Къде е роден "Хищникът"

Оръжието, което доскоро представляваше много специфична държава, бързо губи своята национална идентичност.

Това е естествен процес, тъй като най-добрата система може да бъде създадена, ако в нея са въплътени най-модерните технологии в света.

На X Международния оръжеен салон IDEX-2011, който се проведе наскоро в столицата на ОАЕ, не само лидери на отбранителната индустрия, но и малки частни компании показаха своите продукти. Нещо повече, продуктите им не отстъпваха много на разработките на гигантите от световния военно-промишлен комплекс и по някакъв начин превъзхождаха.

RPG-7 в американската версия

Гранатометът RPG-7 е не по-малко известен от автомата Калашников. Ръчни гранатомети се разработват и произвеждат в много страни, но само нашата RPG-7 е получила истинско световно признание. Той е лесен за използване, надежден, точен при снимане, а изстрелите към него са разнообразни - от чисто противотанкови, кумулативни, до взривоопасна фрагментация и мощно обемно детониране.

В изцяло американската експозиция на IDEX-2011 имаше щанд на малко предприятие USA Airtronik. Нашият бивш сънародник Анатолий Сатински показа своите разработки върху него. Сега той е Тони Сатински, който работи от дълго време в САЩ. Той успява да разработи и пусне в производство пускова тръба - аналог на гранатомета RPG-7. Особеността е, че продуктът на Сатински, наречен MK777, тежи 3,5 кг. Руският оригинал е почти два пъти по-тежък и малко по-дълъг. RPG Satinsky е не само по-лек, той е снабден със запас и ви позволява да стреляте не само с десничари, но и с левичари. Въпросът е защо американският инженер ще модернизира съветско изобретение, още повече в самата Русия?

Оказа се, че кадрите за RPG-7 са много популярни сред американските военни. Те ги смятат за мощни и надеждни, особено там, където американците трябва да служат и да се бият днес, боеприпасите за RPG-7 са десетина дузини. Но самата тръба за гранатомет беше критикувана. На първо място по отношение на теглото и размера. Така олекотената и американизирана RPG-7, която пусна серията Satinski, има добри пазарни перспективи. Мисля, че руските разработчици не трябва да се обиждат от чуждестранен изобретател. Всъщност това допринася за популяризирането на нашите боеприпаси на световния пазар. Единственото съжаление е, че решението за подобряване на RPG-7 не е хрумнало на дизайнерите на московския Базалт, предприятието, където това оръжие се е появило преди 50 години.

Под флага на водещата корпорация за отбранителна промишленост на ОАЕ - TAWAZUN, малка руска компания с телевизионно име STS изложи своите продукти. Това съкращение обаче означава „борба: специални тактически системи“. Той беше организиран от Николай Слипченко, който е роден, израснал и образовал се в Украйна, но в крайна сметка стана московчанин. Николай случайно е служил в антитерористичните части. Именно там той осъзна каква реална опасност представляват снайперистите, както във военни условия, така и в случай на терористична заплаха. И той реши да създаде техника, която обезсилва снайперския лов.

Малък екип успя да разработи и най-важното да организира производството на различни оптоелектронни системи, способни да разпознават, класифицират и, ако е необходимо, дезориентират различни оптични системи - снайперски прицели, бинокли, лещи. Руснаци, украинци, беларуси работят върху уникални оптично-електронни системи. Някои от продуктите се произвеждат и в чужди страни близо до Русия. А в самите проекти се използват само най-модерните технологии на световните дизайнери на оптика и електроника. Бизнесът на екипа на Слипченко е да събира и комбинира цялото налично разнообразие от постижения по такъв начин, че да постигне най-доброто.

Най-голямо впечатление върху клиентите направи комплексът PREDATOR, тоест „хищникът“. Той е кръстен така заради изключителната бдителност на своите електронни „очи“. Може да работи денем и нощем, а характеристиките му са в състояние да се конкурират с продуктите на водещите световни производители на оптоелектронни системи.

Слипченко беше забелязан в ОАЕ. Те предложиха да организират съвместно производство. Малък щанд, на който бяха представени продукти на неговата компания, се радваше на вниманието на участниците в салона. Важен детайл. Организаторите на експозицията на корпорацията TAWAZUN, която беше най-голямата в салона, поставиха щанд с анти-снайперски "хищници", родени в Москва, на едно от централните изложбени площадки. Трябва да бъде мрачно да се добави - уникални продукти, признати извън Русия, трудно могат да си проправят път у нас. И на нито една държавна корпорация никога не му хрумва да насърчава развитието на такива самородки като Слипченко в чужбина, за тях тя е твърде малка.

Друга интересна новост, изложена за първи път на изложението IDEX-2011, е управляемият снаряд FALARICK 105. Пикантността е, че този снаряд е разработен по поръчка на една от белгийските отбранително-промишлени компании под калибър НАТО в украинското конструкторско бюро Luch . Снарядът е донякъде подобен на добре познатия контролиран Краснопол, който някога е бил изобретен в Тула KBP. Според белгийците те първо се обърнали към Тула, но не намерили взаимно разбирателство. Украинците реагираха незабавно и за кратко време разработиха боеприпаси, които нямат аналози в арсеналите на НАТО.

"Крепост", и нашата също

Танкът "Oplot" привлече специално внимание. Какво е "Oplot" на Украйна? Това е руският Т-80, създаден някога в Ленинград, произведен и модернизиран в Омск. Основната разлика е, че колата, която е произведена в Харков, има украински дизелов двигател. Ние нямаме такива дизелови двигатели. Останалите разлики между Oplot и T-80U са важни, но все пак подробности. От друга страна дяволът е в детайлите. И може би затова специалистите от Харковското конструкторско бюро на име Морозов, като обръщаше внимание на всеки детайл, създаде дяволски успешен танк.

Тежи 50 тона. Увеличението на масата е причинено от значително увеличение на бронежилетки, вкл. чрез използването на композитни материали. Инсталирана е нова експлозивна реактивна броня, която е ефективна не само срещу тандемни снаряди с форма на заряд, но и срещу подкалибрени. В танков дуел "Оплот", както уверяват създателите му, е почти неуязвим.

Победата на украинския танк ще бъде осигурена не само от мощен дизелов двигател, но и от напълно компютъризирана система за контрол на движението. Това е украинско ноу-хау. Резервоарът няма обемна хидростатична трансмисия, подобна на тази, инсталирана на всички западни превозни средства, но всички предимства на такава трансмисия са налице. Резервоарът се управлява от волана и е много гладък. В случай на повреда на електрониката, водачът преминава в ръчен режим. Мощният двигател и системата за управление ни позволи да въведем обратна предавка за заден ход, която направи възможно движението назад със скорост 35 км/ч.

Контролът на огъня също е много усъвършенстван. Резервоарът има мощна оптично-електронна система. Командирът и артилеристът имат индивидуален далекомер, собствена термокамера и собствен визуален канал. Всъщност функциите на командира и артилериста се дублират на танка.

Подробните предимства на "Oplot" са реализирани до голяма степен, тъй като електронното му пълнене съдържа най-модерните от тези, които са създадени в резервоарните зони в Русия, Беларус, Украйна и Западна Европа. Оказа се, че резервоарът е международен при пълненето си и интересът към него е също толкова многонационален.

Руските строители на танкове не надменно оценяват продукта на украинските си колеги. Ръководителят на конструкторското бюро в Санкт Петербург, в което някога е бил проектиран Т-80, Валери Козишкурт заяви, че е възхитен от новостите, които харковците са успели да внедрят в Оплот. В същото време Козишкурт добави със съжаление, че почти всичко, което е забележително днес за новия украински танк, Русия е била готова да въплъти в метал в началото на 90-те години. Нещо успя да бъде внедрено в единични екземпляри по време на модернизацията на стари автомобили, но повечето руски иновации останаха непотърсени.

Глобализацията засяга всички аспекти от живота на съвременното човечество. Това се отнася и за военната техника, която доскоро беше най-консервативната в национален план поради своята секретност. Тайната остава, но националните характеристики се заличават.