Натурализъм (класически натурализъм, неонатурализъм, нередукционен натурализъм, еволюционна етика,

Натурализмът като принцип е представен в много теории за морала, които апелират към естествената основа­ниям на човешкото съществуване. Водещо за натурализма е извеждането на морала от неизменния, извънисторически природен принцип на човека. Хедонистичен­репликата, евдемонистичните теории за морала са изградени върху натуралистични основи. Натурализмът обаче често не е единствената основа на морала в концепциите на едни и същи мислители. В Джордано Бруно и Спиноза той е съчетан с пантеистичния принцип. Това е така, защото често е трудно да се обясни на натуралистична основа.­нишка висши форми на морална дейност, или специални познавателни способности на субекта, аз влияя­мотивиращо ᴇᴦο морално поведение. Най-вече се развиват натуралистичните основи на морала­Ся през XVII - XVIII век. По-късно обаче помислете­дали например Фойербах е изхождал от натуралистично­кой е принципът в разбирането на човека и ᴇᴦο стремежа­за щастие. Редица теории за моралното чувство също са изградени на натуралистични основания, апел­скачайки към човешката психология. Д. Хюм има това например­мерки, чувства на съчувствие и състрадание.

Съвременният натурализъм (неонатурализъм) отлично­идва от класически натурализъм какво се използва­призовава за постиженията на съвременната наука, по-специално това­нология, която показа, че животинските общности имат взаимоотношения, подобни на изпълнението на определени морални задължения. Неонатурализмът се опитва да сближи хората и животните, да извади морала­нетипична психическа организация и основни инстинкти­които, както се очаква, присъщи на всички живи организми­мамо. Някои съвременни натуралисти (Фарбер, Племе, Роулсън) отстояват не само естественото единство на алтруистичните чувства, но и защитават фундаменталната общност на основните нужди на хората и други субекти на различни форми на живот, те вярват, че моралните ценности са еднакво за цялата природа.­ди. Мисля, че грешката на неонатурализма е, че този подход не отчита не само фундаменталната разлика в организацията на психиката на животните и хората, но също така и много съществено­разграничение между животни с психически­някаква организация (способна да се ориентира въз основа на идеален образ) и животни, забележителност­предимно на базата на сляп инстинкт­kta. Ясно е, че последните не са в състояние да проявят дори елементарното чувство на състрадание, произтичащо от способността да се постави на мястото на друг. Тяхната взаимна връзка може да бъде изградена единствено на базата на инстинкт, свързан с привични стимули, който не оставя никаква свобода и пот­mu няма нищо общо с морала.