Социална работа и психология

2.2.2 Психологически теории, прилагани при работа с клиенти

Списък на използваната литература

Във връзка с това определихме целта на нашата работа:

Целта определя следните цели:

Използвани в работата изследователски методи: анализ на документи; метод за сравнение и сравнение; анализ на текущата ситуация въз основа на теоретични и практически данни.

Структурата на работата се определя от целта и задачите на научните изследвания. Състои се от въведение, две глави, включително определен брой параграфи, заключение, списък с препратки.

- възрастни граждани, особено самотни и самотни жители; инвалиди от Великата отечествена война и семейства на загиналите военнослужещи; хора с увреждания, включително деца от детството и деца с увреждания; граждани, засегнати от последиците от аварията в атомната електроцентрала в Чернобил и радиоактивните изхвърляния на други места; безработни; принудителни бежанци и разселени лица; деца с девиантно поведение; семейства с деца с увреждания, сираци, алкохолици и наркомани; семейства с ниски доходи; големи семейства; самотни майки; млади, студентски семейства; граждани, заразени с пациенти с ХИВ и СПИН; лица с увреждания; бездомници.

2. Психологическо консултиране - подпомагане на психически нормални хора за постигане на някакви цели, по-ефективна организация на поведението.

Социалната помощ на населението се предоставя в същите области на практическата психология: 12

- предоставяне на клиента на обективна информация за неговите разстройства въз основа на психодиагностика. Клиентът развива собственото си отношение към получаването на информация и взема решение за нейното използване;

- психологическа корекция, с помощта на която се разработва индивидуална програма за определен вид дейност (четене, писане, броене и др.) за клиента в съответствие с общите изисквания;

- психопрофилактична работа, насочена към ранно предупреждение за възможни нарушения в развитието на личността, създаване на условия за пълноценно психическо развитие на всеки възрастов етап.

2.2.2 Психологически теории, прилагани при работа с клиенти

Психодинамичната практика се основава на психоанализата на З. Фройд. Връзката, която се развива между клиента и терапевта, е същата като между пациента и лекаря. Ето защо в психоаналитичните подходи клиентът, който иска помощ, се определя като пациент. Първоначално този метод строго определяше отношението на пациента и необходимите процедури, като по този начин изграждаше, както в медицинската практика, директивни принципи на взаимоотношенията. По-късно З. Фройд стига до заключението, че връзката между анализатора и пациента е част от терапевтичния контакт и те могат да се намесят или да помогнат за решаването на проблемите на пациента.

Поведенческата практика при работа с клиент се различава от другите видове терапия, тя се основава на поведението, а чувствата и мислите на клиента, въпреки емоционалния фон, са второстепенни. Поведенческата терапия има за цел да обучи клиентите за позитивно поведение.

Р. Дъстин и Р. Джордж изтъкват следните основни принципи на поведенческата терапия.

1. Фокусът на терапевта е върху поведението на клиента.

2. Концептуализиране на терапевтични поведенчески цели.

3. Разработване на процедура за лечение, базирана на поведенческите проблеми на клиента.

4. Обективна оценка на терапевтичните цели, постигнати по време на лечението.

Поведенческата терапия позволява не само да отразява, но и да измерва промените, които се случват с клиента, за да гарантира напредъка на клиента към поставените цели. В това отношение поведенческата терапия позволява на клиентите да: 14

- включете се в процеса на вземане на решения;

- предотвратяване на възможни проблеми, формиране на необходимото поведение.

Личностно-ориентираната терапия е насочена към самоактуализация на клиента, осъзнаването му от отношението му към себе си, към света около него, към поведението му. Тя развива творческия потенциал на индивида, способността му за самоусъвършенстване.

Тя се основава на разбирането, че хората са в състояние да разрешат всякакви конфликти, но те са ограничени в знанията за себе си. Конфликтите възникват в резултат на несъответствието между собствения организмен оценителен процес и оценъчната ценностна позиция на околната среда.

Клиентите са в състояние да преодолеят препятствията пред възприемането както на външния, така и на вътрешния опит, да формират представа за себе си като за напълно функционираща личност, за самоактуализиращ се индивид, ако терапевтът притежава необходимите лични качества. Създаването на атмосфера на взаимоотношения с клиента е едно от основните условия на терапевтичния процес. Ако тези условия са изпълнени, тогава клиентите могат да постигнат самоактуализация, да разрешат конфликта, да придобият положителни ценности и да увеличат тенденцията на положителен личен растеж.

2.3 Прилагане на психологически технологии

използването на техники, методи и техники на психологическо взаимодействие с клиента.

Психодиагностиката е клон на психичното знание, свързан с формулирането на психологическа диагноза. Съвременната психодиагностика разбира термина „психологическа диагноза“ не само като установяване на някакво отклонение от нормалното психологическо функциониране или развитие, но и като дефиниция на психичното състояние на определен обект (индивид, семейство, група), определена психична функция или процес в определен човек. Например може да се извършва диагностика на нивото на психическо развитие на предучилищна възраст, психодиагностика на интелигентността, доброволно внимание, краткосрочна и дългосрочна памет, акцентуации на характера, тип темперамент и др.

Препоръчително е да се събира информация за клиента, като се използва една от техниките - петстепенният модел, описан от Е. Айви. Полезно е да се наблюдава изражението (мимики, пантомима, поза, движения), чрез което човек може да разбере истинските чувства, състоянието на човека, а не да ги оценява само по неговите думи. Установено е, че невербалните прояви в комуникациите най-вярно сигнализират за истинските, а не за показните чувства на партньора. Резултатите от наблюдението трябва да се анализират по специална схема. Освен това в психодиагностиката са широко разпространени специални психодиагностични техники: тестове, въпросници, проективни процедури. Отбелязвайки необходимостта от професионализъм при използването и интерпретацията на резултатите, експертите обръщат внимание на следните предимства на тези техники: 18

те ви позволяват да събирате диагностична информация за относително кратко време;

предоставят информация не като цяло за даден човек, а за определени негови черти (интелект, безпокойство, чувство за хумор и др.);

информацията идва във форма, подходяща за качествено и количествено сравнение на индивида с други хора;

информацията, получена с помощта на психодиагностични техники, е полезна от гледна точка на избора на средства за намеса, както и прогнозата за развитие, комуникация и ефективността на определена дейност на индивида.

Социалният работник, използвайки в практиката си прости психодиагностични процедури, за да получи по-пълна и обективна характеристика на клиента, ако е необходимо, го насочва към професионален психолог, формулирайки последните психодиагностични задачи. Особено трябва да бъдете предупредени срещу неквалифицирано използване на психодиагностично тестване.

Тестът е много фин и понякога коварен инструмент. Не е достатъчно да имате тест в ръцете си, трябва добре да знаете неговия потенциал, правилата за тълкуване, яснотата на процедурата за тестване, правилата за корелация на резултатите, получени с помощта на различни тестове.

Психологическото консултиране на населението е нов вид практическа дейност на местните психолози и досега, за съжаление, се развива в доста скромни мащаби, въпреки че в много чужди страни на Европа, Америка, Азия има мрежа от общински, градски, областни (общински), местни психологически консултации функционират от много години, които имат значителен практически ефект

Прието е да се прави разлика между психологическо консултиране и психотерапия. Консултиране - подпомагане на психично здрави хора да постигнат целите си, по-ефективна организация на поведението. Психолог-консултант може да помогне на човек да се погледне отвън, да осъзнае проблемите, които не контролира, да промени отношението към другите и в съответствие с тях да коригира поведението си и т.н.

Психотерапията е дългосрочен процес на трансформация на личността, характеризиращ се с дълбоки промени в нейната структура. Често се изразява мнението, че психотерапията е работа с патологичен човек. Но на практика концепциите за психотерапия и психологическо консултиране се сливат. Консултантските психолози понякога провеждат много срещи с клиенти и работят по-дълбоко от психотерапевтите

Заключение по втората глава

Сред многобройните методи и средства за корекция и рехабилитация на клиенти, психологическото консултиране и психотерапия са от първостепенно значение в психологическата работа с клиенти, което представлява разнообразен набор от специфични техники, техники и техники, използвани в практическата работа. Трябва да се отбележи, че както психологическото консултиране, така и психотерапията при решаване на клиентски проблеми се основават на основни принципи и следователно включват редица съответни основни подходи: диагностичен (диагностична скала), функционален (функционална школа), метод за решаване на проблеми, психоаналитичен, когнитивен, поведенчески (поведенчески), мултимодален (заедно с поведенческия включва и анализ на сетивните процеси на личността, междуличностните отношения, въображението), екзистенциално-хуманистичен (хуманистична и екзистенциална психология), транзакционният подход (на базата на транзакционния анализ на гещалт психология ), системен, интегративен (основан на принципа: за всеки клиент има своя психотерапия), онтопсихологичен, подход от гледна точка на трансперсоналната психология, дейност и други.

Списък на използваната литература

Басов, В.М. Социална работа: учебник/В.М. Басова, Н.Ф. Басов, С.В. Бойцова. - М.: Дашков и К, 2008. - 364 с.

Кравченко, А.И. Социална работа: учебник за университети/А.И. Кравченко. - М.: Проспект; Уелби, 2008. - 416 с.