Осигуряване на сигурността на информационното пространство

Осигуряването на възможността за реализиране на човешки и граждански права на свободен достъп до информация и свобода на словото, изграждане на развито информационно общество, осигуряване на развитието на информационните ресурси и инфраструктура, въвеждане на най-новите информационни технологии, защита на националните морални и културни ценности са днес приоритетните области на държавната политика в информационната сфера. Прилагането им се усложнява от явленията и процесите, протичащи в информационното пространство и около използването, формирането, съхранението и защитата на информационните ресурси на държавата. Ето защо днес създаването на ефективна система за информационна сигурност в Русия, разработването на цялостни мерки за преодоляване на негативните явления и процеси в информационната сфера трябва да бъдат признати за един от приоритетите на държавата. Разбира се, не е възможно да се реши този сложен проблем без подходяща научна методологическа подкрепа.


Анализът на това определение, по-специално по отношение на изброените заплахи за интересите както на човек, така и на държавата като цяло, ни позволява да твърдим, че такива заплахи възникват в две взаимосвързани, но напълно различни сфери на обществения живот: в информационното пространство на страната и в сферата на националните информационни ресурси. Обърнете внимание, че основният критерий за тяхното различие е степента на подреденост и систематизация. Ако информационните ресурси са взаимосвързани, подредени, систематизирани и фиксирани върху материална медийна информация, която принадлежи на държавата, юридически лица от частното право и физически лица, тогава информационното пространство е предимно несистематични информационни потоци, които се публикуват от различни участници в информационните отношения: телевизия и радио организации, печатни медии, медии, онлайн публикации и други подобни.


Правното регулиране на сигурността на информационните ресурси се основава главно на задължителни разпоредби, които определят собственика на информацията, неговите правомощия да ограничава достъпа до собствената си информация, по-специално защитата и т.н...


Проблемите със сигурността на информационното пространство стават все по-важни с развитието на инструментите за предаване и разпространение на информация, предимно интернет технологии. Правното регулиране на отношенията в информационното пространство обаче не може да се основава на императивен метод, а трябва да се извършва на диспозитивна основа. В крайна сметка правото на информация е конституционно човешко право, чието ограничаване е възможно само в изключителни случаи, предвидени от закона.


Мерките за осигуряване на сигурността на информационното пространство и информационните ресурси трябва да бъдат фокусирани изключително върху заплахи за интересите на човек, общество и държава.