Книжен глас, стр. 3. Автор на книгата Сергей Довлатов

Онлайн книга "Глас"

- Разбира се, имаше риск. Пихме много водка. Лосионът не пренебрегна. Отразява върху сърцето ...

„Имах предвид затворниците. Все пак това са ужасни хора. Нищо свято ...

- Хората са като хората - каза Алиханов, отваряйки третата бутилка.

- Чета много. Това е специален свят ... Собствени закони ... Необходима е смелост ... Вие сте смел човек?

Алиханов беше напълно на загуба.

- Люба - каза той.

- Лида! Алиханов почти извика. - Сега ще взема шест рубли. Имам хуманни съседи. Вземете половин консерва и изсушете. Нещо, което не мисля добре.

- Аз не пия. Вие сте смел човек?

- Не знам. Преди можеше да изпие два литра. А сега от седемстотин грама гад ... Възраст ...

- Вие не разбирате. Имам нужда от оригинален човек, интересна личност. Вие сте филолог, чувствителен човек. И преди те бяха надзирател. Рискувахме всеки ден. Психическата тънкост много често придружава физическата грубост ...

- Когато бях груб с теб?

- Не е за мен. Ти пазеше затворниците ...

- Пазехме се повече.

- Откъде взе този белег? Не се стеснявайте, моля ...

„Това не е белег - възкликна Алиханов. Сресвах ... Извинете ...

- Все още искам да знам какво преживяхте на север? Образно казано, за какво мълча тундрата?

- За това, което тундрата мълчеше?

- Лида! - диво извика Алиханов. - Не мога повече! Не съм годен за радиопредаване! Вчера се напих! Имам дългове и издръжка! Споменаха ме от Дойче веле! Аз съм дисидент по някакъв начин! Ще бъдете уволнен ... Пуснете ме ...

„Жалко - каза тя. - Материалът е интересен. Бъдете здрави. Ще ти се обадя. Междувременно намерете своето резюме ...

Надзирателят стоеше изтощен и пребледнял.

„Чакай малко - каза той, - и аз отивам. Имам хуманни съседи ...

На мястото те се разделиха. Лида слезе долу. Алиханов излетя на четвъртия етаж ...

Левин я прегърна и я погледна дълго.

„Да - каза той, - годините минават, годините минават ...

- Как да ти кажа ....

- Ти си отпуснат. Срам. Галина у дома?

- На среща в училището. Побойникът расте тук ... Дебел, казваш? Съпругата съветва: "Сутрин трябва да бягаш." И аз отговарям: „Ако бягам, няма да се върна ...“ Искате ли кафе? Съблечи си дрехите ...

- Само след вас, докторе - Лида си спомни някаква стара шега.

Те влязоха в хола. Подова лампа с изгорял абажур. Чуждестранни списания на перваза на прозореца.

„Хубаво е с теб - каза Лида, - ужасно се прави в нови апартаменти. Изцяло полиран, твърд кристал ...

- Имам и кристал - похвали се Левин.

- Все още имате работа с канцерогени?

- Чакай малко, ще сложа чайника.

Левин се върна. Те светнаха.

- Бяхте във Франция?

- Трудолюбиви хора, реакционна буржоазия, икономическа криза, обедняване на масите ...

- Казваш ми по човешки. Французите се отнасят добре с нас?

- И дяволът само знае. Всички са в добро настроение.

- Какво ще кажете за благосъстоянието? Как харесвате французойките?

- Благополучието е нормално. Храната беше добра. Имах трета маса. Вино, пиле, кафе, сметана ... Момичетата са прекрасни. Или по-скоро тя е или грозна, или хубава. Става въпрос за козметика, предполагам. Козметиката подчертава предимствата и преувеличава недостатъците ... Те държат свободно, директно. Те имат такива бели синтетични халати, деколте ...

- Какво имаш предвид - бели одежди? Работили сте в клиниката?

- Не съм работил. Разболях се от дизентерия в Ница. Денят се разходи и се разболя.

- Така че, Франция на практика не видя?

- Защо? Имахме цветен телевизор.

- Лош късмет за теб.

- Но аз си починах.

- Донесли ли сте нещо интересно? Сувенири, парцали?

- Слушай - Левин се оживи, - донесох уникално нещо. Просто се отнасяйте с него без лицемерие. Вие сте лекар. Ще го взема сега. Крия го от Вовка.

- Какво имаш предвид?

- Лидка, доведох член. Каучуков член на филигранна работа. По дяволите. Къде отиде? Очевидно Галката го е скрила ...

- Какво искаш да кажеш защо? Това е произведение на изкуството. Кълна се. И Галка харесва.

- Как не подбраха митничарите?

- Не го влачих в ръцете си, а го скрих.

- Където? Това не е игла ...

- Поисках една дама от нашата лаборатория. Жените се търсят по-малко щателно. И те имат повече възможности. Физиологията е по-... уединена ...

- Ти си като дете. Нека поговорим по-добре за случая.

- Сега ще донеса кафе.

На масата се появиха бонбони, вафли и лимон.

- Донесете кондензирано мляко?

- Кажи какво? Моделирам химични реакции. По едно време той изучава канцерогенезата на азбестовия прах ...

- Кажете ми, ракът може да бъде излекуван?

- И рак на стомаха, например?

- Лидочка, пълен хаос по този въпрос. Милиграм канцероген убива кон. Всеки възрастен има тези много канцерогени на пръста - стадото може да бъде отровено. Но аз пуша и въпреки това съм жив ... Пушете от своя страна също ... Не го записвайте. Ракът е чувствителна тема. Забранете превода си.

- Какво, нямах нищо общо с журналисти ?! Вижте терапевт, те имат благодат. Социалните задължения се поемат всеки месец ... Обаждате се в офиса си, съгласявате се.

Агапова се обадила на Нина Игнатиевна. Тя се изплаши.

- Лидочка, ракът е твърде тъжен. Генерира негативни емоции. Свързан с прословутия роман. Очакваме нещо светло ...

- Ракът е проблем номер едно.

- Лидочка, не бъди инат. Има неизказана заповед.