Мускулна биохимия

Вътрешното съдържание на симпласта е саркоплазма Е колоидна протеинова структура (наподобява желе по консистенция). В суспендирано състояние той съдържа гликогенови включвания, мастни капчици, различни подкласове са вградени в него.­фини частици: ядра, митохондрии, миофибрили, рибозоми и други.

Съкратителният "механизъм" вътре в симпласта - миофибрили. Това са тънки (Ø 1 - 2 микрона) мускулни нишки, дълги - почти равни на дължината на мускулното влакно. Установено е, че в симпластите на нетренирани мускули миофибрилите са разположени неправилно, по протежение на симпласта, но с разсейване и отклонения, а в тренираните мускули миофибрилите са ориентирани по надлъжната ос и също са групирани в снопове като при въжетата. (При предене на изкуствени и синтетични влакна, полимерните макромолекули първоначално не са разположени строго по влакното и, подобно на спортистите, те са „упорито тренирани“ - ориентирани правилно - по оста на влакната, чрез многократно пренавиване: вижте дълги семинари в ZIV и Khimvolokno ).

В светлинен микроскоп може да се забележи, че миофибрилите наистина са "кръстосани". Те редуват светли и тъмни области - дискове. Тъмни дискове И (анизотропни) протеини съдържат повече от леки дискове Аз (изотропен). Леките дискове са кръстосани от мембрани Z. (телофрагми) и областта на миофибрилата между две Z.-мембрани наречени саркомер. Myofibril се състои от 1000 - 1200 саркомера (фиг. 5).

Контракцията на мускулното влакно като цяло се състои от контракциите на единични саркомери. Договаряйки всеки поотделно, саркомерите колективно създават интегрална сила и извършват механична работа за свиване на мускула.

За­на саркомер варира от 1,8 µm в покой до 1,5 µm с умерено и до 1 µm с пълно свиване. Дисковете от саркомери, тъмни и светли, съдържат протофибрили (миофиламенти) - протеинови нишковидни структури. Те са два вида: дебели (Ø - 11 - 14 nm, дължина - 1500 nm) и тънки (Ø - 4 - 6 nm, дължина - 1000 nm).

механична работа

Фигура: 5. Място на миофибрила.

Леки дискове (Аз) се състоят само от тънки протофибрили и тъмни дискове (И) - от прото­фибрили от два вида: тънки, закрепени заедно с мембрана и дебели, концентрирани в отделна зона (З.).

Когато саркомерът се свие, дължината на тъмния диск (И) не се променя и дължината на светлинния диск (Аз) намалява, тъй като тънките протофибрили (светли дискове) се избутват в пространствата между дебели (тъмни дискове). На повърхността на протофибрилите има специални израстъци - сраствания (с дебелина около 3 nm). В „работно положение“ те образуват ангажимент (чрез напречни мостове) между дебели и тънки нишки от протофибрили (фиг. 6). При намаляване Z.-мембраните почиват на дебелите краища­тофибрили, а тънките протофибрили дори могат да увиват дебели. При суперконтракция краищата на тънки нишки в центъра на саркомера се увиват, а краищата на дебели протофибрили се мачкат.

мускулна

Фигура: 6. Образуване на адхезия между актин и миозин.

Захранването с енергия на мускулните влакна се извършва с помощта саркоплазмен ретикулум (тя - саркоплазмен ретикулум) - системи на надлъжна и папа­речни тръби, мембрани, мехурчета, отделения.

В саркоплазмения ретикулум различни биохимични процеси протичат организирано и контролирано, мрежата обхваща всичко заедно и всяка миофибрила поотделно. Ретикулумът включва рибозоми, те осъществяват синтеза на протеини, а митохондриите са „клетъчни енергийни станции“ (както е определено в училищния учебник). Всъщност митохондрии вградени между миофибрилите, което създава оптимални условия за енергийно снабдяване на мускулния процес на свиване. Установено е, че броят на митохондриите в тренираните мускули е по-голям, отколкото в същите нетренирани.

Мускулна химия.

Поливайте составя 70 - 80% от мускулното тегло.

Протеин. Протеините представляват 17 до 21% от мускулното тегло: приблизително 40% от всички мускулни протеини са концентрирани в миофибрилите, 30% в саркоплазмата, 14% в митохондриите, 15% в сарколемата, останалото в ядрата и други клетъчни органи­Нела.

Без азот връзки. Мускулите съдържат въглехидрати, гликоген и метаболитните му продукти, както и мазнини, холестерол, кетонни тела и минерални соли. В зависимост­Количеството гликоген варира от 0,2 до 3% в зависимост от диетата и степента на фитнес, докато тренировките увеличават масата на свободния гликоген. Резервните мазнини в мускулите се натрупват по време на тренировка за издръжливост. Свързаната с протеини мазнина е приблизително 1% и в мембраните на мускулните влакна може­поддържайте до 0,2% холестерол.

Минерали. Минералните вещества на мускулната тъкан съставляват около 1 - 1,5% от мускулното тегло, това са предимно соли на калий, натрий, калций, магнезий. Минерални йони като K +, Na +, Mg 2+, Ca 2+, Cl -, HP04

играят важна роля в биохимичните процеси по време на мускулна контракция (те са включени в състава на „спортните“ добавки и минералната вода).

Биохимия на мускулните протеини.

Основният контрактилен протеин на мускулите - миозин се отнася до фибриларни протеини (молекулно тегло около 470000). Важна характеристика на миозина е способността да образува комплекси с молекули АТФ и АДФ (което ви позволява да „взимате“ енергия от АТФ), а с протеин - актин (което прави възможно запазването на контракцията).

Молекулата на миозина има отрицателен заряд и специфично взаимодейства с йони Ca ++ и Mg ++. Миозинът в присъствието на Ca ++ йони ускорява хидролизата на АТФ и по този начин проявява ензим активност на аденозин трифосфат:

миозин-АТФ + H2O → миозин + ADP + H3PO4 + Работа (енергия 40 kJ/mol)

Миозиновият протеин се образува от две еднакви, дълги полипептидни α-вериги, усукани като двойна спирала, Фиг. 7. Под действието на протеолитичен фер­Молекулата на миозина се разделя на две части. Една от неговите части е в състояние да се свърже чрез сраствания с актин, образувайки актомиозин. Тази част е отговорна за активността на аденозин трифосфатазата, която зависи от рН на средата, оптималното е рН 6,0 - 9,5, както и концентрацията на KCl. Актомиозиновият комплекс се разлага в присъствието на АТФ, но при липса на свободен АТФ е стабилен. Втората част на молекулата на миозина също се състои от две усукани спирали, поради електростатичния заряд те свързват молекулите на миозин в протофибрили.

биохимия

Фигура: 7. Структура на актомиозин.

Вторият по важност контрактилен протеин е актин (фиг. 7). Той може да съществува­да се образува в три форми: мономерна (кълбовидна), димерна (кълбовидна­буларен) и полимерен (фибриларен). Мономерен кълбовиден­Новият актин, когато неговите полипептидни вериги са плътно опаковани в компактна сферична структура, се свързва с АТФ. Чрез разцепване на АТФ, актиновите мономери - А, образуват димери, включително ADP: A - ADP - A. Полимерният фибриларен актин е двойна спирала, състояща се от димери, Фиг. 7.

Кълбовидният актин се превръща във фибриларен в присъствието на йони K +, Mg ++, а фибриларният актин преобладава в живите мускули.

Миофибрилите съдържат значително количество протеин тропомиозин, които с­се състои от две - α-спиралови полипептидни вериги. В почиващи мускули той образува комплекс с актин и блокира активните му центрове, тъй като актинът е в състояние да се свърже с Ca ++ йони и те премахват тази блокада.

На молекулярно ниво дебелите и тънки протофибрили на саркомера взаимодействат електростатично, тъй като те имат специални области - израстъци и издатини, където се образува зарядът. В областта на A-диска дебелите протофибрили са изградени от сноп от надлъжно ориентирани молекули на миозин, тънки протофибрили са разположени радиално около дебели, образувайки структура, подобна на многожилен кабел. В централната М-лента от дебели протофибрили, миозин­nena с техните "опашки" и изпъкналите им "глави" - израстъците са насочени в различни посоки и са разположени вдясно­въртящи се спирални линии. Всъщност, обратно на тях, мономерните актинови глобули също са вградени в спиралите на фибриларния актин на определено разстояние една от друга. Всеки перваз има активен център, поради което е възможно­но образуването на сраствания с миозин. Z-мембраните на саркомерите (като редуващи се цокли) поддържат тона заедно­които протофибрили.

Биохимията на свиване и релаксация.

Цикличните биохимични реакции, възникващи в мускула по време на свиване, осигуряват повтарящ се модел­образуване и унищожаване на сраствания между "главите" - израстъци на мол миозин­кул от дебели протофибрили и издатини - активни центрове на тънки протофибрили. Работата по образуването на сраствания и напредването на актиновата нишка по миозиновата нишка изисква както прецизен контрол, така и значителна консумация на енергия. Наистина в момента­разделянето на влакната се образува около 300 сраствания в минута във всеки активен център - издатината.

Както отбелязахме по-рано, само АТФ енергията може директно да се преобразува в механична работа на мускулната контракция. АТФ, хидролизиран от ензимния център на миозина, образува комплекс с целия протеин миозин. В АТФ-миозиновия комплекс миозинът, наситен с енергия, променя структурата си, а заедно с това и външните „измерения“ и по този начин извършва механична работа за скъсяване на израстването на миозиновата нишка.

В мускулите в покой миозинът все още е свързан с АТФ, но чрез йони Mg ++ без хидролитично разцепване на АТФ. Образуването на сраствания между миозин и актин в покой се предотвратява от комплекса тропомиозин-тропонин, който блокира активните центрове на актина. Блокадата се провежда и АТФ не се разцепва, докато са свързани йоните на Са ++. Когато нервният импулс пристигне в мускулното влакно, не­импулсен предавател - неврохормон ацетилхолин. Йони Na ​​+ отрицателни­зарядът на вътрешната повърхност на сарколемата се неутрализира и настъпва неговата деполяризация. В този случай се освобождават йони Ca ++ и се свързват с тропонин. На свой ред тропонинът губи своя заряд, поради което активните центрове - издатини на актинови нишки се отблокират и­има сраствания между актин и миозин (тъй като електростатичното отблъскване на тънки и дебели­вече са премахнати протофибрилите). Сега, в присъствието на Са ++, АТФ взаимодейства с центъра на ензима­активността на миозина и се разцепва, а енергията на трансформиращия комплекс се използва за намаляване на адхезията. Описаната по-горе верига от молекулярни събития е подобна на електрически ток, презареждащ микрокондензатор, електрическата му енергия веднага се преобразува в механична работа на място и трябва да се презареди отново (ако искате да продължите).

След разкъсването на адхезията, АТФ не се разцепва, а отново образува фер­ментов-субстратен комплекс с миозин:

M - A + ATP -----> M - ATP + A или

M - ADP - A + ATP ----> M - ATP + A + ADP

Ако в този момент пристигне нов нервен импулс, тогава реакцията­„повторно зареждане“ се повтаря, ако следващият импулс не пристигне, настъпва мускулна релаксация. Връщане на свития мускул по време на релаксация към резултата­Това състояние се осигурява от еластичните сили на протеините на мускулната строма. Излагайки съвременни хипотези за мускулна контракция, учените предполагат, че в момента на свиване актиновите нишки се плъзгат по миозиновите нишки и те също могат да бъдат съкратени поради промяна в пространствената структура на контрактилните протеини (промени във формата на спиралата).

В покой АТФ има пластифициращ ефект: комбинирайки се с миозин, той предотвратява образуването на срастванията му с актин. Разделяйки се по време на мускулна контракция, АТФ осигурява енергия за скъсяване на срастванията, както и работата на „калциевата помпа“ - доставката на йони Ca ++. Разграждането на АТФ в мускулите се случва с много висока скорост: до 10 микромола на 1 g мускул в минута. Тъй като общите резерви на АТФ в мускула са малки (те могат да бъдат достатъчни само за 0,5-1 секунди работа с максимална мощност­Нест), за да се осигури нормална мускулна функция, АТФ трябва да се възстанови със същата скорост, с която се състезава­разделя се.