Прочетете Онлайн Midnight Sun от Meyer Stephanie Morgan - RuLit - Страница 104

Накрая погледът на Бела замръзна вляво от залата. Тя забеляза родителите ми, които ни чакаха на високото място при пианото.

Хванах импулса на Есме да се качи и да прегърне Бела, но тя се сдържа.

- Едуард, тя е красива! - проблясна мисълта през нея.

Карлайл, въпреки че вече беше запознат с Бела, но я видя за първи път от момента, в който тя разбра тайната ни.

И двамата се страхуваха да се приближат, за да не я изплашат. Реших да наруша неловкото мълчание. Все пак тя ми е на гости.

- Карлайл, Есме, това е Бела - запознах ги един с друг.

- Добре дошла Бела. - Карлайл пристъпи пръв към нас, бавно и внимателно протегна ръка към нея, на което тя спокойно отговори с ръкостискане.

- Здравейте, доктор Кълън. Гласът й издаде вълнението й и се поклати. Стиснах я окуражително за ръката - оставете я да почувства, че съм близо.

- Моля, просто ми се обадете Карлайл - усмихна се баща ми, забелязвайки нейното смущение.

- Карлайл. Бела също му се усмихна. Усетих как атмосферата на нерешителност и напрежение се отдръпна и си въздъхнах с облекчение. Направена е първата най-трудна стъпка!

Есме не откъсваше очи от преплетените ни ръце и след това дойде да поздрави Бела.

- Много се радвам, че най-накрая те срещнах - каза тя искрено.

- Едуард, тя е истинско съкровище, толкова се радвам за теб. “Мислите на мама бяха изпълнени с възхищение и одобрение.

- Благодаря, и аз се радвам да те видя - най-накрая Бела се отпусна. Това се забелязваше в нейната поза и изравнен глас.

Чух нетърпението на Алис горе.

- Къде са Алис и Джаспър? - Попитах. Мисля, че сестра ми ще разбере поканата ми.

Предполага се, че тя само го чакаше.

- Ей, Едуард! - възкликна тя щастливо и като изтича надолу по стълбите със скоростта на куршум, замръзна пред нас.

- Имаме гости, а Алис се държи като ексцентрично дете - помисли си Есме.

Но Алис не забеляза неодобрителния поглед на родителите си, най-накрая получи възможността да опознае Бела така, както отдавна искаше.

Сестрата направи няколко крачки към нея и ловко я прегърна. И родителите замръзнаха в объркване: ако Алиса прекоси границата и прекалено ли е за Бела.

- Сега вашият дълг е официално изплатен. Бела също ме харесва. Ура, сега имам приятелка! - Вълненията на Алиса бяха безкрайни.

Направих гримаса от недоволство:

- Колко е упорита.

Но Бела сякаш харесваше спонтанността на Алис, поне аз не забелязах страха на лицето й. Дори напротив, момичето прегърна сестра си с не по-малко възторг.

И тогава със закъснение осъзнах, че сега една от визиите на Алиса се е сбъднала. Същият, който за пръв път видях преди месец и половина - прегръдките на Бела и Алис, оцветени с искрена и взаимна симпатия и приятелство. Тогава, скривайки се от него под солидна стена от дъжд, три въпроса ме измъчваха: Какво означаваше това видение? Колко знаеше? В бъдеще, когато тя мислеше за мен?

Сега имах отговорите на тях. Бела все още е човек и знае тайната на Кълън, но това не я отблъсква. И най-важното - Бела ме обича! Въпреки моята другост и опасността, породена от мен, тя е там и отвръща на любовта ми.

- Вижте, ухаете невероятно! - каза сестра ми, принуждавайки ме да се върна от мисъл, и бузите на Бела се изчервяват. Чух, че въпреки че Алис харесваше аромата на Бела, тя просто искаше да се шегува и не означаваше нищо особено.

Но родителите бяха нащрек.

- Е, какво казва тя! - Есме беше сигурна, че такава откровеност със сигурност ще изплаши Бела.

Последва нова неловка тишина, но след това Джаспър бавно се спусна по стълбите. Притесних се за него най-вече, защото той трудно свикна с диетата на нашето семейство.

Внимателно сканирайки настроението му и мислите на Алис, ако внезапно се появи визия за опасност, бях готов да се втурвам към Джаспър всеки момент, за да няма време да нарани Бела. Той усети моята предпазливост:

- Не се страхувайте, аз контролирам - чух мисълта му.

Не му беше лесно да усети толкова ярък аромат до Бела, затова той затаи дъх и се опита да не забележи, че бузите й все още бързат с кръв след комплимента на сестра му. За да изглади сдържаността на външния си вид, той настрои атмосферата в еднократно и спокойно настроение.

- Здравей Бела - поздрави Джаспър и, усещайки радостта на Алис от това познанство, й намигна и се усмихна.

- Здравей Джаспър, каза Бела сковано. Вероятно тя се досеща, че той използва подаръка си, и се страхува да повярва на чувствата си. Не ми хареса този проблем.

Бела хвърли още един поглед към всички.

- Приятно ми е да се запознаем. Вашето е страхотно красиво и уютно.

- Благодаря ти - Есме прие лично този комплимент. В края на краищата тя е любовница на нашата къща - Радваме се да ви видим на гости.

- И всичко мина дори по-добре, отколкото си мечтаех - тя мислено забеляза.

Хванах алармата във вътрешния глас на Карлайл. Алис го информира за посещението на тримата външни лица, което трябваше да се проведе в рамките на няколко дни, и той реши да ме предупреди. Е, само ние живеем в това състояние, нищо чудно да ни посетят.

Сестрата видя малко за тях, а непознатото във въпросите на вампирите е изпълнено с непредсказуеми последици.

Усетих лека паника, която кипеше в кръвта ми. Трябва да сте нащрек през цялото време и да следвате Бела навсякъде. Най-лошият кошмар би бил, ако дойдат на лов във Форкс и нападнат нейната пътека. С късмета на Бела тя винаги и навсякъде намира опасност, ще я срещнат на училищния паркинг и ще я завлекат в гората.

- Едуард, не говорех на глас. Решете сами дали тя трябва да знае за гостите или не.

Кимнах на Карлайл в знак на благодарност за предупреждението.

По това време Бела с интерес гледаше на пианото, изглеждаше, че е потънала в спомени. Погледът й стана леко разсеян и в очите й се появи нежност. Тя го заобиколи и прокара пръсти без тегло, първо над капака, а след това по клавишите. Но докосването беше толкова леко, че инструментът не издаваше звук.

Пламък на ревност проблясна в мен и след това замря. За какво й напомни пианото? Какво беше свързано с него в миналото й? Съдейки по чувствата, които изгаряха толкова ярко в очите й, беше нещо много приятно. Тя все още не ми е казала за това, ще трябва да попитам от време на време.

Чух Есме да й обяснява, че пианото ми принадлежи.

- Играете? - попита мама Бела и кимна в негова посока.

- За съжаление не. А ти?

- Не, засмя се Есме. - Това е пианото на Едуард. Не ти ли каза, че наистина обича музиката?

Е, тя научи за още една моя страст. Нямах време да кажа на Бела, че пиша музика, че тя често ми помага да изразя това, което не мога да кажа с думи. В крайна сметка думите са ограничени. И музиката, ако се отдалечите от нашия свят и му позволите да се държи, създава само вашата собствена вселена, където всичко е както искате.

- Не, - Бела ме погледна и се намръщи. Чувствах, че тя е обидена от тайната ми. - Изглежда, че Едуард може всичко, нали? - Видях странен израз в погледа й.

Джаспър се засмя на комплимента на Бела, а Есме с укор ме погледна.

- Надявам се, че не показа твърде много, това е неучтиво - каза тя строго.

- Само малко - изкикотих се аз и Есме се отпусна.

- Моля ви, пуснете я, оставете я да се почувства като у дома си чрез вашата музика - попита тя мислено.

- Може би можете да играете за Бела? - предложи Есме на глас.

- Вие сами казахте, че е неучтиво да излагате - устоях аз.

- Има изключения от всички правила!

- Бих се радвал да чуя - Бела ме погледна нетърпеливо.

Изглежда, че тя се радваше да взема парчета от моята личност. Както изучавах живота й в най-малките подробности, така тя се опитваше да се задълбочи в моите зависимости и навици. Това бе посочено от нейното неизчерпаемо любопитство и блясък в очите й, когато тя успя да научи нещо ново за мен.