Свързана статия:
Ситуация с успех като средство за преодоляване на отхвърлянето при децата в детската градина. Т.О.Кузовкова

Ситуация с успех като средство за преодоляване на отхвърлянето при децата в детската градина.

Т.О.Кузовкова

Тамбовски държавен университет на името на Г.Р. Державин

Понастоящем в практиката на предучилищното образование има един от най-често срещаните, но недостатъчно проучени и проучени проблеми - отхвърляне и отхвърляне на отделни деца в екип.

Детето, като бъдещ член на обществото, се нуждае от подкрепа и успешното прилагане на своите възможности и способности, но статутът на „отхвърлен“ в детския екип допринася за обратното - формирането на несигурност, изолация, агресия у децата в предучилищна възраст . Отрицателните отношения (кавги, конфликти) в групата водят до забавяне в развитието на личността, а при някои особено неблагоприятни условия и до нейното деградиране. В случай на дълъг престой в такава група, негативните нагласи водят до безпокойство и разочарование. Личната тревожност е основна личностна черта, която се формира и затвърждава в ранното детство. Ето защо много педагози-възпитатели се опитват да намерят отговор на въпросите как да помогнат на детето да не се чувства излишно в екип, дали е възможно да го научим да общува пълноценно с връстници, може ли възрастни (учители, психолози, родители) влияят върху влизането на детето в детската общност. Несъмнено проблемът с отхвърлянето на някои деца от други може да бъде решен само с целенасочено проучване на изследвания проблем и намиране на техники, методи и средства, насочени към предотвратяване на появата на чувства на отхвърляне при децата.

С успешна социализация детето задоволява потребността си от общуване, влиза в отношения, които стимулират положителните му емоции, развиват личните му качества, творчески способности. Това обстоятелство става възможно при необходимост­условия за създаване на ситуации, които позволяват на детето да разгърне своя потенциал, допринася за формирането на дейността на личността, нейната самореализация в настоящата и бъдещата среда, а педагогическата атмосфера е благоприятна за общуването на децата, тяхното сближаване и взаимно разбиране. Определени действия на учителя могат да се превърнат в подобни ситуации. Първо, активното участие на отхвърлените деца в директно образователни дейности, насърчаване на тяхната активност и решителност в класната стая, стимулира желанието за постигане на признание и успех в средата на връстниците. На второ място, участието на детето в извънгрупови дейности, развива чувство за отговорност за възложената задача и други деца ще видят привлекателни страни в „непопулярното“ дете. В приветлива атмосфера детето развива положителни комуникативни умения. Често обаче се случва той да бъде окован от страха от лоша оценка, критика, страх да не се компрометира, да не бъде приет като „свой“.

Но източникът на прогреса на личността на отхвърленото дете, неговия потенциал, е появата на чувство на радост от постигнатото. Непопулярните деца трябва да се научат да постигат успех, макар и малък, но способен да промени отношението на своите връстници в групата.

Стимулирането е фактор в дейността на учителя, насочен към постигане и предотвратяване на чувството за отхвърляне при децата. Стимулът се превръща в истинска, мотивираща сила едва когато се превърне в мотив, тоест във вътрешен порив за активност. Нещо повече, този вътрешен порив възниква не само под въздействието на външни стимули, но и под влиянието на самата личност на детето, предишния му опит, нужди и т.н.

Следователно смисълът на дейността на учителя е да създаде ситуация на успех за всеки ученик.

Създаването на успешна ситуация от учителя има многостранен фокус. Единият е чисто индивидуално преживяване на радост, лично, субективно. Друга е колективна оценка на постиженията на даден индивид, отношението на другите към успеха на член на екип или група. Връзката между тези страни е неоспорима и органична. Радостта от успеха може да бъде чисто лична, дори интимна, ако той може да се наслаждава на постиженията си, независимо от мнението на другите. Радостта, споделена с другите, се превръща в обща радост.

От педагогическа гледна точка създаването на ситуация на успех е такава целенасочена, организирана комбинация от условия, при които е възможно да се постигнат значителни резултати в дейността както на отделен индивид, така и на екипа като цяло.

От психологическа гледна точка успехът, според А. С. Белкин, е преживяването на състояние на радост, удовлетворение, защото резултатът, към който човек се е стремял в своята дейност, или съвпада с неговите очаквания, надежди или ги надминава. На основата на това състояние се формират нови, по-силни мотиви за дейност, нивата на самочувствие и самооценка се променят.

Когато работи с отхвърлени деца, учителят трябва да помогне да се гарантира, че ученикът осъзнава радостта от постиженията, своите възможности, вярва в собствените си сили. Създаването на „ситуация на успех“ е метод за стимулиране, мотивиране и поведение на дете, тъй като именно положителните емоции могат да се превърнат в най-важния стимул за детето.

Необходимо е да се разберат психологическите и педагогическите механизми, които стоят в основата на този метод. Създаването на ситуация на успех е това, което е основно в дейностите на учителя при решаването на проблема с отхвърлянето и отхвърлянето на отделни деца в екип. Опитът от успеха внушава на детето самочувствие. Има желание отново да се постигнат добри резултати, възниква усещане за вътрешно благополучие, което от своя страна има благоприятен ефект върху общото отношение на детето към света около него.

A.S. обръща голямо внимание на създаването на ситуации на успех. Белкин, доктор на педагогическите науки. Той е твърдо убеден, че ако едно дете е лишено от вяра в себе си, е трудно да се надява на неговото „светло бъдеще“. Една небрежна дума, една необмислена стъпка на учителя може да сломи детето, така че по-късно никакви образователни трикове няма да помогнат. Задачата е да се даде възможност на детето да изпита радостта от постиженията, да осъзнае своите възможности, да повярва в себе си. Успехът може да бъде краткосрочен, чест и дългосрочен, моментален, стабилен, значим, свързан с целия живот и дейности на детето. Всичко зависи от това как се фиксира ситуацията с успеха, продължава, какво лежи в основата й, а именно от действията на учителя.

Създаването на ситуация на успех в работата на учител с изгнано дете се извършва на етапи:

Етап 1. Провеждане на психолого-педагогическа диагностика, фокусирана върху идентифициране на характеристиките на мотивацията за успех при дете. Обръща се внимание на особеностите на когнитивните и емоционално-волевите състояния на детето, които влияят на желанието му за успешна самореализация в хода на дейността.

Преживяването на успех може коренно да промени психологическото благосъстояние на детето, драстично да промени стила на неговите дейности, взаимоотношенията с другите. Ситуацията с успеха може да се превърне в своеобразен спусък за по-нататъшното развитие на личността.

За пълноценното развитие на личността на едно отхвърлено дете съществува постоянна система за стимулиране и насочване на подкрепления, в ролята на които е ситуация на успех. Именно успехът дава сила, вяра в способността за преодоляване на всякакви препятствия, създава основата за формиране на здравословно самочувствие.

По този начин, на съвременния етап от развитието на обществото, ориентацията към успеха трябва да действа като предпоставка за изграждането на всяка ефективна образователна система. Доказано е, че в основата на творческото активно благополучие на всеки човек е вярата в собствените му сили. Утвърждаването на тази вяра е невъзможно без придобиване на опит за постижения и опит за успех.

Литература

  1. Башлакова Л.Н. Естеството на общуването на учителя с децата като фактор за формиране на детските отношения // Изследване на проблемите на предучилищното образование в трудовете на млади учени. М. 1985 г.
  2. Белкин А.С. Ситуация с успех. Как да го създадете. Книга. За учителя. М.: Образование, 1991.176s.