Весловски.

- Да, тясно е. Невестулка, обратно! Невестулка! Нямате нужда от друго куче?

Левин остана на линията и завистливо погледна ловците. Ловците минаха през цялото блато. С изключение на пилето и лапуните, от които Васенка уби един, в блатото нямаше нищо.

„Е, виждате ли, че не съм пощадил блатото - каза Левин, - само време за губене.

- Не, все още е забавно. Видяхте? - каза Васенка Весловски, неудобно изкачвайки се на ролките с пистолет и скулящ в ръце. - Колко славно го убих! Не е ли? Е, колко скоро ще пристигнем в настоящето?

Изведнъж конете се втурнаха, Левин удари главата си в цевта на нечий пистолет и избухна изстрел. Всъщност изстрелът е иззвънял и преди, но така изглеждаше на Левин. Въпросът беше, че Васенка Весловски, натискайки спусъка, натисна единия спусък и задържа другия спусък. Зарядът полетя в земята, без да навреди на никого. Степан Аркадиевич поклати глава и се засмя укорително на Весловски. Но Левин нямаше сърце да му говори. На първо място, всеки укор би изглеждал причинен от преминаваща опасност и бучка, която скочи на челото на Левин; и второ, Весловски в началото беше толкова наивно разстроен, а след това се смееше толкова добродушно и завладяващо на общата им суматоха, че беше невъзможно да не се засмее.

Когато пристигнаха във второто блато, което беше доста голямо и трябваше да отнеме много време, Левин ги призова да не излизат. Но Весловски отново го моли. Отново, тъй като блатото беше тясно, Левин като гостоприемен домакин остана с екипажите.

Още от пристигането, Крак се дръпна до неравностите. Васенка Весловски първа изтича след кучето. И едва щом Степан Аркадиевич излезе, великият бекас излетя. Весловски направи грешка и великият бекас се премести на непокосена поляна. Весловски беше снабден с този бекас. Крак го намери отново, застана и Весловски го уби и се върна във вагоните.

- Сега вървете, а аз ще остана с конете - каза той.

Левина започваше да разглобява ловната си завист. Той подаде юздите на Весловски и отиде в блатото.

Невестулка, която отдавна жално пищи и се оплаква от несправедливост, се втурна напред право към надеждния кочкарник на Левин, когото Крак не влезе.

- Защо не я спреш? - извика Степан Аркадиевич.

"Тя няма да те изплаши", отговори Левин, радвайки се на кучето и бързайки след нея.

В търсене на Ласка, колкото по-близо и по-близо се приближаваше до познатите неравности, толкова по-сериозна ставаше. Малката блуждаеща птица я забавляваше само за миг. Тя направи един кръг пред неравностите, започна друг и изведнъж потрепери и замръзна.

- Върви, влез, Стив! - извика Левин, усещайки как сърцето му започва да бие по-бързо и когато изведнъж, сякаш някакво резе се е преместило назад в напрегнатото му ухо, всички звуци, загубили мярката за разстояние, произволно, но ярко започнаха да го изумяват. Той чу стъпките на Степан Аркадиевич, приемайки ги за отдалеченото тъпчене на коне, чу крехкия звук на бум, отчупващ се от корените на ъгъла, на който той стъпи, приемайки този звук за полет на бекас. Чу също, недалеч отзад, някакво пляскане по водата, в което той не можеше да осъзнае.

Избирайки място за крака си, той се насочи към кучето.

Не бекас, а бекас избяга изпод кучето. Левин премести пистолета си, но точно в момента, в който се прицелваше, самият звук от пляскане по водата се усили, приближи се и гласът на Весловски се присъедини към него, като извика нещо странно силно. Левин видя, че взема пушка отзад бекас, но все пак стреля.

Уверявайки се, че е допусната грешка, Левин погледна назад и видя, че конете с ролки вече не са на пътя, а в блатото.

Весловски, искайки да види стрелбата, влязъл в блато и завързал конете.

- И дяволът го носи! - каза си Левин, връщайки се в закъсалата карета. - Защо си отиде? - сухо му каза той и като повика кочияша, започна да отглежда конете.

Левин се дразнеше, че му беше попречено да стреля и че конете му бяха вързани и че, най-важното, за да освободи конете, да ги разпрегне, нито Степан Аркадиевич, нито Весловски не помогнаха на него и на кочияша, тъй като те нито имал и най-малка представа какъв е сбруята. Без да отговори на думите на Васенка на уверенията му, че тук е доста сухо, Левин мълчаливо работи с кочияша, за да освободи конете. Но след това, възпален от работа и видял колко усърдно и усърдно Весловски дърпаше ролките за крилото, така че дори го отчупи, Левин се упрекна, че е твърде студен към Весловски под въздействието на вчерашните чувства и се опита с особено внимание учтивост, за да изглади сухотата му. Когато всичко беше подредено и екипажите бяха изведени на пътя, Левин заповяда да закусят.

- Бон апетит - бон съвест! Ce poulet va tomber jusqu'au fond de mes bottes, - каза Васенка, която отново се развесели във френска шега, довършвайки второто пиле. - Е, сега нашите проблеми свършиха; сега всичко ще върви добре. Само аз съм длъжен да седя на кутията по моя вина. Не е ли? И? Не, не, аз съм Automedon. Вижте как ви разбирам! Той отговори, без да пуска юздите, когато Левин го помоли да пусне кочияша. - Не, трябва да изкупя вината си и съм добре в кутията. - И той отиде.

Левин малко се страхуваше, че ще измъчва конете, особено левия, червения, когото не можеше да задържи; но той неволно се подчини на веселието си, слушаше романси, които Весловски, седнал на кутията, пееше по целия път, или истории и представяния в лицата как да се управлява на английски четири в ръка; и след закуска в най-весело настроение всички се отправиха към блатото Гвоздевски.

Васенка караше конете толкова бързо, че те пристигнаха в блатото твърде рано, така че все още беше горещо.

Пристигайки в сериозно блато, основната цел на пътуването, Левин неволно се замисли как може да се отърве от Васенка и да върви безпрепятствено. Степан Аркадиевич очевидно искаше същото и на негово лице Левин видя израза на загриженост, който истинският ловец винаги има преди началото на лова, и известна добродушна хитрост, характерна за него.

- Как вървим? Отлично блато, виждам, и ястреб? “, Каза Степан Аркадиевич, сочейки две големи птици, надвиснали над острицата. - Къде е ястребът ?, Вероятно има и дивеч.

- Е, разбирате ли, господа - каза Левин с някак мрачно изражение, нахлузи ботушите и огледа капачките на пистолета. - Виждаш ли тази острица? - Той посочи остров, затъмнен от черна зеленина, в огромна, полукосена влажна поляна, разпростряна от дясната страна на реката. - Блатото започва точно тук, точно пред нас, виждате ли - къде е по-зелено. От тук отива вдясно, където ходят конете; има подутини, страхотна бекасина; и наоколо около тази осока оттам до онази гора от елша и до самата мелница. Там виждате къде е заливът. Това е най-доброто място. Там убих седемнадесет пъти бекас. Ще се разпръснем с две кучета в различни посоки и там ще се срещнем на мелницата.

- Е, кой е отдясно, кой отляво? - попита Степан Аркадиевич. - Надясно е по-широко, вие двамата отидете, а аз наляво, - сякаш той каза небрежно.

- Перфектно! ще го уволним! Е, хайде, хайде! - вдигна Васенка.

Левин нямаше как да не се съгласи и те се разделиха.

Щом влязоха в блатото, двете кучета ловуваха заедно и се дръпнаха към ръждата. Левин знаеше това търсене на Ласка, предпазлив и несигурен; той знаеше мястото и чакаше стадо бекаси.

- Весловски, върви до теб! - с избледняващ глас той каза на другар, пръскащ се отзад във водата, посоката на пушката, чиято след случайна стрелба в блатото Колпенски неволно заинтересува Левин.

Но Левин неволно се замисли и си припомни думите на Кити, когато тя го пусна: „Вижте, не се стреляйте“. По-близо и по-близо кучетата се приближаваха, заобикаляйки се, като всеки водеше своя нишка; очакването за бекас беше толкова силно, че ударът на петата му, изваден от ръждата, изглеждаше на Левин вика на бекас и той грабна и стисна дупето на пушката си.

Бам! Бам! Чу се над ухото му. Именно Васенка стреля по стадото патици, които се навъртаха над блатото и по това време далеч надвишаваха ловците. Преди Левин да има време да се огледа, той удари един бекас, друг, трети и още около осем се издигнаха един след друг.

Степан Аркадиевич отряза един точно в момента, когато се канеше да започне зигзаговете си, и бекасината падна на бучка в тресавището. Облонски непринудено поведе друг, все още летящ надолу към острицата и заедно със звука на изстрел падна и този бекас; и се видя как той изскочи от окосената осока, биейки с оцелелото бяло крило отдолу.

Левин не беше толкова щастлив: - удари първия бекас твърде близо и пропусна; го поведе, когато той вече започваше да се издига, но по това време друг излетя изпод краката му и го забавляваше, и той направи нова грешка.

Докато пушките се зареждаха, друг бекас се вдигна и Весловски, който имаше време да зареди друг път, изстреля още два заряда от малък изстрел във водата. Степан Аркадиевич вдигна бекаса си и погледна Левин с блестящи очи.

"Е, сега ще се разпръснем", каза Степан Аркадиевич и накуцвайки на левия си крак, държейки пистолета в готовност и подсвирвайки на кучето, той тръгна в една посока. Левин и Весловски отидоха при друг.

С Левин винаги се случваше, че когато първите изстрели бяха неуспешни, той се вълнуваше, дразнеше и стреляше зле през целия ден. Така беше и днес. Имаше много бекаси. Бекасите постоянно излитаха изпод кучето, изпод краката на ловците и Левин можеше да се възстанови; но колкото повече стреляше, толкова повече се опозори пред Весловски, който стреля весело умерено и извън всякаква мярка, не уби нищо и не беше най-малко смутен от това. Левин бързаше, не можеше да издържи, ставаше все по-развълнуван и стигна до точката, в която, стреляйки, почти не се надяваше, че ще убие. Ласка сякаш разбираше това. Тя започна да търси по-мързеливо и погледна назад към ловците с недоумение или укор. Изстрели последваха изстрели. Дим на прах стоеше около ловците, а в голямата, просторна мрежа на дивечовата торба имаше само три леки, малки бекаси. И тогава един от тях беше убит от Весловски и един генерал. Междувременно от другата страна на блатото се чуваха не чести, но, както изглеждаше на Левин, значителни изстрели на Степан Аркадиевич и почти всеки чуваше: "Крак, Крак, апорт!"

Това още повече тревожеше Левин. Бекасът не спираше да витае във въздуха над острицата. Пляскането по земята и крякането във височините се чуваха непрекъснато от всички страни; бекаси, вдигнати преди и носени във въздуха, седнаха пред ловците. Вместо два ястреба, сега десетки от тях изскърцаха над блатото.

Преминавайки по-голямата половина от блатото, Левин и Весловски стигнаха до мястото, по което селянските коси се разделяха на дълги ивици, допиращи се до острицата, белязана някъде с изтъпкани ивици, понякога от окосен ред. Половината от тези ивици вече са окосени.