Одиторски доказателства

Одиторско доказателство е информация, която специалист е получил в хода на одита и въз основа на която е издал окончателно заключение на икономически субект. Такива документи могат да бъдат първични счетоводни данни, обяснителни бележки и обяснения на служителите на организацията, резултати от инвентаризационни дейности, финансови отчети на клиента, данни, предоставени на одитора от трети страни.

Всички одиторски доказателства трябва да бъдат надеждни и надеждни. А съмнителната информация или подлежи на допълнителна проверка, или изобщо не се разглежда като аргумент. За да получи директно необходимите показатели, одиторът използва тестване на контролите върху вътрешните дейности и други процедури за проверка. Тестовете са в основата на специалист да говори за рационалността на организацията на счетоводната и контролната система. Съществените проверки са насочени към потвърждаване на грешки или съществени неточности.

Могат да се разграничат следните видове одиторски доказателства:

Външните доказателства включват информация и данни, които одиторът получава от трети страни. Вътрешните доказателства се получават при специалист в резултат на думите на самия икономически субект или персонала на фирмата. Тази информация може да бъде изразена както писмено, така и устно. А смесеният тип включва предоставяне на доказателства от самия клиент или от служителите на компанията с писмено потвърждение на трети страни.

В случай, че одиторът използва документи от различни източници, които си противоречат, или мненията на служителите се различават, препоръчително е да се прилагат допълнителни одиторски процедури. И ако специалистът, извършващ одита, не е получил пълна информация за ревизирания обект поради отказа на самото юридическо лице, тогава одиторът има всички основания да даде становище, различно от абсолютно положително, или да допълни доклада с бележка за липсата на информационна база.

Специалистът получава одиторски доказателства чрез използване на специална проверка, която включва следните етапи:

Наблюдение и проучване.
Искане и получаване на отговор.
Складова наличност.
Преизчисляване.
Анализ.

Проверката или проверката включва съвместяване на записите в счетоводството с реално извършените транзакции. Нивото на надеждност и надеждност на показателите в този случай зависи от модерността и ефективността на вътрешния контрол.

Мониторингът включва систематичен контрол върху работата, извършена от служители на определен отдел. Процедурата за изпращане на искане и получаване на отговор е да се определи конкретната информация, необходима за извършване на одит на качеството. Тоест, одиторът изпраща искане за достъп до тези данни и чака положителен или отрицателен отговор.

Инвентаризацията и преизчислението позволяват на специалист да провери действителното съответствие на показателите, отразени в документите, и реално съществуващите такива. Извършва се аналитичен анализ, за да се открият изкривявания и да се определи конкретната причина за такава ситуация.

Преди да избере конкретен метод, одиторът трябва да определи размера на извадката, т.е. отделните области на приложение на методите и техниките за контрол, или да изрази мнение за необходимостта от пълна проверка в предприятието. В същото време специалистът трябва да спазва федералните одиторски стандарти, които включват две основни задължения:

Отделните области на счетоводния отчет, избрани от извадката, трябва да бъдат неразделна част от общата съвкупност, т.е. да съответстват на аспекта, по който специалистът ще направи окончателно заключение.
Извадката трябва да бъде намалено копие на общата популация.

По този начин може да се каже, че одиторските доказателства са съществен елемент за потвърждаване на надеждността и точността на заключенията на експерта.