Психологически техники на политическите действия
По този начин, от методите на политически и психологическипроучване, преминахме към разглежданетодове, които са на ръба на пряката намеса на психологията в политиката. Но това не е ограничението за дупетоПолитическа психология на Ной. Последният часВсъщност ще разгледаме няколко примера за политически феномени, свързани с основната тема на политиката, борбата за власт, които изискват от политиците да бъдат практични психолози от висок клас. Това са примери за политически действия, действия, основно базиранив приложната употреба на психологията.
Често използваната политическа интрига е сложно, объркващо, понякога мистериозно сливане нафактори, водещи до лошо предвидимидневно съзнание, обикновено неочаквани последици. Външно, феноменологично, представена такава интригаТова е комбинация във време и пространство на редица разнообразни политически събития и процеси, създаващи качествено нова посока в развитието на политическата ситуация. Вътрешно, от гледна точка на механизмите, интригата по правило е плод на целенасочени усилия, политическа и психологическа игра на политически сили и/или отделни политически фигури, водещи хода на събитията до нужните им резултати в условията на създавайки вид на привидно спонтанно, неочаквано, спонтанно развитие.развитието на тези събития, Тези механизми на интриги най-ясно се проявяват в такова разнообразие като политическа конспирация.
Много по-рядко интригата е следствие от наистина случайна комбинация от обстоятелства - в този случай тя обикновено представлява игра на политически шанс, последиците от която могат да бъдат използвани от най-неочакваните сили и фигури. Пример за този вид е трудна ситуация.по време на развитието на Великата френска революция, когато в резултат на това възникна ситуация на анархия в объркващата и объркваща борба на различни политически силиstya, а "върхът на меча" Бонапарт беше вдигнат "leизгорен в праха "императорска корона.
Традиционните инструменти за интриги почти не са претърпели промени в историята на политиката от древни времена.най-новите времена до наши дни. Това се отнася както за методите на физическо елиминиране, така и за методите на политическа и морална дискредитация. Събитията от последните десетилетия потвърдиха ефективността на терористичен акт (например покушението върху живота на Раджив Ганди по време на интригата по време на апотеоза предипредизборна кампания в Индия през 1991 г.) и обвиненв нарушение на моралните норми и забрани като пристрастяване към алкохолизъм и прелюбодейство (например интригата, насочена срещу американския сенатор Г. Харт за дискредитацията му като кандидаттова за президентството и свързано с публичност деподемници на личния му живот; провалът на някои кандидати на американския президент Джордж Буш за министерски постове във връзка с обвинения в скрит алкохолизъм и др.). Модерността обогати „инструменталната аркапари в брой »интрига с целенасоченото използване на пропроцедура на демократично общество: например, „organizгласуване "или фалшифициране на резултатите от него. Също така е характерно за нашето време, че самото обвинение в „интриги“ се е превърнало в едно от най-силнитетехните средства за политическа интрига.
Вътре може да се носи политическа интригаполитически и външнополитически характер. Това се определя както от поставените цели, така и от мащаба на разпределение и от средствата за постиганецели на интриги. Ако в първия случай говорим за промяна на баланса на политическите влияния вътре ототделно взето състояние, след това във второто - в регионанационален, континентален или дори глобален мащаб. Например, свързана е политическа интриганайя с подписването на поверителни документи между Германия и СССР в края на 30-те години. (така че иметона пакта Молотов-Рибентроп и секретни протоколи към него, зад които застанаха лично Хитлер и Сталин), което започна като интрига на регионалничения (разделяне на Полша и "решението" на Балтийско морепросо), скоро прераства в континентален и след това се влива в световна война.
Тенденция да се използва интрига като основаполитически инструмент в застъпничеството обикновено е опе класифициран като "интрига" и политик (особено сред политическите опоненти), склонен къмтригам - като „интригант“. Без да докосвате оценителния звукразбирането на тези понятия, ние отбелязваме, че зад склонността към интриги винаги стои така нареченият „психологическидар за интрига ”, отнасяйки се главно до достойнствата на един политик в традиционната интерпретация. Наизвестни майстори на политически интриги бяха такива политици като кардинала и министър-председател на Франция А. дьо Ришельо; писателят Д. Дефо, един от бащите основатели на британската тайна служба; често правятнай-деликатните комисии на френския двор на М. Бомарше; Министър на редица последователни правителства А. Талейран и много други. др. Б. Годунов, притежаващ подчертан дар на политическа интрига, остави своя отпечатък в историята на Русия; Граф Лесток - Напръстник на императрица Елизабет; Министър на трите императрици граф А. Бестужев и др. В историята на ХХ век. признати майстори на политическите интриги са Сталин, Мао Дзедун, главата на Абвера, германският адмирал Канарис и др.
Концепцията за политическа конспирация означава тайно споразумение (споразумение, тайно споразумение) на няколко лица,воювали в индивидуално качество или като лидери на политически сили за съвместни действия срещу някого или по-рядко нещо, за да се постигнат някакви конкретни политически цели. Полиполитическият заговор е особен вид политическиskysky интрига, характеризираща се с максимално възможната конспирация и негативна, разрушителна и не творческа ориентация. Конспирацията винаги е включенаотсъдено, а не за. Да са мустаципеша, тайното споразумение трябва непременно да бъде малко на брой. Следователно съществуващите понякога изразяватпредставите за "конспирация на реакционни сили" не сатик, но изключително фигуративен, пропаганден и идеологически характер.
Истинската конспирация е една от траусловно ефективни средства за борба за власт и влияние в политиката. В исторически план първите конспирации са били насочени към физическото елиминиране на политиката.съперник, който реши проблема на кардиналано - например конспирацията на Брут срещу Цезар, бъдещата императрица Екатерина II срещу съпруга си и др. С течение на времето демократизацията и хуманизациятанейните политически конспирации започнаха да бъдат по-спокойни и модифицираха крайната цел: вместо фиПолитическата елиминация на противника стана достатъчна. Изгнание и оставка на стоманените доминасочване на цели. Въпреки че са били използвани и предитя, но главно срещу непълнолетни лицапри специфично стечение на обстоятелства, които вече отслабват степента на тяхното влияние (например конспирация срещу Негово светло величество принц А. Меншиков, довела до неговия позор и изгнание след смъртта на висок воалтяло - Петър I).
С течение на времето излязоха точно тези опциида бъде на преден план по отношение на първите лица на държаватадържава. Класически пример за този вид конспирация през 20 век. е историята на преместването на N.C. Хрущева от най-високите постове в КПСС и съветската държаваve в резултат на заговора на L.I. Брежнев и околностите муния. Неотдавнашен пример за неефективна конспирация бяха целенасочените действия на Държавния комитет за извънредни ситуации за изолиране на М.С. Горбачов във Форос с цел да следва отскитайки го от властта.
Омекотяването на целите и методите на конспирациите доведе до промяна във функционалните роли на неговите участници. Преди това традиционно една доста ясна структура на участниците в конспирацията се състоеше от три групи лица: макнай-заинтересованите идейни вдъхновители, придобили най-голяма полза в случай на успеха му; организатори - „разработчици“ измежду тях стороници и помощници; както и директни изпълнители, които рядко са знаели за цялата структура задиалект и истинската им роля, и то малкоповдигнати в случай на успешен заговор. Като пример можем да вземем добре познатата конспирация на френския кардинал А. де Ришельо срещу британския премиер, херцог на Бъкингам, довела до убийството на последния.
С течение на времето обаче твърди функцииразликите започнаха да избледняват: за да се запази тайната, беше необходимо да се намали неволнопръсващ кръг посветени. Ето защо се вдишвалидерите бяха принудени да станат едновременно организатори и дори директни изпълнителител. Така например, това беше показано от конспирацията на редица членовеново висше съветско ръководство през 1953 г. срещу Берия: инициаторите на този заговор са не самода разработи лично всички нюанси на изпълнението на састо противника, но и ние сами активно участваме в него. Известно е, че в критичен момент Н.С. Хрушчов лично извадил пистолет и разпоредил ареста на Л.П. Берия.
От друга страна, в страни с различни политически традиции, напротив, демократизацията на институциите на власттаТова доведе до принудителна необходимост да се включи значителен брой хора в конспирацията - по-специално участници в процедури, свързани с гласуване. Оттъй като тяхната отдаденост на по-дълбоките цели на конспирацията обикновено е невъзможна, това увеличава стратификацията между организаторите и организаторите, от една странание, и маса непосветени изпълнители, участвамев действия срещу жертвата на конспирация, от друга страна. Като цяло обаче и тук можем да говорим за заличаване на традиционното разделение на отговорностите.
- Прости любовни заклинания - Къщата на слънцето
- Психологическата интрига е една от най-старите
- Официално облекло за бизнес приеми
- Бележка за приемане на хидромасаж
- Психологическите ползи от хоби