Вашият браузър не се поддържа

Награда фенфик "Психологическа съвместимост"

Винаги съм завиждал на сестра си. Исках да стана като нея, въпреки че бях по-възрастен. Дана, изглежда, имаше всичко, и външен вид, и апартамент в центъра на града, и най-важното, мъж мечта. Преди всичко моята мечта. Дана и Джеръми Ренър, талантлив актьор и просто красив мъж, се срещнаха на едно от бляскавите партита, посветени или на откриването на нов клуб, или на силна премиера на филма. Дана веднага го погледна, но от онези двеста присъстващи на събитието Дана спечели място на слънце. Според нея тя го е взела с щурм и че е била нахална и похотлива, същата вечер е спала с него на задната седалка на неговия шикозен кадилак. Не можех да направя това. Вероятно от този провал в личния му живот ...

Измина месец, откакто живея с Дана. Понякога е по-забавно с нея, а понякога и ужасно тъжно. Всичко това е заради Джеръми. Разбрах, че съм се влюбила в него по време на втората ни среща. А през четвъртия вече беше готова да се хвърли на врата му и да си признае. Но се държах под контрол, знаейки добре, че нямам шанс. Въпреки че е доста трудно да нарека наблюдението си „срещи“. През всичките тези времена го виждах за кратко, тайно надничаше от стаята ми или ги срещаше вече на вратата, те не прекарваха времето си в апартамента. Не че бях див и патологично се страхувах от красиви и успешни мъже, точно както средният студент, който нямаше прекалено сексуални изпъкналости, беше уверен предварително за провала. Да, и доведен до отвращение. Все пак сестра му се среща с него, все пак това е табу. И след всички тези предложения, страстта и други вулгарни неща сякаш ме отпуснаха и дори започнах да се опитвам да се срещна с по-земни кандидати за моето внимание. Но. Щом той се появи на прага с някакъв умопомрачителен жилетка и дръзка усмивка, аз веднага пълзях по стената, смятайки всички останали мъже за жалко копие. И гнусното чувство на предателство на съсед беше на път да завладее светлата ми страна.

Не беше изминал дори час, откакто Дана се прибра у дома. Не спах, но послушно събирах нещата си из апартамента в голяма пътна чанта. Фактът, че срещата им с Джереми не се получи дори тогава, в колата, каза зацапаното от сълзи лице на Дана и вратата, която силно се затръшна. Очаквайки поток от писъци и заплахи, примесени с летящи към мен тежки предмети, оставих бизнеса си и седнах на един стол, наблюдавайки Дана, която, без да спира да ридае, падна на дивана като парцалена кукла.
-Не се притеснявайте, той каза, че ви обича дори повече от кайма ... - Не мислех, че това, което казах, беше най-добрата утеха, но трябваше да кажа нещо.
-Обича, разбира се! - изхлипа силно Дана, - този кучи син, оказва се, е женен!

-Сериозно? - изпънах лицето си възможно най-много за по-голяма яснота, - а преди това той никога не ви е казвал за това?
-Не! мразя го!
-Хайде, помислете, омъжена ... Нека той я доведе при нас, ще му обясним защо е гад.
Дана най-накрая се успокои горе-долу и, струва ми се, дори се усмихна.
-Какво правиш? - тя огледа леката бъркотия, създадена от моя ход.
-Събирам неща. Аз отивам вкъщи.
-Това си заради Джеръми?
-Е, да - кимнах, мислейки как мразя този апартамент поради постоянната липса на топла вода и присъствието на съседи на музиканти, очевидно най-запалените фенове на Ози Озбърн в целия свят.
-Не ти се сърдя, предполагам. Не пропуска нито една пола.
-Откакто се разделихте?
-Със скандал. Вероятно вече няма да сме заедно - гласът на Дана отново трепереше предателски.
-Не бързайте с преждевременните заключения и лягайте да спите. Утре, все пак, проклетата ви хистология, по дяволите, - прегърнах сестра си.
-Прав си - кимна Дана, насочвайки се към банята и все още се изнасяш?
-Все още. Трябва да се появя у дома.
-Останете до утре вечер.
-Сигурен.
-Лека нощ, Натали, - Дана изчезна зад завоя, но се върна секунда по-късно, - много е странно, че той е спал с теб. Вие абсолютно не сте негов тип, изкикоти се тя.
-Понякога не само този фактор доминира в решението да спи с някого.
-Да Ти ми отвори Америка.
-Не си напрягайте мозъка, те ще ви трябват утре сутринта. Лека нощ - и отидох в стаята си.
Не плаках дълго там, около час. Разглоби инцидента в най-малките подробности. Всичко се случи, както се очакваше, но защо, по дяволите, Джереми изведнъж каза на Дана за факта, че е женен, все още не разбрах. И това също не би трябвало да ме засяга. По-скоро той го каза без да се замисли, в пристъп на гняв или нещо подобно, а утре ще дойде при нея с голям букет рози и ще поиска прошка, а Дана, разбира се, ще му прости и той ще обещае да не го прави шегувай се така вече. И тя ще живее в невежество още шест месеца. Във всеки случай това са техните проблеми. Утре ще се прибера и цялата тази история ще престане да ме засяга. Наистина се надявам на това. Джереми беше, беше много добър, но сега не е, а утре и той няма да бъде, колкото и да е смешен, а освен това и аз не бях умен. Точка.

Джеръми хвърли чантата ми в багажника и седна зад волана. Аз, погребан в подарения им букет, тихо се зарадвах. И едва когато изминахме два километра, разбрах, че някак си забравих да кажа къде да отида и че вървим в съвсем друга посока.
-Позволете ми да ви кажа, скъпа, че домът ми е от другата страна на града. Не те разстроих?
-Въобще не. Къщата ми е много по-добра от вашата. И дори не смейте да спорите с това.
Разбира се, изобщо не бях изненадан от скока от „здравей“ на „да спим в Кадилак“, но преходът от последния към „нека живеем заедно“ със сигурност спечели хит парада „Изненади от Джеръми Ренър“.
-И няма да мисля за това. Но все пак, колкото и добра да е къщата ти, искам да отида в МОЯТА къща. Можете да го уредите за мен?
-Не.
-Добре, и така или иначе, ти все още си моята халюцинация ...

Винаги съм завиждал на сестра ми. И сега най-накрая се убедих, че не е напразно. И изобщо не се смутих от факта, че Джереми не беше напълно мой, защото преди ден той не беше дори наполовина мой. Ние не губим нищо. В крайна сметка това е нашият живот и ние трябва да го живеем за себе си, добре, и вече малко един за друг.

-Джеръми, имаш ли кожени мебели в къщата си?
-Разбира се, защо?
-Моят доберман ще живее при нас.
-добре.
-Просто добре?

-Йеремия?
-Да?
-Ще живеем ли трима от нас?
-Да ти, аз и доберманът.
-Всъщност говоря за жена ти. Или така галено я наричате?
-С Вики живеем на различни места и дори в различни райони. Или искате голямо шведско семейство?
-Не, мисля, че моят доберман ще е достатъчен.

-Йеремия?
-Натали, ще те убия, ако не млъкнеш, добре?
-Ето, виждате! Винаги съм казвал, че любовта е просто трик на природата, с който тя кара хората да произвеждат потомство ...
-НАТАЛИ.