Чувство за хумор: развиваме се в себе си, развиваме се при децата

Чувството за хумор е приятен и полезен подарък, който помага на човек да преодолее трудностите и да намери допълнителни радости в живота.

От къде идва? Защо някои бликат със забавни идеи, каламбури и забавни цитати, докато други, а не всеки анекдот ще разберат за трети път?

За тази интелектуална дейност, както и за всяка друга, някои хора имат специално предразположение, един вид „талант“. За тях е много по-лесно, отколкото за други връстници да „схващат“ забавни нюанси, да забелязват забавни малки неща и да оперират, за да създават свои собствени шеги.

Но, както и много други неща, това може да се научи. И колкото по-скоро човек започне да развива тази способност в себе си, толкова повече резултати ще постигне в крайна сметка.

Развиване на чувство за хумор: чрез пример

Чувството за хумор е присъщо на децата и ги изпълва много по-често, отколкото техните уморени, сериозни и „възрастни“ родители. Здраво дете се смее десет пъти по-често от възрастен, е в състояние да намери интересни и забавни неща в ежедневието. По природа той вече е креативен и весел, което е много важно за развитието на чувство за хумор.

Съвременните детски психолози са съгласни, че за да може детето да развие чувство за хумор, е необходимо и достатъчно то да се отнася към света около него с доверие, да чувства любовта на семейството и приятелите си, да чувства чувство на сигурност и в резултат на всичко описано той би се зарадвал на чисто и непретенциозно детско щастие. Следователно той би имал весел нрав и желание да се шегува.

Лично аз обаче имам основателни причини да вярвам, че специален вид чувство за хумор, един вид „черен сарказъм“ може да се развие при някои деца и изолирано от идеалните условия, като реакция на защита на „шеги“ от родителите.

Няма да се спирам по-подробно, едва ли някой от читателите на „Летидор“, бидейки в здравия си ум, би искал да проведе такива експерименти върху детето си. Такива неща, ако се случат, се дължат по-често на липса на родителска чувствителност, отколкото на жестокост или неприязън.

Стигнахме до важен аспект на всяко възпитание - личен пример. За да може едно дете бързо и успешно да се научи да говори, е необходимо постоянно да общува с него, като се позовава на него, мотивирайки отговора от първите дни на живота, а дори и по-рано, от времето на вътрематочното му съществуване.

Шегувайте се с децата си, не забравяйте за забавлението и смеха. И ако вече сте забравили как да се научите, то отглеждането на дете е прекрасна причина да компенсирате собствените си пропуски.

Всички ние, разбира се, помним, че шегата преди всичко трябва да бъде подходяща и разбираема за „целевата аудитория“, която у нас се състои от малки деца, деца и юноши. Всяка епоха има свое специално разбиране за „смешното“.

На какво ще се смее едно дете на четири години, докато хълцането ще предизвика само лека усмивка на по-млад ученик и недоумение на по-голям юноша. Родителите трябва да са наясно с някои усреднени, разбира се, „забавни“ теми, присъщи на различните възрасти, за да не се опитват да забавляват детската градина с изискана история на извадка от фин английски хумор, а ученикът - рими като „гръм е гърми, земята се тресе, поп на пиле бърза "или" коза -дереза ​​".