Съвременни подходи за лечение на заболявания на стомашно-чревния тракт

Обобщение. Материали на доклади от Международната научно-практическа конференция "Дни на гастроентерологията в Киев"

съвременни
Един от първите на конференцията обсъди въпроса за киселинно-супресивната терапия за стомашно-чревния тракт­Езофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ), представена от доцент, Катедра по вътрешни болести, Национален медицински университет. А.А. Богомолец Владимир Чернявски. Според международни данни, киселини и други прояви на ГЕРБ, понастоящем най-често срещани сред населението на различни страни (до 48%), водят не само до нарушаване на качеството на живот на пациентите, но и до повишен риск от аденокарцином на хранопровода.

Причините и условията за възникване на ГЕРБ във всеки отделен случай са строго индивидуални­нас. Въз основа на съвременните представи за болестта, дори в типичните случаи, все още няма реална възможност да се излекува ГЕРБ веднъж завинаги. В тази връзка в медицинската практика се използва предимно дългосрочна патогенетична терапия, насочена към намаляване на агресивните ефекти на киселината-­пептичен фактор върху лигавицата на хранопровода.

Според В. Чернявски, вътрешната клинична практика се характеризира с неоправдана полифармация при лечението на пациенти с ГЕРБ, често се използва стратегия за засилване, стратегията за спускане се тълкува погрешно.

Пациентите с тежки симптоми на ГЕРБ на фона на обективно установено нарушение на двигателно-евакуационната функция на стомаха показват диференцирано използване на прокинетиката. Въпреки това, в повечето случаи терапията за подтискане на киселини е оптимална и най-оправдана.

Преди повече от 10 години превъзходството на ИПП над блокерите на Н2-хистаминовите рецептори беше надеждно доказано както в скоростта на облекчаване на симптомите, така и в крайния клиничен резултат, толерантността към лечението и профила на лекарственото взаимодействие. Данните, базирани на доказателства, според лектора показват, че ИПП при киселинно-зависими заболявания ефективно облекчават симптомите и насърчават зарастването на дефект в лигавицата на хранопровода, стомаха и дванадесетопръстника до края на курса на лечение.

Пациентите с рефлуксен езофагит са показани за лечение на ИПП в продължение на 4–12 седмици. В този случай трябва да се вземат предвид нюансите на антисекреторната терапия. Първо, оптимално е да се използват ИПП веднъж дневно, 0,5-1 часа преди хранене - този начин на приложение осигурява максимален антисекреторен ефект и намалява вероятността от лекарствено взаимодействие с храната. Второ, за пациенти с неерозивен ГЕРБ е приемлив кратък курс или терапия „при поискване“, докато симптомите отшумят. Трето, трябва да се вземе предвид необходимостта от предписване на лекарства на база цена/качество. Според В. Чернявски, докато пациентът трябва да купува лекарства в Украйна за своя сметка, въпросът за цената на лечението ще остане актуален. Предпочитание трябва да се дава на евтини лекарства с доказана (за предпочитане в една от развитите страни на Европейския съюз) биоеквивалентност.

Днес, с отрицателен опит с генеричните лекарства от омепразол, много лекари избягват ежедневното му приложение на пациенти. С появата на висококачествени и доказани лекарства, произведени в Европа, по-специално Loseprazole ® (PRO.MED.CS Praha as, Чехия), честотата на предписване на омепразол при пациенти с киселини и други прояви на ГЕРБ се е увеличила значително. Киселинно-инхибиращият ефект на лекарството е очакван и доста изразен. Според лектора оздравяването на лигавични дефекти при рефлуксен езофагит степен А е отбелязано при 93%, степен В - при 87% от пациентите (n = 60) в рамките на 1 месец от употребата на наркотици.

Според международните подходи за лечение на пациенти с езофагит, след излекуване на ерозиите е необходимо продължително лечение с ИПП (ако те са клинично ефективни), тъй като рецидивите са характерни след прекратяване на лекарствената терапия. В същото време почти 80% от пациентите с рецидив на заболяването след 6-12 месеца разкриват езофагит. Поради това се препоръчва продължителна, ежедневна терапия с ИПП с най-ниската ефективна доза въз основа на контрола на симптомите. Не се препоръчва преминаването (стъпка надолу) към лечение с H2-хистаминови рецепторни блокери или антиациди.

Важен компонент на успешното лечение е модификацията на начина на живот (избягване употребата на храни и лекарства, които насърчават рефлукса - алкохол, кафе, мазни храни, теофилин, антихолинергици и др.), Както и лечение на съпътстваща патология.

V. Chernyavsky също отбелязва ефективността на употребата на урсодезоксихолева киселина (UDCA) за дуоденогастроезофагеален рефлукс, който според многобройни проучвания се наблюдава при 5–20% от пациентите с ГЕРБ. Патогенезата на заболяването се основава на увреждащия ефект на панкреатичните ензими и жлъчните киселини върху лигавицата на хранопровода, което води до разрушаване на муциновата бариера. Освен това хидрофобните жлъчни киселини увреждат мембраните на епителните клетки, в резултат на което клетките стават по-чувствителни към въздействието на солната киселина и пепсина. Съществува мнение, че наличието на дуоденално съдържание в рефлуксат може да е причина за по-тежък ход на ГЕРБ и развитието на усложнения на заболявания (хранопровод на Барет, аденокарцином на хранопровода).

Под въздействието на UDCA, съдържащите се в рефлуксата жлъчни киселини се трансформират във водоразтворима форма, която по-малко дразни лигавицата на стомаха и хранопровода. В случай на "алкален" гастроезофагеален рефлукс, се препоръчва прием на UDCA 250 mg 2 пъти дневно в продължение на 8 седмици.

подходи
По - подробен доклад за новите възможности за използване на UDCA в клиничната практика беше представен от Юрий Степанов, и около. Директор на държавната институция "Институт по гастроентерология на Националната академия на медицинските науки на Украйна", професор, ръководител на катедрата по гастроентерология и терапия на Днепропетровската медицинска академия, който отбеляза, че UDCA заема достойно място в списъка на съвременните хепатопротектори, напълно отговарящ на изискванията, пред които е изправен лекар при решаване на проблеми при лечение на чернодробни заболявания, а именно:

  • защита на хепатоцита от разрушаване;
  • нормализиране на функционирането на хепатоцитите;
  • ограничаване на мастната дегенерация;
  • намаляване на тежестта на възпалението;
  • сдържане на фиброза;
  • намаляване на клиничните прояви на чернодробна цироза (портална хипертония, енцефалопатия);
  • подобряване на благосъстоянието на пациента: намаляване на тежестта на болката и тежестта в хипохондрия, астения, жълтеница, оригване, повръщане и др.

В експеримент върху клетъчни култури, както и в хода на клинични проучвания при заболявания, придружени от синдром на цитолиза, е доказан цитопротективният ефект на UDCA върху хепатоцитите, еритроцитите и клетките на стомашната лигавица поради възможността за включване на киселина в мембраните от тези клетки.

Ю. Степанов се фокусира върху широкото използване на UDCA Ursosan в клиничната практика (PRO MED.CS Praha a.s., Чехия). Поради своето антихолестатично, хипохолестеролемично и литолитично действие, лекарството е ефективно за предотвратяване и лечение на хепатобилиарни заболявания и техните усложнения. Лекторът отбеляза важността на предотвратяването на жлъчнокаменната болест в началния етап - жлъчна утайка. Използването на UDCA на този етап избягва образуването на холестеролни камъни в жлъчния мехур (GB). Въпреки това, дори и с тяхното присъствие, приемането на UDCA ви позволява да премахнете усложнения като възпаление и язви под налягане на стената на жлъчния мехур, рак на жлъчния мехур. Този ефект се постига поради значителна промяна в състава на жлъчката спрямо нейните неагресивни хидрофилни компоненти (до 50%) в резултат на курса на лечение с UDCA. Друг важен ефект от UDCA терапията е намаляването на нивата на холестерола в кръвта.

Широкият спектър на действие на UDCA, както и многобройните международни и местни проучвания, представени в доклада, потвърждават многостранния (цитопротективен, хепатопротективен, антиоксидантен, хипохолестеролемичен, литолитичен, антихолестатичен, антифибротичен, имуномодулиращ, регулиращ апоптозата) терапевтичен ефект на Ursosan.

Тематичният клиничен проблем, според лектора, остава апоптоза, произтичаща от вирусна, авто­имунно, мастно, токсично, генетично увреждане на черния дроб. Според съвременната концепция интензивната клетъчна смърт провокира развитието на фиброза. UDCA лекарства намаляват тежестта на апоптоза.

Съвременното управление на пациенти с вирусен хепатит (VH) също предвижда използването на хепатопротектори като адювантна терапия. Проучвания на руски клиницисти показват увеличение на броя на случаите на пълна стабилна ремисия (PSR) при пациенти с хронична HCV по време на терапия с интерферон и лечение с Ursosan. По този начин, след 3-5 години след лечението, почти 60% от децата съобщават за PAD (в сравнение с 40% от децата, които са получавали монотерапия с интерферон). При възрастни, приемали Ursosan, случаите на SDS са съответно с 10% по-високи (Reizis A.R. et al., 2004).

Употребата на лекарството Ursosan също е ефективна в сравнение с приложението на силимарин при деца с автоимунен хепатит като екстраинтестинална проява на улцерозен колит (UC). Курсът на лечение с това лекарство позволи да се нормализира нивото на аланин­аминотрансфераза при 45%, за да се намали нейното ниво с 2–5 пъти - при 55% от пациентите, докато обостряне на NUC се наблюдава само при 8% от децата. В групата на децата, приемащи силимарин, показателите са 13; Съответно 28 и 100% (Reisis A.R. et al., 2004).

Както отбеляза лекторът, днес състоянието на функционалната хипербилирубинемия остава несигурно за практикуващите. Следователно, освен че се посочва наличието на синдром на Gilbert, е трудно да се помогне на пациента. Добре известно е, че състоянието на функционална хипербилирубинемия води до появата на жлъчни дискинезии, холелитиаза. В това отношение новите данни са обнадеждаващи, което предполага, че употребата на лекарството Ursosan при синдрома на Gilbert има терапевтичен и профилактичен ефект (Reizis A.R., 2007).

Ю. Степанов акцентира и върху значението на използването на UDCA, когато пациентите с ГЕРБ имат горчив вкус в устата - един от симптомите на двоен рефлукс.

Той също така демонстрира данни за защитната роля на UDCA в превенцията на чревна дисплазия и колоректален аденокарцином. По този начин при пациенти с слабо диференцирана дисплазия, които са приемали UDCA в продължение на 2 години, не е имало влошаване на състоянието им, докато при 22,2% от пациентите, които не са приемали UDCA, дисплазията е прогресирала до необходимостта от колектомия (Sjoguvist U. et al., 2004).

Ю. Степанов предположи, че съдбата на основни фосфолипиди очаква лекарствата на UDCA, които с появата на нови данни започват да се използват не само като хепатопротектори, но и като незаменими компоненти на терапията в кардиологията. Лекторът представи данните от изследването на използването на UDCA като кардиопротектор при реперфузионно увреждане на миокарда, проведено върху плъхове Wistar. Когато коронарната артерия се запуши за 30 минути в групата, използвайки UDCA при 40 mg/kg телесно тегло 180 минути преди оклузията, освобождаването на цитохром С в цитозола се наблюдава при 4,8% от плъховете, докато в контролната група този показател е 11,8%. Зоната на некроза и апоптоза на миокарда е открита съответно при 22,1 и 46,4% от плъховете (Rajesh K.J. et al., 2005).

По този начин днес UDCA се счита за универсален цитопротектор. Според лектора тази концепция ще бъде потвърдена в многобройни изследвания в близко бъдеще.

Той завърши речта си с думите на S. Benedetti (2005): „Пътят, който минахме от концепцията за урсодезоксихолевата киселина като антихолестатичен агент до сегашното разбиране за дълбоките имуномодулиращи, антиапоптотични и други многостранни механизми на нейното действие е един от най-впечатляващите в съвременната фармакология ”.

Юлия Ермолова,
снимка Сергей Бек