Рефлексията като фактор за развитието на личността Текстът на научната статия по специалността "Психология"

Статията актуализира ключовите проблеми на рефлексията като фактор за развитието на личността, подчерта основните аспекти и предлага начини за подобряване на ефективността на рефлексията .

Текст на научната работа на тема "Отражението като фактор за развитието на личността"

РЕФЛЕКСИЯ КАТО ФАКТОР НА ЛИЧНОТО РАЗВИТИЕ

Воронежки институт по икономика и право

Ключови думи: рефлексия, психология, личност, личностно развитие.

Резюме: Статията актуализира основните проблеми на рефлексията като фактор за развитието на личността, подчерта основните аспекти и предлага начини за подобряване на ефективността на рефлексията.

Днес въпросите за познанието на човека за себе си, както и в миналото, представляват интерес в рамките на философията на образованието, в рамките на дидактиката, психологическата и педагогическата практика и акмеологията. Онтогонистичният и исторически размисъл не възникват като духовно огледало за празното самолюбуване на индивида. Тя се е родила като историческа необходимост, важно средство за управление на заповедта на човек в сложна система от взаимоотношенията му с обществото, с други хора. Човекът все повече осъзнава себе си, своето място в живота като субект на историята. Решителни промени в развитието на човешката рефлексия като масов феномен настъпват с преструктурирането на мирогледни системи, литература, различни философски учения, в които се синтезира съвкупността от знания на хората за света и самите тях. Рефлексията се формира с повече или по-малко активно участие на самата личност, тя носи отпечатъка от качественото разнообразие на нейния психологически свят. Адекватността, правдивостта на идеите за себе си, личността се установяват върху реални прояви на личността в дейност, поведение и т.н.

Изследователите отбелязват, че отражението е механизъм,

благодарение на което системата придобива способността да имитира. Колкото повече се развиват рефлексивни способности, колкото повече рефлексивни модели (методи) тезаурусът обхваща, толкова повече възможности за развитие придобива личността. Рефлексивните способности се формират от тези, които по принцип осигуряват условия за саморазвитие, самореализация, засягащи като цяло развитието на личността и нейните взаимоотношения със света.

В руската психология тази линия на идеи се връща към S.L. Рубинщайн, който свързва с появата на отражение особен начин на човешко съществуване в света. Подчертавайки, че човек има два начина на съществуване в този свят, той смята, че първият начин е обикновеното съществуване, когато „човек е целият живот, всяко негово отношение е отношение към отделните му явления, но не и към живота като цяло . Липсата на такова отношение към живота като цяло се дължи на факта, че човек не се отклонява от живота, дори не може психически да заеме позиция извън него, за размисъл върху него. " Вторият начин на съществуване всъщност е размисълът. „Развитата рефлексия, като че ли, прекъсва непрекъснатия процес на живота и извежда човека психически извън него, човек, като че ли, премахва позиция извън него. Това е решаващ поврат. Тук завършва първият начин на съществуване, тук или започва пътят към духовното опустошение, или друг път - към изграждането на морален, човешки живот на нова съзнателна основа. ".

За S.L. Рубинщайн, за разлика от своите предшественици, става „не просто човек, а човек в света“. Вече не разглеждаме човека като независима система, изолирана от света, но това вече е донякъде различна цялост, която задава различно ниво на отражение и евентуално обратното, различно ниво на отражение ще зададе различна цялост. Говорейки за връзката на рефлексията с развитието, трябва да се подчертае значението на прехода от системи от едно ниво към системи от друго (по-високо) ниво. Проследявайки историческите етапи в развитието на изследванията в областта на рефлексията, може да се забележи, че ако първоначално рефлексията се разбираше изключително като фокус на съзнанието върху себе си, тогава S.L. Рубинщайн вече го свързва с прехода към система от различно ниво. Днес може да се твърди, че размисълът, който е изход не просто извън разглежданата система, а преход към система от различно по-високо ниво, е доказателство за развитие. Тогава въпросът за скокове в развитието става по-ясен. Самият процес на развитие е постепенен, диалектичен, може да съдържа линии на прогрес и регресия, но резултатът в крайна сметка става

забележим само при преминаване от системи от едно ниво към системи от следващо ниво.

Процесът на тълкуване е свързан с натрупване на знания и опит, който обхваща системи от поне три нива. Аз, аз - Други, аз съм в Света. Графично взаимодействието на тези системи може да бъде представено като три успоредни кръга с различен диаметър, чиито равнини се припокриват, но не се пресичат и само частично се припокриват. Долният и най-малкият кръг съответства на знанието за себе си (I), следващият по-голям и смесен вдясно (I - Други), най-големият и също изместен вдясно (Аз съм в Света). Развитието на механизма за размисъл на всяко от разглежданите нива трябва да доведе до съзнание за почтеност, тогава процесът на развитие и изпълнените програми ще бъдат подготвени за работа на следващия етап, върху който те обикновено се проектират. Опитите за влизане в следващото ниво преди това ще доведат до загуби в подобряването на речника и до изкривявания, ограничения за личностно израстване.

Като насочва рефлексията, субектът може да избере фрагмента от реалността, от който се нуждае в даден момент, и да го направи независим обект, моделирайки го. Мисля, че би било справедливо да се каже поне някои от тези модели, които са резултат от размисъл. В същото време трябва да се помни, че неясното разбиране на границите на дадена система или неправилен преход от една подсистема в друга може да доведе до изкривявания, които няма да позволят на субекта да се задълбочи допълнително, да премине към системи от по-високо ниво. Рефлексията позволява на човек, моделирайки, да материализира своите идеи и да ги реализира в действителност.

1. Абдалина Л.В., Жигулин А.А., Рябишева Е.Н. Преглед на акмеологичния потенциал на индивида // Перспективи за науката. 2011. No 5 (20). S. 239-242.

2. Рябишева Е.Н. Психологически аспекти на развитието на рефлексията на началните ученици // Научни перспективи. 2011. No 5 (20). С. 204-206.

3. Рябишева Е.Н. Изследване на феномена на рефлексията в домашната психология // Територия на науката. 2012. No 1. С. 222-227.