Педагогическа дейност на учител в преподаване на дисциплини на студенти

Библиографско описание:

Тази статия разглежда изследването на структурата на професионалната педагогическа дейност на учител в икономическото образование във висшето образование. А също така са разгледани изискванията към съдържанието, организацията и методологията на процеса на обучение на студенти по икономически дисциплини.

Ключови думи: педагогика; икономика; метод на приготвяне; принципи; педагогическа дейност.

Задължението на учителя по всяка дисциплина е да научи учениците да мислят активно, да формират способността им сами да намират знания. Знанието е силно само когато е „придобито“ с усилията на нечия мисъл, а не само с памет. Това е спецификата на когнитивния процес. Експериментално е установено, че при равни условия само 10% от това, което чува, се запечатва в паметта на човек, до 50% от това, което вижда, 90% от това, което прави. Оттук следва, че най-ефективната форма на обучение е формата, която се основава на активното участие на ученика в действието, свързано с независимо търсене на знания. Настоящият проблем в образователната система е изследването на структурата на професионалната педагогическа дейност на учителя във висшето образование. Тази педагогическа дейност е модел за обучение на студенти и млади преподаватели за научни и педагогически дейности на високи нива на професионализъм. Това от своя страна е условие за ефективното формиране на студент като бъдещ специалист. Проблеми на социалното развитие, увеличаване на обема на информацията, увеличаване на изискванията на студентската аудитория - всичко това задължава най-опитните учители системно да подобряват своите педагогически умения.

С цялата свобода на творчеството, учителят трябва да се придържа към най-важните изисквания на методологията, определени като принципи на преподаване. Принципите определят изискванията към съдържанието, организацията и методологията на учебния процес.

Системата от принципи е следната:

 принципът на научното преподаване е научно представяне на материала, като се вземат предвид най-новите постижения, обосновано отхвърляне на остарели икономически концепции и възгледи;

 принципът на практическата насоченост на образователния процес предполага разкриване на особеностите на развитието на съответната област на знанието в съвременни условия, използване на практически разработки в областта на учебния курс, психологическа подготовка за бъдеща практическа работа;

 принципът на системно и последователно представяне на материала;

 принципът на достъпност на обучението в дълбочина, обем и видимост, като се отчита икономическата грамотност на учениците;

Принципа на колективизма и индивидуалния подход към обучението, като се вземат предвид индивидуалните характеристики на учениците.

Също така, основният компонент на педагогическата дейност в преподаването е личността на учителя. Учителят трябва да е професионалист в своята област. Тоест той трябва дълбоко да познава дисциплината, която изразява и преподава, да притежава метода на преподаване на тази дисциплина, да прилага знания в такива области като психология, педагогика, социология и физиология на човека. Учителят трябва непрекъснато да усъвършенства ораторската техника, тоест да има силата на звука, тембъра, дикцията, скоростта на речта, да работи върху дикцията. Освен това учителят трябва да може да прави самопрезентация.

Също така учителят трябва да се съобрази с определени изисквания за съвременните лекции. Като се вземат предвид тези изисквания, всяка лекция в университета:

 трябва да има ясна структура и логика на разкриване на последователно представени въпроси (концептуална линия на лекцията);

Солидно теоретично и методологично ядро, важен проблем;

 пълно покритие на конкретна тема (проблем), тясна връзка с предходния материал;

 да бъдат основани на доказателства и аргументирани, да съдържат достатъчен брой ярки и убедителни примери, факти, обосновки, да имат ясно изразена връзка с практиката;

 проблематично, да разкрие противоречия и да посочи начини за тяхното разрешаване, да зададе въпроси за размисъл пред кадети и слушатели;

Притежават силата на логическото разсъждение и предизвикват необходимия интерес към ученето сред учениците, дават насоки за самостоятелна работа;

 да са на сегашното ниво на развитие на науката и технологиите, да съдържат прогноза за тяхното развитие за следващите години;

Отразяват методологичната обработка на материала (открояване на основните идеи и разпоредби, подчертаване на заключенията, повтарянето им в различни формулировки);

 да са визуални, съчетани, ако е възможно, с демонстрация на аудиовизуални материали, модели, модели и мостри;

 да бъдат представени на ясен и ясен език, да съдържат обяснение на всички нововъведени термини и понятия;

 да бъдат достъпни за възприемане от тази аудитория [1].

Прилагането на тези изисквания осигурява високо научно и методологично ниво на лекциите и практическите уроци на учителя със студенти.

В допълнение към спазването на изброените по-горе изисквания, учителят по дисциплина трябва непрекъснато да наблюдава разнообразието от видове практически занятия и лекции. На съвременния етап от развитието на дидактиката има такива подходи за определяне на видовете лекции. В образователните институции най-често срещани са уводни, тематични, обзорни и заключителни лекции. В наши дни, когато се практикува дистанционно обучение, учителите използват репликация на дискове, за да разпространяват информация, необходима на учениците, или дори да създават научни интернет портали [6].

Ако разгледаме иновативен подход към образователния процес, тогава най-често срещаните видове нетрадиционни лекции се разглеждат като проблемни, мотивационни, подготвителни, интегриращи, съставни, лекция-провокация, съвместна лекция, визуализация на лекции, лекция-пресконференция или бинарна лекция, лекция-информация, лекция-спомен, лекция-дисплей, лекция-репортаж, лекция-инструкция, лекция с използване на дидактически методи (метод на мозъчна атака, казус-метод, метод на дискусия, разработване на мисловна карта и др.).

Също така, учителят трябва да притежава методологията за подготовка и провеждане на лекция. Ако лекцията се проведе методически компетентно, тогава тя ще предизвика интерес не само към конкретна тема от предмета, но и към самия процес на обучение, което е важен стимул за самообразование и творческо саморазвитие на учениците.

Преподавателят по дисциплината трябва да притежава следните професионално важни качества:

 фокус върху педагогическата дейност в университета (основните мотиви и цели за избор на педагогическа професия: желанието за работа със студенти, тяхното обучение и образование, интерес към предмета) психическа стабилност; гъвкавост, мобилност (способността за бърз отговор и "превключване")

 способност за коректно самочувствие;

 морални качества: чувство за дълг, честност, благоприличие, патриотизъм, точност, способност за работа в екип; чувство за хумор любопитство,

Взискателност към себе си и към учениците,

 способност за предотвратяване (превантивни мерки за разрешаване на скрит конфликт) и разрешаване на конфликтни ситуации; общителност и др. [2].

Ефективността на работата на учителя се определя от следните критерии:

 високо ниво на психологическо, педагогическо и специализирано обучение;

Грамотност и осведоменост по съответните въпроси;

 моделиране на педагогически ситуации и способност за творческа организация на образователния процес в образователна институция [5];

 прогнозиране на последиците от определени събития, инциденти, ситуации като цяло;

Броят на учениците, подлежащи на обучение;

 броят на студентите положително и с интерес към изучаването на дисциплината [4].

Перспективите за по-нататъшното развитие на изучаването на педагогическата дейност на учителя в преподаването трябва да бъдат:

Следователно, в условията на съвременните висши учебни заведения, преподавателят по дисциплини отговаря за изпълнението на възложените педагогически задачи и носи пълна отговорност за взетите решения.

Клепиков, В. Н. Методи за конструиране и провеждане на съвременен етичен урок/В. Н. Клепиков // Педагогика: сп. - 2014.— No 2.— С. 45–52.
Самигин, С. И. Психология и педагогика: учебник/С. И. Самигин, Л. Д. Столяренко. - М.: KnoRus, 2012. - 480 с.
Скворцова С. А. Педагогически условия за формиране на компетентността на бъдещите специалисти в процеса на професионално обучение // Vector of Science TSU. Поредица: Педагогика, Психология. - No 1. - 2011.
Супрунова Л. Л. Сравнителна педагогика в структурата на съвременните научни знания/Л. Л. Супрунова // Педагогика: сп. - 2014.— No 9.— С. 100-110.
Шишкина Н. А. Изграждане на модел на преподаване на чужд език с многостепенна система за професионално образование в технически университет: Дис. Кандидат пед. науки. -Уляновск, 2004. -196 c.