Приказка за Вера и Анфиса

Всяко училище има Нова година. И в училището, където работеха таткото и мама на Верина, той също се приближи.

Учителите в това училище решиха да направят подарък на децата - да им подготвят спектакъл по книгата на писателя Дюма „Три мускетари“.

Татко, разбира се, изигра главната роля - мускета D'Artagnan. Той изкова меч за себе си в производствените работилници на училището. Баба Лариса му уши красива мускетарска наметка с бял кръст на гърба. От три стари шапки той си направи една, но много красива, с щраусови пера от петел.

Като цяло татко стана мускетар, от който се нуждае.

Учителят по зоология Валентин Павлович Встовски изигра херцога на Рошфор - такъв тъмен, неприятен човек, който е в услуга на кардинал Ришельо. И Ришельо изигра главния учител на старшите класове Павленок Борис Борисович.

Папа и Встовски си викаха по цял ден: "Твоят меч, нещастник!" - и се биеше на мечове. Те се биеха толкова добре, че две чаши във фитнеса бяха избити и един стол в аудиторията беше практически редуциран на прах. Мениджърът Антонов, въпреки цялата си любов към татко и към изкуството, се изруга и ядоса пет минути. И тогава той каза:

- Ще сложа в чашата. А столът е почти невъзможно да се залепи. Но трябва да опитам.

Изсипа стола в торба и го занесе у дома, за да опита. Така че той обичаше училищните мебели.

Мама, разбира се, играеше кралицата на Франция. Първо, тя беше много красива. Второ, тя отлично знаеше френски. Трето, красивата й рокля е останала от времето, когато е била булка. Роклята е бяла със звезди. При тях ходят само дами и дори тогава не на работа, а по празници.

Ръководителят на училището Пьотр Сергеевич Окунков беше единодушно избран за крал на Франция. Той беше едновременно симпатичен и строг, като истински крал. А учениците просто не биха повярвали в друг цар.

Всички учители получиха добри роли. След училище всички репетираха и репетираха. Понякога мама и татко водеха със себе си Вера и Анфиса. Те седяха в ъгъла на сцената под пианото. Вера стоеше неподвижна, слушаше, а Анфиса се опита да хване някои от участниците за крака.

И понякога се получават несъответствия. Например, кралят на Франция, Петър Сергеевич Окунков, казва с кралски глас:

- Къде е верният ми министър на съда, маркиз дьо Бурвил?

Придворните с тъга му отговарят:

- Той не е тук. Отровен от вражеска котлета, той почина преди седмица.

И в този момент маркиз дьо Бурвил, който е и управител Митрофан Митрофанович Антонов, в цялото си маркизно облекло от старата училищна кадифена завеса изведнъж се плъзва в пълната си височина в краката на краля. Защото той обиколи пианото и Анфиса го сграбчи за багажника.

- Значи, той беше силно отровен - казва строгият крал Луи Шестнадесети, - ако се опита да ни наруши кралския съвет с неудобното си падане. Отведете го и го отровете правилно!

След това Антонов се кълне в Анфиска:

- Занесете този зоокът при баба. Нямам сили да го понасям в училище.

- Щяхме да премахнем - казва мама, - но баба няма сили да издържи този ъгъл на къщата. Този ъгъл почти подпали къщата. Когато той е тук, ние сме по-спокойни.

Но Анфиса се интересуваше най-много от кралски висулки. Ако си спомняте, в „Тримата мускетари“ френският крал подари на кралицата скъпоценни висулки за рождения й ден. Много красиви диамантени висулки. И кралицата беше несериозна. Вместо всичко в къщата, всичко в къщата, тя подари тези висулки на един херцог на Бъкингам от Англия. Този херцог много й хареса. И с краля тя имаше страхотни отношения. И вредният и коварен херцог на Ришельо - не забравяйте, Павленок Борис Борисович - разказа на краля всичко. И той казва:

- Попитайте, ваше величество, кралицата: "Къде са висулките ми?" Чудя се какво ще ви каже тя. Няма какво да й кажа.

След това започна най-важното. Кралицата отговаря, че висулките се ремонтират, нищо, казват, ужасно. Ще бъде скоро. И царят казва: „Тогава нека бъдат на вас. Скоро ще имаме кралска топка. Моля, елате на бала в тези висулки. В противен случай бих могъл да мисля лошо за вас ".

Тогава кралицата моли Д'Артанян да язди до Англия, за да донесе висулките. Той се вози, носи висулките и всичко завършва добре.

Така че Анфиса не се интересуваше толкова от представлението, колкото от тези висулки. Тя буквално не откъсваше поглед от тях. Анфиса през живота си не е виждала нищо по-красиво. В далечната й Африка такива висулки не растат по дървета и местните жители не ги носят.

И тогава се случи това.

Скоро Нова година е почти тук. Мама и татко започнаха да се приготвят за празника в училище. Те облякоха умни костюми и се сресаха. Татко започна да закача меча. Баба започна да носи Вера и Анфиса.

Изведнъж мама казва:

- Като къде? - казва татко. - Те лежаха близо до огледалото, в кутия. Мама казва:

- Кутия има, но висулки няма.

- И така, трябва да попитаме Анфиса - реши татко. - Анфиса, Анфиса, ела тук!

А Анфиса не отива никъде. Седнала в леглото си, увита в килим. Папа взе Анфиса и я изведе. Седнах на стол под лампата.

- Анфиса, отвори устата си!

Анфиса не е гугу. И не отваря уста. Татко се опита да отвори устата й със сила. Анфиса изръмжава.

- Еха! - казва таткото. - Никога не й се е случвало. Анфиса, върни висулките, иначе ще е по-лошо.

Анфиса не връща нищо. Тогава татко взе една супена лъжица и започна да отпушва зъбите на Анфиса със супена лъжица. Тогава Анфиса отвори уста и гризе тази лъжица като сламка.

- Еха! - казва татко. - С нашите Anfisa вицовете са лоши! И какво ще правим?

- Какво да правя? - казва мама. - Ще трябва да я заведа на училище със себе си. Нямаме време.

Тогава Вера ще изкрещи от леглото:

- И аз на училище! И аз на училище!

- Но ти не си изял висулките! - казва татко.

- И аз също мога да ям - отговаря Вера.

- На какво учиш дете! - възмущава се мама. - Добре, дъще, облечи се бързо. Тичаме на училище за Нова година.

- Ти си напълно луд! Деца навън през нощта през зимата! И дори до училище, до аудиторията.

Татко каза на това:

- А ти, Лариса Леонидовна, вместо да мрънкаш, би било по-добре също да се приготвиш. Цялото семейство ще ходи на училище.

Баба не спря да роптае, а започна да се приготвя.

- И вземете гърнето със себе си?

- Какво, гърне? - вика татко. - Какво, в училищните тоалетни, или какво, не, че започваме да носим саксии със себе си?

Като цяло, половин час преди началото на представлението, баща, мама и всички останали дойдоха на училище. Режисьорът Петър Сергеевич Лудовик Шестнадесети се кълне:

- Какво ви отне толкова време? Бяхме притеснени за теб.

И главният учител на старшите класове Борис Борисович Ришельо командва:

- Нека децата отиват в учителската стая, а не на сцената! Ще проведем последната репетиция.

Бабата заведе децата и животните в учителската стая. На диваните имаше легнали всякакви костюми и палта. Тя напъха Вера и Анфиса в тези костюми.

- Заспивай засега. Когато забавлението свърши, те ще ви събудят.

И Вера и Анфиса заспаха.

Скоро се събраха зрителите. Прозвуча музика и изпълнението започна. Учителите играха добре. Мускетарите пазеха царя. И спасиха всички. Бяха смели и мили. Охраната на кардинал Ришельо действа по всякакъв възможен начин, арестува всички подред и ги хвърли зад решетките.

Папата се бори през цялото време с херцога на Рошфор Встовски. Дори искрите полетяха от мечовете им. - И татко най-вече спечели. Делата на Ришельо ставаха все по-лоши и по-лоши. И тогава Ришельо научи за висулките. Моята госпожа му каза за това - такава вредна жена, главен учител от по-ниските класове Серафима Андреевна Жданова.

И тогава Ришельо се приближава до краля и казва: - Попитайте, ваше величество, кралицата: "Къде са моите висулки?" Какво ще ти каже тя? Тя няма какво да каже.

Кралицата наистина няма какво да каже. Тя веднага се обажда на папа Д'Артанян и пита:

- Ах, скъпи мой Д'Артанян! Побързайте направо в Англия и ми донесете тези висулки. Иначе съм изгубен.

- Няма да позволя това! И всички останали мускетари няма да го позволят! Изчакайте ме и ще се върна!

Изтича зад завесата, скочи на коня си и препусна в галоп направо в учителската стая. Там той хвана Анфиска за яката - и отново на сцената. А на сцената е дворецът на херцога на Бъкингам. Богати завеси, свещи, кристал, донесен от дома. И войводата ходи тъжен, тъжен.

Д'Артанян го пита:

- Какво си, херцог, толкова тъжен? Какво стана?

- Да, имах диамантени висулки на френската кралица, но те някъде изчезнаха. Д'Артанян казва:

- Познавам тези висулки. Току-що дойдох за тях. Само ти, херцог, не бъди тъжен. Вашата любима маймуна натъпка тези висулки в устата си. Сам го видях. Или по-точно, вашите лакеи ми казаха за това.

- Къде е маймуната? - пита херцогът.

- Маймуната седи на бюрото ви, изяжда свещ.

Херцогът се обърна, грабна маймуната и я дава на Д'Артанян:

- Скъпи мускетар, подари тези висулки заедно с маймуната на моята любима френска кралица. За нея ще се получат два подаръка наведнъж.

- А как се казва тази маймуна? - пита известният мускетар.

- Тя има толкова красиво френско име - Анфисон!

- О, мисля, че Анфисън наистина ще хареса нашата кралица. Тя много обича животните.

Папа грабнал Анфисон и отпътувал за Франция. И там кралската топка вече е в разгара си. Кралицата обикаля толкова разтревожена - няма висулки и не може да се види. Херцогът на Ришельо ходи доволно, разтривайки ръце. И царят непрекъснато пита:

- Е, къде са висулките, скъпа? Нещо, което не ги виждам.

- Сега ще го донесат - отговаря кралицата и продължава да гледа вратата.

И тогава Д'Артанян се качи:

„Ето ти любимите висулки, кралице. Прислужницата ви ги изпрати при вас заедно с маймуната Анфисън.

- Маймуната ги избута в устата си и не иска да се разделя с тях.

Кралицата подава маймуната на царя:

- Ваше величество, ето Анфисон с висулки. Вземете го, ако не вярвате.

И Анфисън ръмжи като два барбосона. Не иска да се разделя с висулки. След това кралят казва:

- Вярвам, но Ришельо се съмнява. Оставете го да провери.

Прехвърлено от Анфисон Ришельо. Хитър е само Ришельо. Той заповяда да донесе един килограм ядки върху поднос с ядки и няколко запалки. Когато Анфисън видя тези богатства, тя извади висулките от устата си и започна да пълни ядките.

Ришельо взе мърлявите висулки с два пръста, погледна светлината и каза:

- Те са! Вашето взе, господа мускетари. Но ще се срещнем отново двайсет години по-късно.

Тогава завесата падна. Успехът беше оглушителен. Вдигна се такъв шум, че дори Вера се събуди в стаята за персонала:

- Какво, започна най-интересното?

И най-интересното нещо свърши. Но все пак Вера получи много интересни неща. И ученици, и учители й дадоха много подаръци. Тя танцува около коледното дърво с момчетата. И Анфиса седеше на това дърво и ближеше коледната украса.