Отравяне с органофосфатни инсектициди

Симптомите на остро отравяне с органофосфатни инсектициди зависят от вида на веществото, неговото количество­VA и начини за навлизане в тялото. След поглъщане на големи дози от инсектицида симптомите се появяват в рамките на 5 минути и смъртта настъпва в рамките на 15 минути. При повечето пациенти с остро отравяне симптомите се развиват не по-късно от 8 часа и при почти всички - не по-късно от 24 часа. Късната проява на токсичност е характерна за неактивни прекурсори, като малатион.

Прекомерното стимулиране на М-холинергичните рецептори се проявява със симптоми като слюноотделяне и лакримация, често уриниране, диария, миоза, бронхоспазъм, бронхорея, брадикардия, повръщане. Миозата е най-типична. Бронхореята е най-опасната от изброените симптоми­mov - може да бъде толкова обилен, че белодробният оток да бъде неправилно диагностициран. Стимулирането на постганглионарните симпатикови неврони може да доведе до тахикардия, мидриаза, хипергликемия, кетоацидоза и левкоцитоза поради мобилизирането на париетални неутрофили. Изпотяването се увеличава в резултат на стимулация на потните жлези­не. Проявите на повишена стимулация на мускулните холинергични рецептори са същите като при действието на деполяризиращи мускулни релаксанти (например суксаметониев хлорид) - първо се появяват фасцикулации, които бързо се заменят с мускулна слабост и парализа.

Продължителността на симптомите също зависи от вида на веществото и от това как то попада в тялото. Например при отравяне с липофилни вещества­съединения като дихлорфентион, холинергични ефекти на mo­червата се задържат няколко дни след поглъщане.

Хронично отравяне с органофосфатни инсектициди

Хроничното отравяне се среща най-често при работниците, постоянно­но изложени на ниски дози инсектициди. Нещо повече, след определено време инхибирането на AChE достига такава степен­нито че се развиват същите симптоми като при остро отравяне. Тъй като действието на карбамати е краткотрайно, хронично отравяне­те са малко вероятни.

Късно начало на органофосфорната токсичност

Една от късните прояви на отравяне с органофосфатни инсектициди - мускулна слабост, непридружена от фасцикулации и холинергични ефекти - може да се появи 24–96 часа след остро отравяне. Този така наречен междинен синдром, като правило, се развива при пациенти с типични холинергични симптоми, отзвучаващи след 1-2 дни лечение. Сим­внезапно се връщат ptomes, развива се слабост на проксималните мускули на крайниците, флексорите на врата, дихателните мускули и се развива увреждането на черепно-мозъчните нерви.

Въпреки че точната етиология на междинния синдром не е изяснена, предполага се, че развитието му е свързано или с недостатъчни грижи­лечение или с освобождаване на инсектицид от мастната тъкан­нито едното. При конвенционалното лечение обикновено се свързва мускулната слабост­разходки в продължение на 5-18 дни.

Това усложнение може да се развие няколко дни или седмици след остро отравяне или чрез хроничен контакт с фосфорорганични съединения. Смята се, че се причинява от инхибиране­така наречената невротоксична естераза. Изумен от главите­По този начин, големи периферни неврони, с аксонална дегенерация и след това демиелинизация, настъпващи първо. Първите прояви са лека болка и слабост на дисталните мускули,­последното по-късно може да се превърне в парализа. Холинергичните ефекти не винаги се наблюдават в случай на отравяне, така че не е ясно дали лечението с атропин или пралидоксим може да бъде ефективно. Често отнема от няколко месеца до една година, за да се възстанови­остатъчни дефекти.

Диагностика на отравяне

Лабораторното потвърждение на диагнозата не е задължително да бъде избор.­Той обаче може да бъде полезен в неясни случаи и при вземане на решение дали да продължи лечението. Методи за откриване на инсектициди и техните активни метаболити в биологичен материал, като урина, се използват само в експериментални изследвания. Активи­Броят на AChE в еритроцитите и псевдохолинестеразата в плазмата се определя в повечето лаборатории. Активността на AChE отразява по-добре активността на холинестеразата в невроните. В случай на отравяне с органофосфатни инсектициди, псевдохолинестеразата се инхибира необратимо и нейната активност се възстановява след синтеза на нови мол­хладен ензим. Ако AChE в еритроцитите не може да бъде реактивиран с помощта на оксими (например пралидоксим), тогава неговото възстановяване също е възможно само след обновяване на червените кръвни клетки в културата. Следователно връзката на карбамати с холинестерази се хидролизира независимо­mu след отравяне с карбамат, активността на AChE в еритроцитите би­Инсултът се възстановява както in vivo, така и in vitro.

В епруветки при вземане на кръв за определяне на холинестераза a­флуоридите трябва да отсъстват - те са необратимо необратими­Вирус холинестераза, което води до подценени резултати. относно­антикоа се добавя към кръвни проби за определяне на AChE в еритроцитите­гулант (комплексиращ агент, например EDTA). При определяне на псевдохолинестраза не се изисква добавяне на антикоагулант.

Лечение на отравяне с органофосфатни инсектициди

Отстраняване на токсина

Общи принципи за лечение на органофосфатно отравяне­нении и карбамати са еднакви. С животозастрашаващо отравяне­отстраняването на токсичното вещество и лечението се извършват едновременно­точно. Тъй като тези инсектициди се абсорбират лесно през кожата,­страдащият трябва да свали цялото облекло. В този случай медицинският персонал трябва да използва лични предпазни средства. Да се­Жертвата се измива няколко пъти с вода и сапун. Ако от­хранителен клас, токсините могат да проникнат в кожата при контакт­тези с повръщане и изпражнения. Мастноразтворимите инсектициди са трудни за отстраняване от дебела и дълга коса, дори при многократно изплакване, така че може да се наложи бръснене. Някои лични вещи, като кожени обувки, колани и ленти за часовници, не могат да бъдат почистени от токсин и трябва да бъдат премахнати.­ближе.

Ако след отравяне с инсектициди не се появи повръщане, се препоръчва да се направи стомашна промивка през назогастрална сонда. В отсъствието на­на всички пациенти се предписва активен въглен в доза от 1 g/kg.

Общи мерки за отравяне с инсектициди

Смъртта настъпва най-често поради спиране на дишането поради мускулна слабост или парализа, както и поради бронхорея. При интубиране на тра­Хей, трябва да спрете да използвате такива мускулни релаксанти като суксаметониев хлорид и мивакурия, тъй като псевдохолинестеразата участва в тяхното разцепване. Въвеждането им може да удължи състоянието на парализа.­до 24 часа и повече.


Антидоти за отравяне с органофосфатни инсектициди

Най-важният компонент на лечението е борбата с прекомерното­чрез модулация на М-холинергични рецептори. Атропинът е състезателен ацетилхолинов антагонист. Чрез свързване с М-холинергични рецептори, намалява образуването на храчки и изпотяване, елиминира миазата, бронхите­хостазъм, гадене, диария, уринарна инконтиненция. С тежко отравяне­nii, дневната доза атропин може да бъде до 1 g, а общата доза за курс на лечение е 11 г. Обикновено атропин се прилага на всеки 3-5 минути, като се удвоява­всяка следваща доза (1, 2, 4, 8, 16 mg и др.), докато се появят симптоми на атропинизация. Понякога непрекъснатото IV IV е по-удобно.­отрицател. Сигналът за прекратяване на приложението е елиминирането на бронхорея, а не състоянието на зениците и сърдечната честота. Големи дози атропин могат да причинят­водят до дългосрочен делириум, така че той може да бъде заменен с гликопирониум бромид (начална доза 1-2 mg), който има минимум­нов ефект върху централната нервна система.

Това лекарство е AChE реактиватор. Присвоява се в блока­де холинергични рецептори (тъй като атропинът в този случай е безполезен) и над препоръчваните за специализирана реанимация­дози атропин. След определено време връзката между фосфорорганичното съединение и AChE е стабилна­лизира и става необратимо, поради което въвеждането на пралидоксим трябва да започне възможно най-рано.

Началната доза за юноши и възрастни е 2 g IV, приложена в теч­10-15 минути (за деца 25-50 mg/kg IV до максимум за възрастни до­shl). Лекарството не трябва да се прилага бързо, тъй като симптомите могат да се влошат поради временната блокада на AChE с пралидоксим. Когато първоначалната доза има видим ефект, пралидоксим се повтаря на всеки 6 часа, докато симптомите отсъстват поне 24 часа. В по-тежки случаи се започва непрекъсната инфузия с бърза­скорост на растеж 250-500 mg/h (10-20 mg/kg/h за деца), а след това постепенно се увеличава­разклащайте скоростта, докато се постигне клиничен ефект. В този случай лекарството продължава да се прилага в продължение на 24 часа след изчезване на симптомите.

В случай на междинен синдром е необходимо да се определи активността на холинестеразите и, без да се изчакват резултатите, да се започне лечение с пралидок­сим.

Експериментите с животни показват, че диазепам подобрява преживяемостта при тежко отравяне с органофосфати­cides и ефектът му не се ограничава до антиконвулсантна активност. Стандартна доза диазепам се предписва на всички пациенти с интубация на трахеята и епилептични припадъци.