Белодробна секвестрация

  • Какво представлява секвестрацията на белия дроб
  • Симптоми на секвестрация на белия дроб
  • Диагностика на секвестрация на белия дроб
  • Лечение на белодробна секвестрация
  • С кои лекари трябва да се свържете, ако имате секвестрация на белия дроб

Какво представлява секвестрацията на белия дроб

Белодробната секвестрация е дефект в развитието, при който част от белодробната тъкан, обикновено необичайно развита и представляваща киста или група кисти, е отделена (секвестирана) от нормалните анатомични и физиологични връзки (бронхи и съдове на белодробната циркулация) и е доставя се с кръв от артериите на големия кръг, простиращ се от аортата.

На тази основа някои изследователи предлагат да го наричат ​​кистозна хипоплазия или вродена киста с необичайно кръвообращение.

Симптоми на секвестрация на белия дроб

Прието е да се прави разлика между интралобарната и нелевата секвестра. При интралобарната секвестрация необичайно развитата бронхопулмонална тъкан се намира вътре в лоба, но не комуникира с бронхите си и се доставя с кръв от артерия, простираща се директно от аортата. Най-често интралобарната секвестрация се локализира в областта на базалните сегменти на десния бял дроб. В тези случаи венозният отток се случва през долната белодробна вена.

В случай на така наречената екстра-лобна секвестрация, отклонена област на белодробната тъкан, чието развитие в много случаи се доближава до нормалното, не комуникира с бронхиалното дърво и белодробните съдове.
Тази област се намира извън нормално развития бял дроб (в плевралната кухина, в дебелината на диафрагмата, в коремната кухина, на шията и др.) И се доставя с кръв само от артериите на системното кръвообращение.

Клиника. Екстра-лобната секвестрация почти никога не води до усложнения, не се проявява клинично и най-често е случайна находка по време на флуорографски изследвания, по време на торакотомия или при аутопсия.

Клиничните прояви на интралобарната секвестрация се определят от свързания гноен процес. Преди появата на нагнояване в кухината на кистата или кисти, които могат да се появят на всяка възраст, аномалията не притеснява пациента. В някои случаи процесът на издуване в секвестираната зона протича остро, придружен от повишаване на температурата и поява на значително количество храчки поради пробив на гной в бронхиалното дърво. В бъдеще болестта става хронична, придружена от периодични обостряния и ремисии. При редица пациенти не е възможно да се засекат първите признаци на острата фаза. Понякога, заедно с отделянето на гнойни храчки, се отбелязват хемоптиза и дори обилен белодробен кръвоизлив.

Диагностика на секвестрация на белия дроб

Физикалният преглед обикновено предлага няколко критерии за диагностициране на секвестирането. Рентгенологично се открива киста в базалната част на белия дроб, група кисти с повече или по-малко изразена перифокална инфилтрация или неправилно засенчване, в дебелината на която често се открива кухина по време на томография. В някои случаи на томограмите е възможно да се открие голям съд, преминаващ от аортата към патологична формация в белия дроб. На бронхограмите бронхите в секвестрационната зона са деформирани или умерено разширени, понякога изтласкани от кистозна формация. Контрастът на кистата е рядък. По този начин, с рентгеновото откриване на кисти и кистоподобни образувания в задните основни части на долните лобове, винаги трябва да се помни за възможността за интралобарна секвестрация на белия дроб.

Диагнозата може да бъде поставена със сигурност само със селективна аортография, която потвърждава съществуването на анормална артерия, обикновено клон на аортата и захранваща зоната на секвестиране.

Лечение на белодробна секвестрация

Лечението на секвестрацията на белите дробове е оперативно. Премахва се лобът (обикновено долният), съдържащ ненормално развитата област на белодробната тъкан. Изясняването на темата и броя на допълнителните анормални съдове от аортата позволява да се избегнат опасни усложнения и най-страшното от тях - обилно кървене, възникващо от отделянето на белодробния лигамент и пневмолиза, което в някои случаи може да доведе до смърт. Лигирането на анормална артерия в случай на нейно случайно преминаване представлява известни трудности. За да се предотврати евентуално животозастрашаващо кървене, белодробният лигамент трябва да бъде разделен под визуален контрол, като се дисектират по-масивните му участъци само след притискане или лигиране.