Решаване на проблема за онтологията чрез диалектически материализъм.

Карл Маркс (1818-1883) и Фридрих Енгелс (1820-1895) създават доктрина, получила името диалектически материализъм.

Философските концепции и конструкции на марксизма в много отношения продължават традициите на класическата немска философия, предимно обективния идеализъм на Хегел и антропологичния материализъм на Фойербах.

Маркс и Енгелс критикуват предишния материализъм, по-специално Фойербах, защото той разчита на метафизичен и механистичен начин на виждане на света и не приема рационалното ядро ​​на хегелианската диалектика. В своите произведения те разчитат на диалектиката на Хегел, но тяхната диалектика е коренно различна от тази на Хегел. За Маркс идеята (идеалът) е отражение на материала, а за Хегел развитието на нещата е следствие от саморазвитието на концепциите. Диалектиката на Хегел е имала ретроспективен характер - тя е насочена към обяснение на миналото, но се е спряла на настоящето и не би могла да се разглежда като метод за познание и обяснение на бъдещето. Противоположностите на хегеловата диалектика се примиряват във висшето единство (синтез), при Маркс те са вечно в противоречия, които само се заменят.

Философията на Маркс и Енгелс, в сравнение с предишния материализъм, какъвто е материализмът на Фойербах, е последователен материализъм: материалистичните идеи бяха разширени върху обществото. За разлика от предишния материализъм, който наблягаше на материалните обекти на природата в съотношението материал и идеал, Маркс разширява сферата на материала. Той е въвел в него, освен материални предмети, човешката материална дейност (практика), както и материални отношения, предимно производство­венозна. Концепция практики колко активен, преобразяващ света на човешката дейност е въведен именно от марксизма. В предходния материализъм, отношението на субекта и обекта на расите­погледнато по такъв начин, че на субекта е отредена ролята на съзерцател на обекти, създадени от природата.

В тази връзка Маркс носи идеята, че е невъзможно да се промени светът чрез съзнание, идеи, тъй като истинските интереси на хората се генерират от тяхното същество, в процеса на техния реален живот. Маркс въвежда във философията сферата на практическата трансформационна дейност на хората, която преди това не се интересува от философите. Практическа дейност, т.е. обработката на природни обекти за материални облаги, от които човек се нуждае, както и интелектуална практика, духовна дейност, практическата борба за подобряване на живота на човека са важни дейности, от които зависят всички останали.

Марксистката философия се отклони от класическото разбиране на предмета на философията и обяснението на взаимодействието на философията и специфичните науки. От гледна точка на Маркс и Енгелс, философията не е „наука за науките“, тя не трябва да стои над другите науки. Историята показва, че щом конкретните науки са изправени пред задачата да открият своето място в йерархията на науките, да определят предмета си на изследване, философията като специална наука, като „супернаука“, се оказва излишен. Философията има свой предмет на познание и по отношение на конкретни науки изпълнява само определени функции, основните от които са идеологически и методологически.

Онтология Марксизмът се гради върху признаването на примата на материята и нейното развитие. Проблемите на онтологията бяха представени главно в трудовете на Енгелс "Диалектика на природата" и "Анти-Дюринг". Разкриване единство на света, Енгелс обоснова предположението, че единството на света се състои в неговата същественост, което се доказва от цялото историческо развитие на естествената наука и философия. Диалектико-материалистичното решение на този въпрос се състои в признаването, че светът е единен материален процес и че всички различни обекти и явления на света са различни форми на движение на материята. Според Енгелс съществеността на света се доказва от развитието на естествената наука.

Работите на Маркс и Енгелс подчертават неразтворимост на материята и движението: движението се разбираше като атрибут на материята. Метафизичният материализъм не може да обясни вътрешната връзка между материята и движението, следователно въпросът за връзката между движението и почивката. Разчитайки на диалектиката, марксистката философия преследва възгледа за света като единство от различни форми на движение на материята. Мирът се осъществява само по отношение на определена форма на движение. Ако признаем, че материята е в движение, без промяна, това означава да признаем определено непроменящо се, абсолютно безкачествено състояние на материята. От голямо значение бяха позициите на Енгелс за формите на движение, за взаимния преход на различни форми една в друга. Някои природни науки (механика, физика, химия, биология) изучават, според него, отделни форми на движение на материята. По този начин Енгелс даде класификация на науките вече в новите условия на развитието на науката. Преходите на формите на движение един в друг се извършват по естествен начин. Освен това Енгелс подчерта, че движението, промяната не могат да се случат по друг начин в просто­местоположение и час - извън пространството и времето, това е безсмислено. Той обосновава проблема с пространството и времето в Анти-Дюринг с предложението за единството на пространството и времето. Той вярваше, че ако изхождаме от вечно съществуване, това означава да говорим за непроменено състояние на Вселената, което противоречи на науката. Както концепцията за материята като цяло (материята като такава) отразява свойствата на нещата от реалния живот, така понятията за движение, пространство и време като такива отразяват свойствата на нещата. Общото не съществува извън индивида.

От факта, че времето и пространството са форми на съществуване на материята, следва позицията на безкрайността на света във времето и пространството. Светът няма начало и край.

Онтологичните позиции на марксизма намират своя израз в него гносеология. Анализирайки процеса на познание като процес на отразяване на реалността, учението изхожда от примата на материала и неговата определяща роля в съдържанието на знанието. Но за разлика от предишния материализъм, марксизмът подчертава, че към процеса на познание трябва да се подхожда диалектически, като се разглежда в процес на развитие. Изследването на обективната реалност на природните явления трябва да се комбинира с разкриването на тяхната непоследователност, изменчивост, взаимовръзка и взаимозависимост­мързел. В трудовете на Маркс „Германска идеология“, „Тези за Фойербах“ и в творбите на Енгелс „Диалектика на природата“, „Анти-Дюринг“, бяха подчертани неограничените знания и в същото време неговите социокултурни ограничения всеки етап от познанието зависи от историческите условия. Следователно съществуването на „вечни истини“ е дълбоко съмнително. Познавайки крайното, преходното, ние познаваме и безкрайното, вечното. Истината е възможна само в определени познавателни и исторически рамки.

С въвеждането на концепцията за практика от Маркс, концепцията за познанието се е променила до голяма степен. В концепцията за дейност на Маркс акцентът беше поставен върху факта, че познанието е преди всичко колективна, социална дейност, а не индивидуална. Учейки се, човек разчита на знанията, методите и методите, които са му били дадени от тази или онази култура и нивото на развитие на обществото. Освен това когнитивната дейност не е изолирана от материалната дейност, те принадлежат към единна система от дейности и взаимно си влияят. Следователно факторите от материалния ред определят както субекта, така и обекта на познанието, методологията на познанието и са критерий за истинност. От друга страна, познавателната дейност също влияе върху материалната, като я развива и същевременно стимулира собственото развитие.

Структурата на обществото е представена от основните елементи - основата и надстройката. Основата (икономическите отношения) определя надстройката (политически, правни и други институции­дения и сродни форми на социално съзнание). Добавката има обратен ефект. Маркс определя единството на основата и надстройката като социална и икономическа формация. Формацията се разбираше като общество на определен етап от развитието, така че развитието на обществото, от тази гледна точка, е преход от една формация към друга - по-високо по ниво. Необходимият резултат от това движение е комунизмът. Комунизмът е висшата цел на общество, свободно от експлоатацията на човека от човека, следователно марксизмът се превърна в идеология на пролетариата, програмата на неговата борба.