Белодробна секвестрация

Секвестрацията на белите дробове е патологична област на белите дробове, локализирана вътре или извън белодробния лоб, която не участва в газообмена и се доставя от необичайно разположени съдове, простиращи се от аортата или нейните основни клонове. Дефектът се формира в ранната ембрионална фаза (18-40-ия ден от пренаталния период).

Има два вида секвестиране: екстра-лоб (екстра-лоб) и интра-лоб (интра-лоб).

При интраполната секвестрация патологичното място се намира сред нормалната белодробна тъкан без нейното плеврално разграничаване от паренхима. Приемът на въздух се осъществява чрез периферни връзки. Кръвоснабдяването се дължи на супрафреничната или субфреничната аорта или нейните клонове. Венозният отток се осъществява през белодробната, по-рядко през азигосната вена. Най-често дефектът се намира в задните базални сегменти на долния лоб, по-често вляво.

При макроскопия патологичната формация е жълта, непигментирана, гъста в консистенция област на белодробната тъкан с кисти.

При екстралобарната секвестрация патологичното място се намира в гръдната кухина над диафрагмата, понякога в коремната кухина. Анормалната белодробна тъкан е отделена от нормалния бял дроб и е покрита от собствената си плевра. В по-редки случаи секвестираната зона се намира извън белодробна (в перикардната кухина, в дебелината на гръдната стена, в шията) и расте заедно със съседните органи. Артериалното кръвоснабдяване съответства на интрадолното секвестиране. Изтичането на венозна кръв се осъществява през венозната система azygos.

Белодробната секвестрация често се комбинира с други дефекти.

Клиника, диагностика

Клиничната картина на заболяването се появява едва след заразяване на белодробната секвестрация. Основните симптоми са умора, кашлица, висока температура, повтарящи се бронхити и пневмония.

Рентгенографията на гръдния кош показва хомогенно или нехомогенно помътняване. Най-често секвестираната зона се проектира в зоната на десетия сегмент.

Според клинични и рентгенологични данни съществуват три форми на белодробна секвестрация.

1. Бронхиектазии. В тази форма се развива комуникация между белодробната секвестрация и бронхиалното дърво в резултат на възпаление на околната белодробна тъкан.

2. Псевдотуморна форма.

3. Формата, характеризираща се с появата на гнойно възпаление на секвестираната зона.

Допълнителен съд често се открива при ангиография.

Томограмата на гръдните органи разкрива кистозни изменения, както и допълнителен (аберален) съд.

Диференциална диагноза

Диференциалната диагноза трябва да се извършва с бронхогенна киста, поликистозна болест, туберкулоза, неоплазма.

Лечението е само хирургично. Най-често срещаната е килирана резекция на секвестираната зона.