Тема 3. Възпитание и образование през Средновековието

(V - XVI век)

Римската империя, която погълна Древна Гърция, се срина през 4 век. на Запад и Изток - Византия, който продължил до 15 век, когато бил завладян от турците.

Елементите на древната култура в образованието са запазени тук и анти­идеалът беше обединен с християнските православни. За разлика от други средновековни европейски държави, Византия е била високо ценена­образование и не е имало църковен монопол върху училището; забележимо беше византийското културно влияние както на Запад, така и на Изток.

Известно е, че византийските монаси Кирил и Методий създават през IX век. Славянска писменост.

През V век. Западната Римска империя падна, ерата, наречена Sre­дневни. Характерните черти на средновековното общество в Западна Европа са структурата на обществото на обществото (духовенство, светски фео­дали, селяни, граждани) и монопола на църквата върху неговия духовен живот.

Най-богатата древна култура, наука и училища постепенно се унищожават­лисичен, унищожен и изпратен до забрава, духът на древността беше изкоренен.

През ранното средновековие католическата църква се превръща в основата на идеологията на обществото. Тя проповядваше аскетичния идеал на живота, отхвърлянето на удоволствията от земния живот, умъртвяването на плътта, духовете­бързайте към небето. Тези религиозни и морални качества са възпитавани при деца от най-ранна възраст при условия на строга дисциплина; призивите за аскетизъм бяха обяснени от църквата с необходимостта да се спаси душата за отвъдното.

През Средновековието възгледът за човека като дълбок гре­душевно създание, носещи в себе си от раждането пороци. Целта на земния живот беше призната като подготовка за бъдещо блаженство на небето. Великобритания­Любовта към всичко фантастично и мрачно беше възстановена. Образованието, изкуството и цялата култура като цяло се оказаха в услуга на католицизма.

През VI-VII век. вместо изчезналите древни училища започват да се появяват училища, създадени от църквата, особени острови на знанието в света не са­добри новини. Те обучавали поклонници и обучавали миряни.

Монашески училища са създадени за момчета, които се готвят да станат монаси (вътрешни), и за жители на дадена църковна енория (външни).

Катедрални или катедрални училища, където обикновено благородници и видни граждани обучавали децата си, били създадени в центровете на църковната администрация­мързел.

Енорийски училища бяха отворени в църковните енории,­били или в специална стая, или в апартамента на духовник и събирали 3-10 момчета.

Само момчета и младежи учиха в училищата, нямаше категорично­срокове, без разделяне на стъпки.

Курс на обучение в монашески и катедрални училища с времето на расите­разшири, започна да учи седем свободни изкуства (V-VI век), включително граматика, реторика, диалектика (тривиум) и аритметика, география, астрономия, музика (квадриум).

Разгледана е основата на всички науки граматика. На гравюрите от онова време тя е изобразена под формата на кралица с корона на главата, отпусната под дървото на познанието, в дясната си ръка има нож за почистване на грешки, в лявата - камшик, принадлежащи на средновековен учител. За изучаване на броня­нито - граматиката (или по-скоро овладяването на грамотността) отне много време. Те научиха граматичните форми на латинския език,­имаше текстове на религиозни книги. Математиката включваше аритметика и началото на геометрията. Само най-надарените и упорити ученици се ангажираха да го изучават, които бяха наречени „изпотяващи абацисти“. Безобидната аритметика генерира истински страх; Трудности при овладяването му са причинени от богословската интерпретация на много математически действия и мистични значения на числата, така че най-простото решение отне няколко страници от книгата. Но онези смелчаци, които владееха математическа мъдрост (три или четири действия) и запомниха значението на числата, бяха удостоени с почетното име „доктор абакус” или дори „доктор за умножение и деление”.

Изследването на други науки за тривиум и квадриум също представлява големи трудности за учениците.

Диалектиката е изучавана, за да се подготви за спорове относно религията­нови теми, за защита на догмите на вярата, реторика - за подготовка на църквата­проповедници.

Физическото наказание беше често в училищата, учениците бяха бити с тояга­ми и пръчки, а по-късно камшик. Наказан с глад, наказателна килия.

Църковните училища поради оскъдицата и изповедалския си характер не можеха да отговорят на нуждите на обществото в грамотно и под­обучени хора да правят практически неща.

През XIII-XV век. от самото население, както и от градските власти, започват да се създават училища работилница (за деца на занаятчии), гилдия­небе (за децата на търговци), които по-късно се обединиха в градски. Обучението в първите две беше на родния език, в градския - също на латински. В допълнение към четенето, писането, броенето бяха дадени знания за професията­нален характер. Подобни образователни институции се появиха за de­vochek.

До 7-годишна възраст момчето живее със семейството си; от 7 до 14 - в двора на сюзерена, изпълняващ задълженията на страница за съпругата на сюзерена и неговите придворни. От 14 до 21 той е бил скуайер с господаря си, придружава го в походи, лов, участие в рицарски турнири и пиршества. Така бяха овладени основните рицарски добродетели: учтивост, знание­етикет, благородни маниери и реч, способност за писане на поезия, военна доблест, религия.

На 21-годишна възраст младежът, преминал предварителни тестове в турнири, битки, пирове, е бил рицар. Така е възпитан най-големият син, а по-малките синове, оставайки вкъщи, упражняват рицарския ум­niyah, са възпитавани в религиозен дух, а след това някои от тях на­царува при епископа и се подготвя за заемането на най-високите църковни длъжности.

Този опит от естетическо и физическо възпитание по-късно е бил частично взет под внимание от учителите хуманисти през XIV-XVII век.

През XII век. в катедралите и манастирите започнаха да се появяват университети.Те се основаваха на принципите на автономия и самоуправление, избор­дали ректорът е имал собствен съд, присъждал академични степени и т.н. Всеки университет създава своя харта, според която животът му е организиран.

През XII век. университетите възникват в Италия, след което се основават университети­версии: парижки (1200), базирани на Богословското училище в Сорбоната, в Оксфорд (1206), Кеймбридж (1231) и през XIV век. в Прага, Варшава. Мрежата им се разширява бързо.

Средновековният университет е имал 4 факултета: артистичен (под­подготвителен), който е служил като общообразователно училище, където­Предвиждаха се „седемте свободни изкуства“ и в случай на успешно обучение студентът получи бакалавърска степен. След 6-7 години обучение завършилите го и защитили работата си, преди членовете на факултета да получат степента "магистър по изкуствата". Тогава беше възможно да продължи образованието си в богословски, медицински или законно факултети, където периодът на обучение също е 6-7 години и завършва със защитата на работа за научна степен­тора на науките.

Университетите съществували за сметка на пари, отпуснати от църквата, такси за обучение на самите студенти и различни дарения. Уни­Версиите обикновено бяха независими от градските власти; както студентите, така и самите университети се отличаваха със своята мобилност и мобилност. Не се разбираме с властите или не се озоваваме във военна зона, университетите­избяга от един град в друг.

Университетите постепенно се превръщат в средища на средновековната наука, но тя все още е била в „пелена“ на богословието и тепърва започва да се отървава от тях.

През Средновековието, разработен схоластика, стремеж­да се помирят, да обединят науката и теологията, светското знание и християните­новата вяра, превърнала се в универсална философия и теология през XI-XV век. Схоластиката разви формално логическо мислене и съживи тео­логика. Един от видни негови представители беше Тома Аквински (XIII век), чиито трудове се превръщат в основни източници при изучаването на бо­богословие в училище.

С течение на времето схоластиката се превърна в официално вакантна­новата "наука" за речта обаче в продължение на много векове тя доминира в преподаването. Често поради схоластичното образование завършилите университети са били невежи.

Учените учени проведоха безкрайни дебати по темите: „Снежно бял ли е или черен?“, „Огън горещ или студен?“, Прекарвайки седмици върху тях и стигайки до кавги, псувни и дори битки. Това бяха „плодовете“ на образованието.

Но имаше университети, които се противопоставиха на схоластиката, развивайки научна мисъл и изкуства, а от техните стени се появиха нови мислители.

В европейската култура постепенно се оформя нов поглед към света и човека, който се различава от средновековната религиозна и догматична. Тогава най-напредналите мислители прокламираха идеите на хуманизма и какво­Човекът беше признат за най-високата ценност на земята. Ерата, наречена Възраждане, което означаваше възстановяване на изгубените стойности на анти­света, ново откритие на древни постижения. Възникнали в Италия, идеите на Ренесанса проникват първо във Франция, а след това и в други западноевропейски страни.

Възпитателите на Ренесанса изложиха едрите и остри­умна критика на пороците на възпитанието и определи нов, хуманен принцип­възпитание.

Франсоа Рабле (1494-1553) - френски писател, в ромите си­не „Гаргантюа и Пантагрюел“ дават типична картина на възпитанието от онова време - отхвърлянето на физически и психически стрес, пораждащи мързел, болест, скука. Романът също така представя идеала за хуманистична визия.­хранене, което се състои в грижата за подготовка на силна физика­добре образован и възпитан младеж.

Еразъм Ротердамски (1469-1536) в сатиричната творба „Похвала на глупостта“ осмива невежеството, суетата, лицемерието. относно­провъзгласявайки естественото равенство на хората, в неговото педагогическо сочи­nenii декларира необходимостта от развитие на активността на детето и вродените му способности чрез трудова дейност, настоява да се вземат предвид силата и възможностите на детето в обучението, да се заинтересува от него в обучението­от.

Томизо Кампансла (1568-1639) пише трактат-утопия "Градът на слънцето" (1602), където дава пример за общество, основано на равенство. Трактатът описва педагогическите принципи, на които се основава образованието: изучаване на науките, историята, традициите и обичаите; уроци по изкуство­държава, занаяти, обществено полезен труд; физическо развитие чрез гимнастика, джогинг, игри.

Томас Мор (1478-1535) - английски мислител, в работата си „Зо­много книги, колкото полезни, толкова и забавни, за най-добрата структура на държавата и новия остров на утопията “(1516) очертава своите възгледи за образованието. Той смята за първостепенна задача възпитанието на висок морал, в духа на морала, който отговаря на интересите на обществото и всеки човек. Скромността, добродетелта, трудолюбието, добротата са най-важните морални черти, които отличават хармонично развития човек.­възхитителен. Държавните училища са предназначени да развият духовна сила у учениците, като предоставят възможност за изучаване на науките, изкуствата,­Niv се учи трудно. Трябва да преподавате на родния език на всички: и двете момчета­cov и момичета.

И така, основните идеи на учителите хуманисти бяха: грижа за хармоничното развитие на детето, основано на неговата дейност, стремете се­придържане към моралното, физическото, умственото усъвършенстване на децата, любовта към децата, отказ от физическо наказание, посвещаване в работа. Педагогиката на хуманизма успя да се реализира само след няколко­до векове, а през XV-XVI век. училищата продължават да бъдат схоластични­кими, типично средновековна.

Само в практиката на няколко учители хуманистичните идеи намериха своето въплъщение. Такива училища по хуманистично образование бяха: създадена гимназия в Страсбург Йохан Щурм (началото на XVI век), където се изучават латински и гръцки езици, и Лондонското държавно училище, създаден с участието на Еразъм Ротердамски.

Хуманистичните идеи на Ренесанса бяха приети по-добре­ми хора от следващите векове.

Така, въпреки виждането за света като за нещо непознаваемо и неподлежащо на научно обяснение, и за човека като цялостно и неизменно същество, надарено с пороци от раждането, което е одобрено от векове, съмненията относно тези постулати започват да се изразяват в обществото . Постепенно кълновете на научното познание се пробиват и след това се развиват нови идеи за същността в педагогиката, на­стойността на човек, за въздействието върху него чрез образованието.

Въпроси и задачи за самоконтрол

1. Опишете училищата от Средновековието.

2. Какво включва седемте свободни изкуства и какво се счита за основа на науките?

3. Кои бяха първите университети?

4. Анализирайте състоянието на училищната и педагогическата мисъл през Възраждането.

5. Какви са причините за развитието на схоластиката?

6. Какви са педагогическите ценности, изгубени през Средновековието?

Тест по тема

1. Изберете правилния отговор.

През Средновековието основното място е било заето от:

А) морално възпитание;

Б) религиозно образование;

В) физическо възпитание.

2. Изберете правилния отговор.

Тези училища обучавали момчета за монаси.

А) Катедрални училища;

Б) Енорийски училища;

В) Монашески училища.

3. Изберете правилния отговор.

Коя от дисциплините не е включена в „седемте свободни изкуства“, преподавани в монашеските училища?

4. Изберете правилния отговор.

Езикът на обучение през Средновековието е:

5. Изберете правилния отговор.

Рицарското образование беше предназначено за:

А) деца на светски феодали;

Б) деца на селяни;

В) деца на духовници;

6. Изберете правилния отговор.

През кой век се появяват първите университети?

7. Изберете правилния отговор.

През Средновековието се развива схоластика. Тя се стреми:

А) развиват наука, освобождавайки се от богословие;

Б) Развиване на теология;

В) Сближете науката и теологията.

8. Изберете правилния отговор.

През XVI-XVII век основният принцип на образование в творбите на западните писатели и мислители е:

А) хуманистичният принцип на образованието;

Б) религиозно-догматичният принцип на възпитанието;

В) принципът на физическия и психически стрес.

9. Изберете правилните отговори.

Основните идеи на хуманистичното образование бяха:

А) възпитание на висок морал;

Б) физическо наказание;

В) въведение в работата;

Г) хармонично развитие на детето;

Д) образование в духа на религията.

10. Корелирайте преподавателите с техните произведения, които описват типична картина на образованието: