Палав хлапе: Приказка

През пролетта коза и малка коза пасаха на пасището. Разхождаха се навсякъде и старият козел внимателно подбираше места за козела с нежна пролетна трева, агнешко ухо, което блестеше с първите цветя и изглеждаше като петна от сняг по все още жълтата степ.

Когато оскубаха цялата трева, старият козел каза на хлапето:

- Ти остани тук, а аз ще отида да търся добри пасища. Ето камбана. Ако ви се случи неприятност, обадете му се.

С тези думи козелът окачи на врата си камбана, медна, кръгла, с процеп и шарка, сбогува се с козата и си тръгна.

Преди да има време да отиде далеч, той чу камбанен звън. Козелът се уплашил, че вълците нападнали козата и бързо изтичал на помощ. Той дотича и видя: няма вълци.

- Какъв е проблема? - попита страшно козелът. - Защо се обадихте за помощ?

- Мухата се е качила на крака, прогонете я - отговори хлапето. Вдигнат от козата му и си тръгна.

- Не се обаждайте излишно! - каза му сбогом.

Но преди да има време да се скрие, камбаната отново зазвъня и козелът хукна назад. Той дотича, а хлапето застана и затвори очи.

- Какъв е проблема? Пита го козелът.

- Соринка попадна в окото - отговаря хлапето, - извади го!

Козелът извади прашинка и каза:

- Е, аз си тръгвам, а вие не се обаждайте по дреболии. Щом обаче изчезна зад близкия хълм, той отново чу камбанен звън.

„Да отида или да не отида?“ - помисли си козелът, но пак не издържа и хукна.

Той идва да тича, а хлапето стои спокойно и гризе миналогодишната трева.

- Какъв е проблема? - попита козелът. - Обади ли се на пет за нищо?

- Суха трева, залепнала отстрани, отърсете я, отговаря хлапето.

- И ще го отърсиш! - говори. - Не смейте да ме безпокоите с разни глупости!

Дълго, дълго се скиташе зад планината, избирайки пасище. Уморен и легна да си почине. Щом започна да затваря очи, камбаната отново зазвъня. „Вероятно по дреболии“, - помисли си козелът и затвори очи.

Но камбаната биеше все по-тревожно и скоро кучетата излаяха.

"Какво може да бъде?" - помисли си козата и се втурна да бяга.

Той дотича и вижда - кучетата гонят вълка, а хлапето стои и трепери от страх: вълкът почти го изяде.

Козелът го погледна и каза:

- Вашият късмет е, че кучетата изтичаха навреме, иначе вълкът щеше да ви вечеря.