Книжен глас, стр. 3. Автор на книгата Сергей Довлатов
Онлайн книга "Глас"
- Разбира се, имаше риск. Пихме много водка. Лосионът не пренебрегна. Отразява върху сърцето ...
„Имах предвид затворниците. Все пак това са ужасни хора. Нищо свято ...
- Хората са като хората - каза Алиханов, отваряйки третата бутилка.
- Чета много. Това е специален свят ... Собствени закони ... Необходима е смелост ... Вие сте смел човек?
Алиханов беше напълно на загуба.
- Люба - каза той.
- Лида! Алиханов почти извика. - Сега ще взема шест рубли. Имам хуманни съседи. Вземете половин консерва и изсушете. Нещо, което не мисля добре.
- Аз не пия. Вие сте смел човек?
- Не знам. Преди можеше да изпие два литра. А сега от седемстотин грама гад ... Възраст ...
- Вие не разбирате. Имам нужда от оригинален човек, интересна личност. Вие сте филолог, чувствителен човек. И преди те бяха надзирател. Рискувахме всеки ден. Психическата тънкост много често придружава физическата грубост ...
- Когато бях груб с теб?
- Не е за мен. Ти пазеше затворниците ...
- Пазехме се повече.
- Откъде взе този белег? Не се стеснявайте, моля ...
„Това не е белег - възкликна Алиханов. Сресвах ... Извинете ...
- Все още искам да знам какво преживяхте на север? Образно казано, за какво мълча тундрата?
- За това, което тундрата мълчеше?
- Лида! - диво извика Алиханов. - Не мога повече! Не съм годен за радиопредаване! Вчера се напих! Имам дългове и издръжка! Споменаха ме от Дойче веле! Аз съм дисидент по някакъв начин! Ще бъдете уволнен ... Пуснете ме ...
„Жалко - каза тя. - Материалът е интересен. Бъдете здрави. Ще ти се обадя. Междувременно намерете своето резюме ...
Надзирателят стоеше изтощен и пребледнял.
„Чакай малко - каза той, - и аз отивам. Имам хуманни съседи ...
На мястото те се разделиха. Лида слезе долу. Алиханов излетя на четвъртия етаж ...
Левин я прегърна и я погледна дълго.
„Да - каза той, - годините минават, годините минават ...
- Как да ти кажа ....
- Ти си отпуснат. Срам. Галина у дома?
- На среща в училището. Побойникът расте тук ... Дебел, казваш? Съпругата съветва: "Сутрин трябва да бягаш." И аз отговарям: „Ако бягам, няма да се върна ...“ Искате ли кафе? Съблечи си дрехите ...
- Само след вас, докторе - Лида си спомни някаква стара шега.
Те влязоха в хола. Подова лампа с изгорял абажур. Чуждестранни списания на перваза на прозореца.
„Хубаво е с теб - каза Лида, - ужасно се прави в нови апартаменти. Изцяло полиран, твърд кристал ...
- Имам и кристал - похвали се Левин.
- Все още имате работа с канцерогени?
- Чакай малко, ще сложа чайника.
Левин се върна. Те светнаха.
- Бяхте във Франция?
- Трудолюбиви хора, реакционна буржоазия, икономическа криза, обедняване на масите ...
- Казваш ми по човешки. Французите се отнасят добре с нас?
- И дяволът само знае. Всички са в добро настроение.
- Какво ще кажете за благосъстоянието? Как харесвате французойките?
- Благополучието е нормално. Храната беше добра. Имах трета маса. Вино, пиле, кафе, сметана ... Момичетата са прекрасни. Или по-скоро тя е или грозна, или хубава. Става въпрос за козметика, предполагам. Козметиката подчертава предимствата и преувеличава недостатъците ... Те държат свободно, директно. Те имат такива бели синтетични халати, деколте ...
- Какво имаш предвид - бели одежди? Работили сте в клиниката?
- Не съм работил. Разболях се от дизентерия в Ница. Денят се разходи и се разболя.
- Така че, Франция на практика не видя?
- Защо? Имахме цветен телевизор.
- Лош късмет за теб.
- Но аз си починах.
- Донесли ли сте нещо интересно? Сувенири, парцали?
- Слушай - Левин се оживи, - донесох уникално нещо. Просто се отнасяйте с него без лицемерие. Вие сте лекар. Ще го взема сега. Крия го от Вовка.
- Какво имаш предвид?
- Лидка, доведох член. Каучуков член на филигранна работа. По дяволите. Къде отиде? Очевидно Галката го е скрила ...
- Какво искаш да кажеш защо? Това е произведение на изкуството. Кълна се. И Галка харесва.
- Как не подбраха митничарите?
- Не го влачих в ръцете си, а го скрих.
- Където? Това не е игла ...
- Поисках една дама от нашата лаборатория. Жените се търсят по-малко щателно. И те имат повече възможности. Физиологията е по-... уединена ...
- Ти си като дете. Нека поговорим по-добре за случая.
- Сега ще донеса кафе.
На масата се появиха бонбони, вафли и лимон.
- Донесете кондензирано мляко?
- Кажи какво? Моделирам химични реакции. По едно време той изучава канцерогенезата на азбестовия прах ...
- Кажете ми, ракът може да бъде излекуван?
- И рак на стомаха, например?
- Лидочка, пълен хаос по този въпрос. Милиграм канцероген убива кон. Всеки възрастен има тези много канцерогени на пръста - стадото може да бъде отровено. Но аз пуша и въпреки това съм жив ... Пушете от своя страна също ... Не го записвайте. Ракът е чувствителна тема. Забранете превода си.
- Какво, нямах нищо общо с журналисти ?! Вижте терапевт, те имат благодат. Социалните задължения се поемат всеки месец ... Обаждате се в офиса си, съгласявате се.
Агапова се обадила на Нина Игнатиевна. Тя се изплаши.
- Лидочка, ракът е твърде тъжен. Генерира негативни емоции. Свързан с прословутия роман. Очакваме нещо светло ...
- Ракът е проблем номер едно.
- Лидочка, не бъди инат. Има неизказана заповед.
- Момичета излизат късно онлайн, прочетени онлайн от Jacqueline Wilson стр. 38
- Книгата Основното нещо е да оцелееш, стр. 244
- Книга на небесните светлини, страница 189
- Книгата Пълна колекция от стихове, прочетена онлайн Александър Блок стр. 109
- Кръв на елфите, страница 56