Психологически техники на политическите действия

По този начин, от методите на политически и психологически­проучване, преминахме към разглеждане­тодове, които са на ръба на пряката намеса на психологията в политиката. Но това не е ограничението за дупето­Политическа психология на Ной. Последният час­Всъщност ще разгледаме няколко примера за политически феномени, свързани с основната тема на политиката, борбата за власт, които изискват от политиците да бъдат практични психолози от висок клас. Това са примери за политически действия, действия, основно базирани­в приложната употреба на психологията.

Често използваната политическа интрига е сложно, объркващо, понякога мистериозно сливане на­фактори, водещи до лошо предвидими­дневно съзнание, обикновено неочаквани последици. Външно, феноменологично, представена такава интрига­Това е комбинация във време и пространство на редица разнообразни политически събития и процеси, създаващи качествено нова посока в развитието на политическата ситуация. Вътрешно, от гледна точка на механизмите, интригата по правило е плод на целенасочени усилия, политическа и психологическа игра на политически сили и/или отделни политически фигури, водещи хода на събитията до нужните им резултати в условията на създавайки вид на привидно спонтанно, неочаквано, спонтанно развитие.­развитието на тези събития, Тези механизми на интриги най-ясно се проявяват в такова разнообразие като политическа конспирация.

Много по-рядко интригата е следствие от наистина случайна комбинация от обстоятелства - в този случай тя обикновено представлява игра на политически шанс, последиците от която могат да бъдат използвани от най-неочакваните сили и фигури. Пример за този вид е трудна ситуация.­по време на развитието на Великата френска революция, когато в резултат на това възникна ситуация на анархия в объркващата и объркваща борба на различни политически сили­stya, а "върхът на меча" Бонапарт беше вдигнат "le­изгорен в праха "императорска корона.

Традиционните инструменти за интриги почти не са претърпели промени в историята на политиката от древни времена.­най-новите времена до наши дни. Това се отнася както за методите на физическо елиминиране, така и за методите на политическа и морална дискредитация. Събитията от последните десетилетия потвърдиха ефективността на терористичен акт (например покушението върху живота на Раджив Ганди по време на интригата по време на апотеоза преди­предизборна кампания в Индия през 1991 г.) и обвинен­в нарушение на моралните норми и забрани като пристрастяване към алкохолизъм и прелюбодейство (например интригата, насочена срещу американския сенатор Г. Харт за дискредитацията му като кандидат­това за президентството и свързано с публичност де­подемници на личния му живот; провалът на някои кандидати на американския президент Джордж Буш за министерски постове във връзка с обвинения в скрит алкохолизъм и др.). Модерността обогати „инструменталната арка­пари в брой »интрига с целенасоченото използване на про­процедура на демократично общество: например, „organiz­гласуване "или фалшифициране на резултатите от него. Също така е характерно за нашето време, че самото обвинение в „интриги“ се е превърнало в едно от най-силните­техните средства за политическа интрига.

Вътре може да се носи политическа интрига­политически и външнополитически характер. Това се определя както от поставените цели, така и от мащаба на разпределение и от средствата за постигане­цели на интриги. Ако в първия случай говорим за промяна на баланса на политическите влияния вътре от­отделно взето състояние, след това във второто - в региона­национален, континентален или дори глобален мащаб. Например, свързана е политическа интрига­найя с подписването на поверителни документи между Германия и СССР в края на 30-те години. (така че името­на пакта Молотов-Рибентроп и секретни протоколи към него, зад които застанаха лично Хитлер и Сталин), което започна като интрига на регионални­чения (разделяне на Полша и "решението" на Балтийско море­просо), скоро прераства в континентален и след това се влива в световна война.

Тенденция да се използва интрига като основа­политически инструмент в застъпничеството обикновено е оп­е класифициран като "интрига" и политик (особено сред политическите опоненти), склонен към­тригам - като „интригант“. Без да докосвате оценителния звук­разбирането на тези понятия, ние отбелязваме, че зад склонността към интриги винаги стои така нареченият „психологически­дар за интрига ”, отнасяйки се главно до достойнствата на един политик в традиционната интерпретация. На­известни майстори на политически интриги бяха такива политици като кардинала и министър-председател на Франция А. дьо Ришельо; писателят Д. Дефо, един от бащите основатели на британската тайна служба; често правят­най-деликатните комисии на френския двор на М. Бомарше; Министър на редица последователни правителства А. Талейран и много други. др. Б. Годунов, притежаващ подчертан дар на политическа интрига, остави своя отпечатък в историята на Русия; Граф Лесток - Напръстник на императрица Елизабет; Министър на трите императрици граф А. Бестужев и др. В историята на ХХ век. признати майстори на политическите интриги са Сталин, Мао Дзедун, главата на Абвера, германският адмирал Канарис и др.

Концепцията за политическа конспирация означава тайно споразумение (споразумение, тайно споразумение) на няколко лица,­воювали в индивидуално качество или като лидери на политически сили за съвместни действия срещу някого или по-рядко нещо, за да се постигнат някакви конкретни политически цели. Поли­политическият заговор е особен вид политически­skysky интрига, характеризираща се с максимално възможната конспирация и негативна, разрушителна и не творческа ориентация. Конспирацията винаги е включена­отсъдено, а не за. Да са мустаци­пеша, тайното споразумение трябва непременно да бъде малко на брой. Следователно съществуващите понякога изразяват­представите за "конспирация на реакционни сили" не са­тик, но изключително фигуративен, пропаганден и идеологически характер.

Истинската конспирация е една от тра­условно ефективни средства за борба за власт и влияние в политиката. В исторически план първите конспирации са били насочени към физическото елиминиране на политиката.­съперник, който реши проблема на кардинала­но - например конспирацията на Брут срещу Цезар, бъдещата императрица Екатерина II срещу съпруга си и др. С течение на времето демократизацията и хуманизацията­нейните политически конспирации започнаха да бъдат по-спокойни и модифицираха крайната цел: вместо фи­Политическата елиминация на противника стана достатъчна. Изгнание и оставка на стоманените доми­насочване на цели. Въпреки че са били използвани и преди­тя, но главно срещу непълнолетни лица­при специфично стечение на обстоятелства, които вече отслабват степента на тяхното влияние (например конспирация срещу Негово светло величество принц А. Меншиков, довела до неговия позор и изгнание след смъртта на висок воал­тяло - Петър I).

С течение на времето излязоха точно тези опции­да бъде на преден план по отношение на първите лица на държавата­държава. Класически пример за този вид конспирация през 20 век. е историята на преместването на N.C. Хру­щева от най-високите постове в КПСС и съветската държава­ve в резултат на заговора на L.I. Брежнев и околностите му­ния. Неотдавнашен пример за неефективна конспирация бяха целенасочените действия на Държавния комитет за извънредни ситуации за изолиране на М.С. Горбачов във Форос с цел да следва от­скитайки го от властта.

Омекотяването на целите и методите на конспирациите доведе до промяна във функционалните роли на неговите участници. Преди това традиционно една доста ясна структура на участниците в конспирацията се състоеше от три групи лица: мак­най-заинтересованите идейни вдъхновители, придобили най-голяма полза в случай на успеха му; организатори - „разработчици“ измежду тях сто­роници и помощници; както и директни изпълнители, които рядко са знаели за цялата структура за­диалект и истинската им роля, и то малко­повдигнати в случай на успешен заговор. Като пример можем да вземем добре познатата конспирация на френския кардинал А. де Ришельо срещу британския премиер, херцог на Бъкингам, довела до убийството на последния.

С течение на времето обаче твърди функции­разликите започнаха да избледняват: за да се запази тайната, беше необходимо да се намали неволно­пръсващ кръг посветени. Ето защо се вдишва­лидерите бяха принудени да станат едновременно организатори и дори директни изпълнители­тел. Така например, това беше показано от конспирацията на редица членове­ново висше съветско ръководство през 1953 г. срещу Берия: инициаторите на този заговор са не само­да разработи лично всички нюанси на изпълнението на са­сто противника, но и ние сами активно участваме в него. Известно е, че в критичен момент Н.С. Хрушчов лич­но извадил пистолет и разпоредил ареста на Л.П. Берия.

От друга страна, в страни с различни политически традиции, напротив, демократизацията на институциите на властта­Това доведе до принудителна необходимост да се включи значителен брой хора в конспирацията - по-специално участници в процедури, свързани с гласуване. От­тъй като тяхната отдаденост на по-дълбоките цели на конспирацията обикновено е невъзможна, това увеличава стратификацията между организаторите и организаторите, от една страна­ние, и маса непосветени изпълнители, участваме­в действия срещу жертвата на конспирация, от друга страна. Като цяло обаче и тук можем да говорим за заличаване на традиционното разделение на отговорностите.