Тайнството на покаянието

Тайнството на покаянието Част III Епитимия

Говорейки за Тайнството на покаянието, струва си да се спрем отделно на такова тайнство.закон за кученцата като налагане на покаяние. Покаяние (в превод от гръцкиchicheskogo - "наказание") е специален вид духовно упражнение, наложено от свещеник на вярващ с цел изкореняване на греховете и допълнително духовно втвърдяване. Както пише протоерейРей Генадий Нефедов: „Целта на покаянието е да коригира живота на грешника, да го направи способен да осъзнае и да усети тежестта на извършените грехове“ [45]. Следователно покаянието е необходимо като собствено рода, духовна медицина за страдащата от греха душа на човека. Това се потвърждаваи думите на протойерей Николай МалиНовски: „В православната църква епитимиите означават забрани или духовни наказания за грехове идруги дела на покаяние, наложени от духовнотобучка върху някои от покаялите се, в зависимост от важността на греховете и състоянието на съвесттапокаяли се, за да излекуват техните морални болести. “[46] Само свещеник или епископ (но не и дякон) може да наложи покаяние; в същото време е важно да се знае, че точно същата тази връзка трябва да бъде разрешена от покаянието (т.е. премахната).кученце.

Покаяния като специални духовни възходинараняванията могат да имат различни форми - това е допълнителен пост и коляновъзхищение от четенето на определени молитви и дела на милост към другите и четенето на определена духовна литературарутура и др. Като правило, когато налага покаяние, свещеникът установяваразделен период от изпълнението му. Степента на покаяние трябва да бъде съизмерима ствърдостта на съвършените грехове. Митрополит Филарет (Дроздов), разкривайки значението на налагането на покаяния, пише:нуждите се предписват с покаяниенякои специални благочестиви упражнения и някои лишения, тяхната цел е да се освободят от неправдата на грехаха и преодоляване на греховните навици, като постене отново и отгореза всички, но за тежки грехове - отлъчванеот Светото Причастие при определенотопродължително време ”[47]. Според традицията, установена в Църквата, покаянието се налага незабавно в момента на извършване на Тайнството на покаянието, т.е. точно когато човек изповяда греховете си.ами В същото време Църквата препоръчваникакъв подход към въпроса за налагането на епитимиямного внимателно и разумно. Свещеникът трябва да се пази от данъцинесправедливо покаяние, защото може да върви не за доброто, а, напротивуста, в ущърб на човек. Също така, когато налага покаяние, свещеникът трябва да бъде наученредица обстоятелства: тежест- броя на греховете, извършени от дадено лице, исклонността на неговото покаяние, неговата духовна и физическа сила в изпълнението навъзможно покаяние. Така например, връзкакученцето Александър Елчанинов в работата си „Съвети за младите свещеници“ пише: „Покаянието е напомняне, урок, упражнение; тя учи човек на духовни подвизи, ражда вкус към него; трябваМога да го огранича до точното временапример, прочетете 40 акатисти и т.н. "[48].

От своя страна човекът, на койтопокаянието се налага, трябва отбързайте с него с пълна сериозност и бъдете готови да го изпълните. По същото времеаз, вярващият не трябва да се страхува от него, а трябва да го възприема като полезно духовно упражнение, необходимо за изкореняване на страстите им. Наказанието не е наказание, а специална форма на дудобро изцеление на човек. Както о. Николай Малиновски: „въпреки че епитимиите са особен видзнания, но те са само коригиращо, бащино наказание. свързано сна онези, които са съгрешили, точно както казва апостолът:Господ е бит, наказва (Евр. 12: 6). “[49] Неизпълнението на наложеното покаяние може да има по-сериозни последици.от греха, извършен преди, тъй като това вече е двойно нарушение законе на Църквата.

След изпълнението на наложеното покаяние вярващият идва в свещеничествотоку, а свещеникът премахва от него това покаяние, като чете специално разрешение.

Интересно е да се отбележи, че следното еторичен факт. В периода от XI до XII век в Русия, практичентик на налагане на покаяния. Това обаче беше малко по-различно от сегашното traditsii. Така например, отколкото благочестиеколкото повече човек беше, толкова повече покаяние му беше наложено и, обратно,благочестиви миряни извършили там по-лека покаяние. Има ивъведена е традиция, при която на лице, което е било подложено на епитимия, може да се помогне при неговото изпълнение от роднини и приятели, а на съпруга може да се помогне отвино. По този начин виждаме, че без да променя своята същност, въпреки това традицията на покаянието е жива традиция.dition и е модифициран в съответствие с жизнената ера. Но в същото време каноните на Христовата църква оставатпроменлив.

Тайнството на покаянието в своята същностИ двете са много прости и много сложни едновременно. Цялата простота на изповедта е толкова искрена, аз отивампокаяние от сърце, Господ Исус Христос е готов да приеме от абсолютно всеки човек. Трябва ви самода бъдем честни със себе си и Господ Исус Христос. Сложността на това Тайнство се крие във факта, че не всеки човек е готов да се състезавапокрийте душата си, преодолейте объркването систраст и гордост и дойде при Господ в Божия храм. Особено трудно е да се направи такава стъпка за човек, който тепърва се присъединява към вярата, храма и като цяло към религиозния живот. Добре подспори тук може да бъде високаобаждания и съвети на светите отци и подвижников на православието. И така Никон (Воробьов), игумен от Оптинския Ермитаж, пише: „Бъди мирен и се надявай на Христос. Това, което тревожи съвесттаразказват, а останалото - общият резултат. Господ знае всичко и прощава всичко за вяра и покаяние и приема в Небесното царство, Той няма да ви лиши и от това ”[50].

Дори в началото на пътя си към Тайнството на покаянието, човек вече изпълнява опопределено духовно и телесно подvig, а именно, спазва постенето, моли се усилено и осъзнава извършените греховехий Още в тези първи стъпки на човек по пътя към покаянието можем да видим първоначалното начало на Тайнството. Тук още няма свещеник, няма храминсталация, няма богослужебни текстове и молитви, но вече има най-важното - човешкото покаяние. Признаване на грешките си в представянето заръководи Господ, а за признаване на грешки - смирение пред Господа. Смирението е последвано от доброволностотдавайки се на Божия съд, но и на Божията милост. Едва след всички тези духовни стъпки на лично покаяние започва пътят на човека към Тайнството на покаянието в църквата. Трябва да се дефинирадуховна и физическа подготовка за Тайнството, а след това - пътят към Божия храм. Тук свещеното влиза в игра.псевдоним, приемащ човек, дошъл на изповед. В обстановка на храм,векът се чувства по-концентриранбаня на Тайнството, в която той участва, а резултатът от такава духовна концентрация е съзнателно и искрено изповядване на греховете му. Както учи Православната църква, в моченге от покаяние и трябва в човек заизлъчва онази радикална промяна в съзнанието, която не би му позволилание се връщаме към нашите страсти. Това, според учението на светите отци, трябва да бъде целта на човекапокаянието не е просто изявление на вашите грехове, а унищожаването им по ваше собствено времемен, сърце и душа. Ако човек успееАко постигнете такъв резултат, това означава, че той вече променя съзнанието си към правдата, а не пада. Отрязвайки страстите и греховете си, пречиствайки сърцето, ума и душата си, човек получава благодатта, която слиза върху него от Пресвета Троица. Разбира се, страстите, изкушенията и изкушенията не изчезват никъдеzayut, но само отстъпление за известно време, но, още повече, човек трябва да запази, сексдадено му в Тайнството на покаянието, чистотози от неговото естество. Това чувство и съзнание търпи човек, когато си тръгваот храма. Добре дадено състояниеТова се определя от думите на протопресвітер Михаил Помазански: „Човек, освободен от бремето на греховете, отново се съживявато е духовно и става способно да преподаварепликирайте и подобрете в dobром по християнски начин "[51].

1. Времето на покаянието. Колекция. Данилов манастир. М.: Даниловски евангелист, 2008.

2. Йоан (Крестянкин), архим. Опитът от изграждането на изповед. М.: Свети УспенПсково-Печерски манастир. Бащината къща, 2008 г.

3. Малиновски Н., прот. Есе от Праславно догматично богословие. М.: Издателство ПСТГУ, 2003.

4. Нефедов Г., прот. Тайнства и церемонии на православната църква. Москва: Руски хронограф, 2004.

5. Никон (Воробьов), игумен. Остави нипокаяние. М.: Издателство на Сретенския манастир, 2009.

6. Помазански М., протойерей. Налиславно догматично богословие. М.:

7. Православие. Пълна енциклопиранадия. СПб.: Издателска група "Вес",

8. Преподобни Анатолий (Зерцалов). Следващияда даде волята на Бог. М.: Издателство на Сретенския манастир, 2008 г.

9. Преподобни Антъни Оптински. Науката за отдаденост на волята на Бог. М.: ИзданиеСретенски манастир, 2009 г.

10. Преподобни Макарий Оптински. Дума във ваша полза. М.: Издателство СреТенски манастир, 2007 г.

11. Св. Филарет (Дроздов), Met. Православен катехизис. М.: Изданиетялото на Сретенския манастир, 2002 г.

[1] Св. Макарий Оптински. Дума във ваша полза. Москва: Издателство Сретенски манастирря, 2007. S. 39.

[2] Св. Анатолий (Зерцалов). Следвайте волята на Бог. Москва: Издателство „Сретенски монас“tyrya, 2008. S. 295.

[3] Г. Нефедов, прот. Тайнства и церемонии на Прана славната църква. М.: Руски хронограф, 2004. S. 72.

[4] Времето на покаянието. М.: Даниловски евангелист, 2008. S. 224

[5] Малиновски Н., прот. Очерк православента догматична теология. Москва: PSTBI, 2003. Част 2. С. 202.

[6] Св. Макарий Оптински. Дума във ваша полза. Москва: Издателство Сретенски манастирря, 2007. S. 39.

[7] Св. Антъни Оптински. Науката за предаденотоспоред Божията воля. М.: Издателство СретенсМанастир, 2009, с. 199.

[8] Йоан (Крестянкин), архим. Публикувайте опитроево признание. М.: Отчий дом, 2008. S. 8.

[9] Св. Филарет (Дроздов), Met. Православния катехизис. Москва: Издателство „Сретенски манастир“, 2002. С. 126.

[10] Помазански М., протойерей. Православна догматична теология. М.: Дар, 2005. S. 343.

[11] Пак там. Стр. 343.

[12] Времето на покаянието. М.: Даниловски евангелист, 2008. S. 265.

[14] Пак там. С. 268-269.

[15] Йоан (Крестянкин), архим. Публикувайте опитроево признание. М.: Отчий дом, 2008. S. 9.

[16] Св. Анатолий (Зерцалов). Следвайте волята на Бог. Москва: Издателство „Сретенски монас“tyrya, 2008. S. 85

[17] Помазански М., протойерей. Православна догматична теология. М.: Дар, 2005.

[19] Йоан (Крестянкин), архим. Публикувайте опитроево признание. М.: Отчий дом, 2008. S. 7.

[22] Св. Макарий Оптински. Дума във ваша полза. Москва: Издателство „Сретенски монас“tyrya, 2007. S. 203

[23] Малиновски Н., прот. Есе Православнос догматично богословие. М.: PSTBI, 2003. Част 2. С. 203

[24] Св. Макарий Оптински. Дума във ваша полза. Москва: Издателство Сретенски манастирря, 2007. S. 140.

[25] Св. Анатолий (Зерцалов). Следвайте волята на Бог. Москва: Издателство „Сретенски монас“tyrya, 2008. S. 99.

[26] Времето на покаянието. М.: Даниловски евангелист, 2008. S. 150.

[27] Г. Нефедов, прот. Тайнства и церемонии на Прана славната църква. М.: Руски хронограф,

[28] Г. Нефедов, прот. Тайнства и церемонии на Прана славната църква. М.: Руски хронограф,

[29] Г. Нефедов, прот. Тайнства и церемонии на Прана славната църква. М.: Руски хронограф,

[30] Помазански М.: Протопрес. Православна догматична теология. М.: Дар, 2005. S. 343.

[31] Св. Макарий Оптински. Дума във ваша полза. Москва: Издателство Сретенски манастирря, 2007. S. 204.

[32] Времето на покаянието. М.: Даниловски евангелист, 2008. S. 323-324.

[34] Никон (Воробьов), игумен. Покаянието е оставено на нас. М.: Издателство на Сретенски моNastyrya, 2009. S. 158.

[35] Св. Макарий Оптински. Дума във ваша полза. Москва: Издателство Сретенски манастирря, 2007. S. 61.

[36] Времето на покаянието. Стр. 267

[37] Св. Макарий Оптински. На същото място. Стр. 169.

[38] Св. Анатолий (Зерцалов). Следвайте волята на Бог. Москва: Издателство „Сретенски монас“тиря, 2008. С. 113

[39] Йоан (Крестянкин), архим. Публикувайте опитроево признание. Москва: Отчий дом, 2008. С. 8-9.

[41] Св. Антъни Оптински. Науката за предаденотоспоред Божията воля. М.: Издателство СретенсМанастир, 2009, с. 204.

[42] Пак там. П. 204-205.

[43] Св. Антъни Оптински. Наука за предаден по волята на Бог. М.: Издателство СреТенски манастир, 2009, с. 205.

[44] Никон (Воробьов), игумен. Покаянието е оставено на нас. М.: Издателство на Сретенски моNastyrya, 2009. S. 158.

[45] Нефедов Г., прот. Тайнства и церемонии на Прана славната църква. М.: Руски хронограф,

[46] Малиновски Н., прот. Есе Православноуска догматична теология. Москва: PSTBI, 2003. Част 2. С. 207

[47] Св. Филарет (Дроздов), Met. Православния катехизис. Москва: Издателство Сретенски манастир, 2002. стр. 128

[48] Времето на покаянието. М.: Даниловски евангелист, 2008. S. 275.

[49] Малиновски Н. прот. На същото място. Стр. 208.

[50] Никон (Воробьов), игумен. Покаянието е оставено на нас. М.: Издателство на Сретенски моnastyrya, 2009. S. 163

[51] Помазански М., протойерей. Православна догматична теология. М.: Дар, 2005. S. 342.