Приказката, която върна вярата ми в безграничната сила на доброто

- Къде е момичето? - Баба Яга се нахвърли върху котката. - Току-що бях тук, къде отиде?
- Udrrrala - измърка котката, облизвайки лапата си.
- Как - избяга? - Баба Яга беше смаяна. - Тя не можеше да се измъкне! За какво седиш тук? Трябваше да се нахвърли върху нея и да се почеше!
- Виждате ли какъв е въпросът, любовнице ... - котката се загледа замислено в ноктите си, - тя ми даде заквасена сметана.
- Вие?
- Mne.
- Сметана?
- Аз мисля.
- Наистина ли е възможно? И си ял?!
- И какво? - котката се протегна и широко се прозя. - Служа ви от близо сто години, а вие дори не ми сипахте кисело мляко. И тук - заквасена сметана!
- Забраних ти!
- Много те уважавам, любовнице - котката издърпа уши, - но аз също уважавам заквасената сметана.
- И това е вместо благодарност! - Яга поклати укорително глава. - Да не кажа благодарности на старата жена за стоте години, които си живял. Той също упреква киселото мляко! Знаете ли изобщо колко котки живеят средно?
- Хайде, глупости, любовнице. Не се безпокой. Няма да получа нищо от една купичка заквасена сметана.
- От цяла купа ?! - Баба Яга затвори очи.
- Един живот повече, един по-малко - сви рамене котката. - Все още имам осем от тях.

Баба Яга се намръщи и замислено погледна през прозореца.

- И така ... Защо кучетата я пуснаха вътре? Хей, ти си там! Шоукове! Ела тук!
„Не викай“, прозя се котката. - Те няма да дойдат. Спят ли.
- Как спят?
- Така. Пълно и дайджест.
- Какво ... дайджест?
- наденица. - котката примижа и въздъхна едва забележимо. - Колбасът е добър. Въпреки че ... добре, заквасената сметана също е добра.
- Ироди! - Баба Яга седна на обърната ступа и изхлипа. - Защо ви храня, пеейки строго на диета? За да умрете от гастрит за една нощ?
- Brrros, любовнице - помирително коте котката, - кучетата също трябва да се отпуснат. В устата ми нямаше остаряла кора в продължение на сто години, страшно е да се каже!
- И това е страшно - просто мълчи! - извика старата жена.

Котката спокойно млъкна, обърна се настрани и започна да хваща опашката си, като тихо тътен.

- Настигнете я, или какво? - замислено се протегна старата жена след известно време.
- На какво, на метла? - изсумтя котката.
- Между другото - Баба Яга невъзмутимо присви очи, - в Европа, както чух, вещици летят на върха на черни котки.
- Непрекъснат съм - ухили се котката, - и неспокоен.

Баба Яга се обърна и млъкна.

- Господарка и любовница?
- Какво?
- Какво би направил с нея, ако си наваксал? Пържени и изядени?
- Какво съм аз, какво животно? - обиди се старицата. - Как мога да го ям? Живея от триста години и всичко е за мен: „Баба Яга, костен крак ...“ И тя го нарече баба ми!
Старицата изхлипа и избърса очи с ъгъла на кърпичката си.
- Аз съм тук за нейните ябълки по пътеката, събрани ... И пайове, със сладко ... - призна тя и се усмихна срамежливо на смаяната котка.