Отровният хамстер е страхотен ловец

Истинското име на този хамстер не е отровно, а е рошаво. Рошав хамстер. А външно той прилича повече на дикобраз, отколкото на гризач. Зоолозите отдавна се интересуват от неговия човек. И Джонатан Кингдън, прекарал младостта си в Африка и отглеждайки такъв като домашен любимец у дома, тридесет години след първото си запознанство с това животно, той измисли начина, по който гризач преодолява сериозен противник.

Африканският рошав хамстер изобщо не е отровен от раждането си. А размерът му е повече от скромен в сравнение с недоброжелателите. Хамстерът достига само тридесет и повече сантиметра дължина. И това е от носа до върха на опашката. И на пръв поглед, или по-точно на миризмата, цялата му опасност е, че той, уплашен, може да излъчи неприятен ... ъ-ъ ... аромат, като скункс. Но грижовната майка-природа го надари с още една изключителна способност, която помага на рошавото и нежно създание да остане живо.

Мъхестият африкански хамстер използва сок от отровния абисински акокантера, съдържащ веществото уабаин, за защита. Той е инхибитор на натриево-калиевата АТФаза. В малки количества стимулира сърцето. Но голяма доза може да спре сърцето.

Отровата на Акокантера е подобна по своя ефект върху тялото на жертвата на отровата от кураре, която африканците използват за лов на ... слонове. Малкият космат умен човек дъвче кората на това малко дърво и след това със слюнката си, смесена със сока на дървото, и дъвка за дърво размазва козината му. И остава неизвестно дали самият хамстер ловува слонове, но ако куче го ухапе поради неопитност, този акт не предвещава нищо добро за нея. Но интересното е, че самият хамстер вероятно е имунизиран срещу тази отрова. И много дебела кожа, както знаем със сигурност. Учените са виждали хамстери, покрити със синини от хищнически зъби. И какво се е случило с последния, никой не знае ...

Зоологът Кингдън откри, че косата на хамстера е проектирана по такъв начин, че да може да абсорбира течността. А космите много добре абсорбират отровата на растението. Отровната козина на хамстера има структура, която е доста необичайна. Външният слой на косата е снабден с дупки и е подобен на издълбана решетка, докато вътрешният е ангажиран с поглъщане.

И изследователите предполагат, че ако въпреки това някой нещастен хищник ухапе хамстер за нещастието си, тогава падналата в устата му коса, напоена с отровата на абисинската Акокантера, може да донесе не само отравяне, но и смърт. Но както отбелязва Джонатан Кингдън, отровен хамстер изобщо не се стреми да убива. В крайна сметка, ако всяко животно, което го е ухапало, умре, тогава никой няма да може да научи колко безвкусен е хамстер. От това следва, че някои хищници все още оцеляват и помнят до края на живота си, че рошавият хамстер не е подходящ за храна.

Имаше един инцидент, за който разказа Кингдън, който го наблюдаваше лично. Рошавият хамстер е видян от куче, което преди това се е опитало да го атакува. Нещастното животно просто трепереше от страх и не изпитваше никакво желание да се приближи.