Произходът на политологията

В опит да отговорят на тези и други въпроси, много изследвания­последователите насочиха вниманието си към духовното наследство на античността. Всъщност такива изключителни мислители от древността като Платон, Аристотел, Цицерон проявяват силен интерес към политическия свят. Те и техните последователи и противници написаха основни произведения под красноречивите заглавия­niyami: "Политика", "Държава", "Закони", "Република".

Това даде основата на американската политическа философия.­Фу Л. Щраус да твърди, че древните мислители са издигнали политическата наука до нивото на независима дисциплина­lins и по този начин „станаха основателите на политическата наука точно­и последния смисъл на думата. " Анализът на реалното положение обаче не потвърждава напълно тази теза.

В политологията дълбочината и съвършенството на анализа на­се разпределят не само според продължителността на нейната възраст, но и от тези на­колко систематично и успешно се подновява (както материята, така и духът на политическото, политическото­институти). Всъщност историята на политологията е около­процес на непрекъснато актуализиране и обогатяване на своите теоретични и методологични­логически и методологичен арсенал. Познанието за политическото по своята същност е колективно. Колкото по-широк, многопластов и по-дълбок е той - и това се постига в процеса на постоянни изследвания­vany, - колкото повече отговаря на реалното положение на ve­в света на политическото. Политическата наука е немислима без традицията, в която се развива. Традицията е тази, която до голяма степен определя как изследователят подхожда към дадена тема.­този от вашия интерес. Традицията тук означава шансове­ние сме научни организации, системи от теории и идеи, форми и методи за аргументация, методологии, техники и т.н.

В историята на Запада формирането на политическо знание е­се характеризира с висока степен на развитие. Щат si­Системата не се формира и развива сама по себе си; политическото знание играе важна роля в това отношение, което в една или друга степен се отразява в развитието на политическата практика. Взаимното влияние на политическото знание и практиката на политическа трансформация­развитието е добре проследено в историята на западните страни в­период от новото и модерното време, при формирането и развитието на тяхната държавна система.

Има три основни периода в историята на­вания и развитие на политическите науки. Това е, първо, праисторията от античността до съвремието. Този период е представен от Aris­Тотел, Платон, Цицерон, Тома Аквински и други мислители на античността и Средновековието. Стойността на тази ne­Периодът се състои в натрупване и предаване от поколение на поколение­политически знания.

Политическата наука като независима наука стана възможна в резултат на отделянето на самия политически свят от производството.­икономико-икономическата подсистема и гражданското общество като независима сфера на живота на хората (за това по-подробно вж. гл. 3-5). Този процес е протичал в периода от началото на Новата ера до средата на 19 век, който се характеризира с формирането на най-важните представи за политическия свят, за политиката, политическата дейност, държавата, властта, политическата институции в тяхното съвременно разбиране и съответно в основите на техния научен анализ. Болка­Н. Макиавели, Дж. Боден, Т. Хобс, Б. Спиноза и др. Допринесоха много за освобождаването на политиката и политическата мисъл от теологията и църковния морал. В този аспект, в известен смисъл, етап­такива произведения като "За свободата на словото" от Дж. Милтън, "Левиатан" от Дж. Хобс, "Две трактати за суверена­правителство "Дж. Лок," За духа на законите "Монтескьо," За обществения договор "Ж.-Ж. Русо," Гражданско общество­държава "А. Фъргюсън и др. В тези произведения, под една или друга форма, проблемът на политическото като специална сфера на живота­дейности на хората.

Първоначално в рамките на социално-политическите и социокултурните парадигми се изучават политически феномени във връзка­zi с целия комплекс от социални явления. В тази връзка в­един вид универсализъм, при който политическото не подчертава специално­лос от общата сума на всички социални явления. Учен смо­да се тревожи не като специалист в която и да е област на знанието, а като търсещ знания и мъдрост като цяло във всички области и около­явления от човешкия живот. Оттук и името „Философия­фия "- мъдрост, която в продължение на много векове­всичко, което сега покриваме с понятието "наука".

Някъде към края на V век. имаше определено очертаване на определени области на знанието, например аритметика, геометрия, астрономия и музика. Но не бива да се забравя, че трактатите на Ари­по физика, физиология, етика, политика, реторика и др. в продължение на много векове не се смятаха за нищо друго освен за­раздели от един вид единна енциклопедия по философия. Spe­социализация на интелектуалния труд, разделянето му според различни­някои клонове на знанието са възникнали много по-късно, отколкото в сферата на практическата материална дейност, да речем между­икономика и занаяти, а след това и в рамките на тези индустрии.

Ако се съгласим с тези аргументи, то по отношение на­природата (и средновековието) за политологията, полит­философия и т.н. по-правилно би било да се говори, очевидно, в смисъла, в който Аристотел е писал за зоонския политикон .

Древногръцкият мислител Zoon politicon не просто „живее­истинският (или битият) политически ", и" животното е публично­ное ”в най-широкото и дълбокото му разбиране. В този смисъл цялата древна философия е политическа, т.е. относно­социална. С други думи, може да не става дума за поли­политическа философия и политология в строгия смисъл на­ва, но за философията или науката за общество-държава в лицето на полис, което далеч не е същото.

По отношение на признаването на валидността или необосноваността на тези аргументи, не бива да се подвеждаме с подобни имена.­трудовете на основателите на античната философия, като „Госу­подарък ”,„ Закони ”,„ Политика ”и др. Факт е, че те не са само за държавата и света на политическото в съвременния­няма разбиране на думата. Значението на тези произведения от разглежданата точка­визията на ки е ясно формулирана от Т. Хобс. Той, по-специално, казва­макара "относно гражданска наука " (scientia civilis), което според него, „Сократ беше първият, който се заинтересува, когато беше още­ko е роден. И Платон, Аристо се обърна към нея за него­Тел, Цицерон и други философи, както гръцки, така и латински­небе ".