САЩ разработват научно-фантастични оръжия

Американските военни искат да разберат принципите на използване на антиматерията - почти неизчерпаем източник на енергия. Огромно количество пари са похарчени за тридесет години фундаментални изследвания. Във военновъздушната база Еглин във Флорида Дирекцията по боеприпасите създаде звено, наречено Революционни боеприпаси, което да се занимава с използването на антиматерия за военни цели.

Още през 1929 г. великият британски физик Пол Дирак предполага, че всяка частица, по-малка от атом, съответства на античастица с противоположен заряд. Първата античастица, антиелектронът или позитронът, е открит от американския физик Карл Андерсън от Калифорнийския технологичен институт. Антипротоните са открити в университета в Бъркли през 50-те години.
Основното свойство на частиците и античастиците е взаимното унищожаване (унищожаване) при сблъсък. Това освобождава значително количество енергия.
По принцип „антиматерията“ може да бъде изградена от античастици по абсолютно същия начин, както материята от частици. Възможността за унищожаване при среща с частици обаче не позволява античастиците да съществуват дълго време във материята. Античастиците могат да "живеят" дълго време, само ако няма контакт с частиците на веществото. Доказателство за наличието на антиматерия някъде близо до известната част на Вселената би било мощното анигилационно лъчение, идващо от зоната на контакт на материята и антиматерията. Но досега астрофизиката не знае данните, които да показват съществуването на региони, изпълнени с антиматерия във Вселената.

Още през зимата членовете на екипа на Едуардс бяха готови да дадат интервюта. През лятото Пентагонът, образно казано, им сложи муцуна. Оттогава американските военновъздушни сили не са казали и дума за изследвания на антиматерията. Следователно пресата се заинтересува от проблема, по-специално американският вестник San Francisco Chronicle.

Нека се върнем към доклада на Едуардс. Според него позитронната бомба има редица предимства пред ядрените и термоядрените оръжия. Първо, количеството енергия, освободено по време на унищожаването, е по-голямо, отколкото по време на ядрена или термоядрена реакция.

Един пример е достатъчен: една милионна част от грам позитрон съдържа същото количество енергия като 38 килограма тротил. Простите изчисления показват, че петдесет милионни от грам позитрони биха били достатъчни, за да експлодират Федералната сграда на Алфред П. Мъра в Оклахома Сити през 1995 г. (девететажната сграда беше почти напълно разрушена от експлозия, еквивалентна на 1800 килограма тротил).

Второ, експлозията на позитронна бомба не оставя радиоактивни продукти, които да се разлагат в продължение на десетки и стотици години. Не е изключено обаче създаването на комбинирани боеприпаси, използващи антиматерия заедно с конвенционален ядрен заряд.

Докато работата по позитронни оръжия все още е много далеч от завършването. Изчисленията, направени от учени от НАСА от изследователския център на Глен в Кливланд, показват, че сега ще са необходими около сто милиарда долара, за да се произведе един милиграм антиматерия - твърде скъпо, за да бъде този проект търговски интересен.

Едвардс обаче смята, че позитрони в достатъчни количества могат да бъдат получени в ускорителя на частиците в лабораторията Fermi и в линейните ускорители в Националната лаборатория Lawrence в Ливърмор и в Станфордския университет.

Освен производствения проблем, съществува и проблемът за безопасното съхранение на позитрони. Няма смисъл да се говори за тяхното практическо приложение без решението му. Това изисква надеждна изолация на античастиците от обикновената материя, при сблъсък, с който античастиците се унищожават. В момента така наречените капани на Пенинг се използват за съхранение на античастици. В тях частиците са предпазени от сблъсък със стените на капана с помощта на магнитно поле. Тъй като обаче позитроните са еднакво заредени и се отблъскват, с течение на времето всички те излизат от магнитното поле и безопасно изчезват, сблъсквайки се с обикновена материя.

Съхранението на позитрон се извършва от Positronics Research LLC под ръководството на бившия професор на държавния университет в Пенсилвания Джералд Смит. Като алтернатива на капаните на Пенинг учените предлагат да се използват квазистабилни образувания - позитронии. Позитронийът е система от позитрон и електрон, въртящи се един около друг, които са предпазени от сблъсък от електромагнитни полета. За това откритие фирмата получи 3,7 милиона долара от американската армия.

Има и други проекти. Например ВВС активно работят с космическия център за полети на Маршал на НАСА, който разработи високопроизводителния капан за антиматерия (HiPAT).

Естествено е изкушаващо да се използва антиматерия за производството на двигатели от различни видове космически кораби. Например американската компания Hbar Technologies напредна доста далеч. Тя получава финансова подкрепа от НАСА и разработва концепция за антиматериален двигател за космическия кораб. Такъв двигател ще позволи изстрелването на космически кораби на големи разстояния. Освен това те ще летят много по-бързо от тези, които съществуват сега.

Например, според изчисленията на Hbar Technologies, 17 грама антиматерия са достатъчни за безпилотен космически кораб да достигне звездата Алфа Кентавър за 40 години, тоест да измине разстояние от 4,3 светлинни години или 4,068 х 10 13 километра. За сравнение можем да си припомним, че разстоянието от Земята до Слънцето е 1,496 х 10 8 километра, което е 272 000 пъти по-малко.

Естествено е да се предположи, че американските специалисти са натрупали достатъчно информация, за да преминат от теория към практика. Не напразно американските военни забраниха публикуването на материали за изследвания в областта на антиматерията. Въпросът е, че след няколко десетилетия научна фантастика като Star Track ще изглежда като детска игра. В края на краищата деленето на атома някога изглеждаше като фантазия.

Телепортация (нулев транспорт) - моментално движение на материята в пространството и/или времето.
Психокинеза - психическо влияние на човек върху околните предмети, например върху нормалната електрическа активност на растението, върху положението в пространството на различни (обикновено не тежки) предмети.

Теоретично възможно Давиц разглежда преди всичко телепортацията. Според този учен, ако се потвърди възможността за телепортация, това ще бъде от голямо значение за военните, разузнавателните служби и просто за търговска употреба. Много експерти обаче смятат, че Дейвис не може да се нарече сериозен учен и ентусиазмът на ВВС на САЩ по тази тема е изненадващ.

Американските военни обаче възразиха в метафорична форма: „Не можете да разберете, че под камъка няма нищо, без да го обърнете“.