Приорат на Сион "

"Приорат на Сион"

Тайното общество Приорат на Сион много прилича на Ордена на рицарите тамплиери. За него абсолютно нищо не се знаеше до средата на ХХ век, въпреки че Приоратът на Сион можеше да се появи много по-рано от рицарите тамплиери и да се превърне в модел за всички следващи тайни общества. Членовете на тази група твърдяха, че притежават истинската история на Христос. Те изложиха следните аргументи. Изминаха векове между живота на Христос и появата на първите писмени сведения за Него, които са дошли до нас. Казват, че има две възможни причини за това. Първо, Исус никога не е съществувал и той е измислен, за да формира около себе си религия. Второ, след като се формира религия, всички доказателства са модернипсевдонимите за личността на Исус бяха унищожени, за да може версията на неговата биография, проповядвана от Църквата, да стане единствена.

През 1178 г. папа Александър III пише документ, в койтовладенията на „Ордена на Сион“ бяха изброени. Според Бейгент, Лий и Линкълн списъкът включва: „Сгради и огромни имения в Пикардия във Франция (включително Свети Самсон в Орлеане), Ломбардия, Сицилия, Испания и Калабрия, както и множество владения в Светата земя, включително Свети Леонард в Акра. Преди избухването на Втората световна война архивите на Орлеан съдържаха не по-малко от двадесет документа, съдържащи списък на притежанията на Ордена на Сион. След бомбардировките на града през 1940 г. всички документи с изключение на три изчезват ".

Някои вярват, че Приоратът на Сион е създал рицарите тамплиери. Има версия, че Приоратът и Орденът на тамплиерите са едно до 1188 г., когато мюсюлманите отново завладяват Йерусалимсалим и организацията беше разделена. Причината за разделянето на името"отсечен бряст" Според легендата наистина имабрястът духаше и фактът, че беше отсечен, беше причината за разделянето на двете групи. Историята разказва, че това дърво е израснало в свещено поле, съседно на крепостта в Гисор. Хенри II и Филип II трябваше да се срещнат в тази област. Слънцето изгаряше безмилостноно и единствената сянка беше хвърлена само от това дърво. Хенри II и придружителят му първи пристигнаха на мястото за срещи и се настаниха на сянка. Когато Филип пристигна, нямаше друг избор, освен да стои на слънце. За мястото под дървото избухна кавга и последва битка, в която французите спечелиха. В гняв Филип заповяда на хората си да отсекат бряста. Мнозина обаче вярват, че „отсеченият бряст“ има символично значение. Да приемем, че дори в neПрез Средновековието някой може да води кървава битка за сенчесто дърво, смешно. И това кара историците да заключат, че нещо друго остава извън обхвата на тази история.

Според документи на Приората на Сион, рицарите тамплиериръжта излезе извън неговия контрол, след като „брястът беше отсечен“. До 1188 г. Приоратът на Сион и Орденът на рицарите тамплиери са имали същия Велик магистър. След инцидента Приоратът започва да избира свой собствен Велик магистър, който не е свързан с Ордена на тамплиерите. Първият от тях беше Жан дьо Жизор. И точно през 1188 г. орденът официално променя името си от „Орден на Сион“ на „Приорат на Сион“. В същото време вdene бяха въведени две подзаглавия. Значението на първата не е известно. Вторият звучеше като „Орденът на истинската роза и кръст“. Минаха петстотин години преди споменаването на организация, която се нарича Орден на розенкройцерите.

Орденът на рицарите тамплиери е преследван от Римската църква итрябва да работи в Англия и Шотландия. Приоратът на Сион все още остава във Франция. Най-голямата група от членове на Приората на Сион съществува в Орлеан във Франция от двамадвадесети век и действа с разрешението на крал Луи VII.

Смята се, че докато Приоратът на Сион и Орденът на рицарите тамплиери са били една организация, рицарите са служили като официаленОсновният екран за Приората беше неговата военна и изпълнителна власт. Някои вярват, че целта на Приората на Сион е дасе превръщат в династията на Меровингите, чието семейство все още съществува и датира от крал Дагоберт II.

Мистерията на съществуването на Приората на Сиона е разкрита, когато през 1885 г. тридесет и три годишният свещеник Франсоа Беранже Сониер е изпратен в енорията Рен ле Шато. Това село на изтокскръбта на Пиренеите беше изолирана от външния свят. Келтските племена, обитавали тези места в праисторическите времена, са смятали тази земя за свещена. Църквата завладява това село по време на Албигойския кръстоносен поход в началото на XIII век, когато катарите са унищожени в този регион. През 60-те години на XIV век. всеки десети местен жител умира от чума. По време на пристигането на Сониер населението на селото е било около 200 души. Само на няколко мили югоизточно от селото са били руините на средновековна крепост, която някога е служила като щаб на рицарите тамплиери. На около миля източно от селото някога е бил домът на Бертран дьо Бланшфор, който е четвъртият Велик магистър на рицарите тамплиери.

Селската църква, посветена на Мария Магдалина, е построена през 1059 г. Тя е стояла върху руините на сграда на вестготки, издигната през VI в. сл. н. е. Шест години след пристигането си, Сониер решава да възстанови старата църква. Когато вдигнаха камък, който служи като олтар и застана на две древни вестготски колони, той намери няколко пергамента вотпечатани дървени калъфи.

Две от тях съдържаха родословни дървета. Първият е от 1244 г., същата година, когато съкровищницата на катарите, предполагампод формата на златни и сребърни кюлчета и монети, беше последниятвидян веднъж в Монсегюр, само половин ден на кон от Ренел-Шато. Вторият е от 1644 година.

Още две съдържаха бележки на Антоан Бижу, личния свещеник от семейство Бланшфор. Тези пергаменти са написани през 80-те години на 18 век. В един от тези пергаменти думите бяха просто написани в ред с вмъкнати букви между тях, изглежда без никакво значение или ред.

Сониер обновява църквата и след известно време намира каменна плоча, покрита с резби. Плочата е датирана към седмия или осмия век. Някои саизточници съобщават, че под плочата е имало крипта с човекически останки. На църковните гробища, мокамъни от жил, датирани към седми и осми век сл. н. е. Един от тях отбеляза погребението на Мария, маркиза д'Хотпул дьо Бланшфор. Надписите върху тези камъни съдържаха грешки, коитонякои, изглежда, бяха допуснати нарочно: това също беше код. Ако променим реда на буквите на надгробния камък на маркиза, тогава в превод полученият надпис ще гласи: „Това съкровище принадлежи на Дагоберт II и Сион и самият той е тук, мъртъв“. Намерена е същата фраза в криптиран пергаментГосподин Соние.

Пет години след като започнал да обновява църквата, бившият беден свещеник започнал да харчи огромни суми пари. Това, разбира се, беше тревожен знак. Той построи висока кула, която се извисяваше над близката планина, и я нарече „Кула Магдала“.

Реставрацията на църквата беше завършена, но по много странен начин. Надписът над главния вход гласеше: „Terriblis Est Locus Iste“. Вътре, точно пред входа, стоеше зловеща статуя. Тя изобрази демона Асмодей, така наречения пазител на тайните. Както в много други храмове, стените съдържаха изображения на сцени от разпятието на Христос, но тези изображенияzheniya не приличаше на каноничен. Всеки от тях съдържаше странни грешки. Например тялото на Христос е било внасяно в гроба през нощта, а не през деня, както е било обичайно според църковните канони. В един от барелефите детето носеше шотландско наметало. В допълнение към внезапния паричен поток, Сониер започва да приема много важни гости, като архиепископ Йоан фон Хабсбург, братовчед на австрийския император.

По време на Втората световна война германците, страстно търсейки всичко мистично, извършват разкопки в района на Рен-ле-Шато, но каква е била тяхната цел и дали са постигнали нещо, остава загадка.

Сред доказателствата, дошли до нас, че Приоратът на Сион е съществувал, е хартата, издадена на Ордена на Орлеан от Сион от крал Луи VII. Има и папска бика, която потвърждава правото на заповедта да бъде притежавана. Смята се, че е имало и други документи, изчезнали през 1940г.

Някои от тези, чиито имена са в списъка на Великия магистърровът на Приората на Сион бяха известни хора, но имената на останалите не ни казват нищо. След като този списък беше открит, бяха необходими продължителни и сложни изследвания, за да се разбере повече за някои от хората, които са ръководили Приората. Едноно след приключването на тези проучвания се оказа, че всички имена не само принадлежат на действително съществуванеза хората, но биографиите на много от тях са тясно взаимосвързани.