Поставянето на цели като планиране

Какво е определението за поставяне на цели? Това е един вид първият от всички етапи на управление, който се основава на смислено поставяне на определена цел или група от тях, които съответстват на определени стратегически планове, инструкции, цел, както и на естеството на задачите, които трябва да бъде разрешен от индивида.

Поставянето на цели като планиране е преди всичко изборът на една или повече цели, с по-нататъшен избор на приемлив диапазон от отклонения на събитията в една или друга посока, което ще позволи строг контрол върху изпълнението на определени идеи.

Доста често този термин означава и практическото разбиране на субекта за себе си и дейностите си от рационална гледна точка, което ще позволи да се оцени личната му ефективност и адекватност на действията спрямо поставените цели, да се установи контрол върху загубата на време или дори енергийни ресурси.

Механизъм за поставяне на цели

От гледна точка на психологията, понятието целеполагане се използва и за характеризиране на редица различни кратки обучения, чиято цел е да се проучи широк спектър от методи за регулиране и планиране на дейности с цел изпълнение на възложените задачи, уменията за изхвърляне и стратегическо планиране и използването на времеви ресурси.

Разбира се, резултатът от такива обучения е редица постижения по отношение на решаването на всички поставени задачи във връзка с горепосочените фактори и умения, както и способността за оптимално определяне на приоритети за себе си, идентифициране на задачи и намиране на най-ефективните начини да ги реши.

Всъщност механизмът за поставяне на цели винаги е отправна точка за всякакъв вид дейност на всеки индивид и неговата ефективност и тежест зависи от редица вътрешни и външни фактори. Този принцип, тоест принципът на целеполагане, се използва от съзнанието в почти всяка област на човешкия живот.

Експертите разграничават набор от някои важни и подредени факти относно естеството и ефективността на целеполагането:

Основата на всеки вид дейност на субекта е неговите несъзнавани потребности. Нуждата винаги се разбира като чисто обективна нужда от нещо. Доста често подобни нужди са независими от самия субект и всъщност му се налагат. В същото време е невъзможно да се отървете от такива нужди: например, всеки човек се нуждае от въздух, храна, вода. Това са всички нужди, необходими за баналното съществуване. Този фактор може да се основава и на широко разпространената йерархична пирамида на потребностите на Маслоу.
Ако някаква нужда стане осъзната, тогава в този случай тя често придобива статут на мотив. Независимо от това, трябва да се отбележи, че през живота си всеки индивид осъзнава голямо разнообразие от различни нужди, следователно всяка една система за мотивация в съзнанието му е доста сложен многостепенен механизъм, който в същото време е много често противоречиви и само частично съзнателни. За да се систематизират тези процеси, в психологията е въведен термин, наречен „борба с мотиви“, приложен към определен човек. Този термин обозначава факта, че съществува определена йерархична система на подреждане на съзнателни мотиви, които според съвпадението на нивото им на значимост в даден момент влизат в конфликт помежду си.

В резултат на тази вътрешна борба се определя победителният мотив, който по този начин придобива статут на конкретна цел. Така наречените мотивации се считат за съставни единици на процесите на мотивация - това е съвкупност от различни аргументи, реализирани от самия индивид, които му се явяват като основа за формиране на значимостта на определен мотив, доказващ неговото високо значение и превъзходство над другите.

Целта е желание, което придобива определена форма и образ, тоест това е пълноценно разбиране от самия субект за това какво всъщност иска. Най-често това е строго безупречен образ, образ на желаното, който изкривява напълно реалността и реалностите на изпълнението на тази цел. Като идеален образ целта е доста сложна структура в съзнанието на индивида, която се формира от различни вътрешни аргументи, формулировки и най-често също фантазии с предположения.Разбира се, от гледна точка на психологията, целта се счита за напълно смислено и адекватно, освен това дори рационално явление, тъй като субектът е достатъчно трезво осъзнат образа на това, което иска да получи или постигне. Независимо от това, не бива да се отписва напълно емоционалният фактор, изразен във всеки от индивидите в една или друга степен. Тази емоционалност е основата за това как ще бъде възприет съзнателният образ на целта.

Всички съществуващи вътрешни човешки механизми за прогнозиране, включително потенциално състояние, се използват изключително за избор на желаната цел. В същото време за ясна целева постановка се използва само конкретно събитие в съзнанието на индивида, което субективно се определя като имащо максимална вероятност.

Също така трябва да се разбере, че реалният резултат, получен след извършване на всички предвидени действия с изразходването на необходимите ресурси, почти винаги се отклонява от въображаемия образ по време на неговото планиране.

В допълнение към образа на самата цел, той включва и образа на процеса за постигане на самата тази цел, както и често необходимите разходи за ресурси за постигане. Това е един вид първичен анализ на предстоящите стъпки, който е един от основните елементи на съзнателното планиране.

От предишната точка следва следващата, която се състои в това, че идеята за необходимите действия и изразходваните ресурси винаги противоречи на реалните възможности и наличните средства. Дори планирането да изглежда идеално и да отчита всички възможни промени в бъдеще, то все пак може да комбинира широк спектър от грешки и неотчетени внезапни фактори, които ще изискват необходимото коригиране на планове или дори задачи в бъдеще.

Най-ярката и ясна информираност за задачата, визията на желания образ, максималната и по-ефективна ще бъде дейността, необходима за нейното постигане. Стремежът към резултата ще се случи с най-голяма активност, ако индивидът буквално е усетил желаната цел.

Колкото повече и по-ефективна е стартовата мотивация на индивида, толкова повече субективният потенциал на желаното ще бъде изкривен в процеса на постигането му.

В психологията отдавна е въведен доста подходящ термин, който се нарича „градиент на мотивацията“. Тя се основава на правилото на човешката психика, което се изразява в максимално увеличаване на активността и работния потенциал, тъй като желаната цел е все по-близо до реализацията.