Препарати на моноклонални антитела за системен лупус еритематозус

Ритуксимаб и епратузумаб са антитела срещу специфични­повърхностен антиген на В клетки, причинявайки разрушаването на последните.

Ритуксимаб е химерно моноклонално антитяло, което се свързва с CD20 на повърхността на В клетките. Това е първата моноклонална терапия, одобрена от FDA за лечение на неходжкинов лимфом. Понастоящем ритуксимаб се използва и за модерно лечение на ревматоиден артрит, рефрактерен на анти-TNFα терапия. В малки, ad hoc клинични проучвания е доказано, че ритуксимаб е ефективен при системен лупус еритематозус - SLE.

В допълнение към моноклоналните антитела, тетракозактид (търговско наименование - Sinakten Depot) се използва за лечение на лупус и други ревматологични патологии. Можете да закупите Sinakten Depot в специализирани онлайн аптеки.

За постигане на пълно удовлетворение­За лечение на В-клетки са използвани различни режими на дозиране. Стартирана мулти-цена­Пробно, рандомизирано, плацебо контролирано (фаза II/III) проучване на ефективността на ритуксимаб при лечението на пациенти с екзацербации на лупус­нея и тежка. Друго подобно изследване (фаза III) е посветено на изследването­ефективността на ритуксимаб при лечението на възрастни с лупусен нефрит.

Епратузумаб е човешко анти-CD22 моноклонално антитяло на повърхността на В-клетките. В открито проучване от фаза II е доказано, че епратузумаб е ефективен при пациенти с лупус, въпреки умереното намаляване на броя на В-клетките. Две продължаващи проучвания фаза III трябва да потвърдят безопасността и ефикасността на лекарството при пациенти със СЛЕ.

Абетимус натрий е тетрамер на двуверижни олигонуклеотиди, който се свързва с ДНК-реактивни В-клетки и индуцира В-клетъчна анергия или апоптоза, като по този начин намалява количеството на циркулиращите антитела към двуверижната ДНК. Резултатите от клинични проучвания при пациенти с лупусен нефрит показват, че абетимусът се понася добре и е мощен.­социално ефективен за предотвратяване на обостряне на нефрит сред пациенти с продължително намаляване на броя на антителата към двуверижна ДНК.