Митът за Прометей и трагедията на Есхил "Прометей окован".

Есхил (525-456 г. пр. Н. Е.) Неговата работа е свързана с ерата на формирането на атинската демократична държава. Тази държава се формира по време на гръцко-персийските войни, които се водят с кратки прекъсвания от 500 до 449 г. пр. Н. и бяха с освобождаващ характер за гръцките държавни политики. Известно е, че Есхил е участвал в битките при Маратон и Саламин. Той определи битката при Саламин като очевидец на трагедията "Персите". Според легендата надписът на надгробния му камък, съставен от него, не казва нищо за него като драматург, но се казва, че той се е доказал като смел воин в битките с персите. Есхил е написал около 80 трагедии и сатирични драми. Само седем трагедии са достигнали до нас изцяло; оцелели са малки откъси от други произведения.

Възгледът на Есхил беше основно религиозен и митологичен. Той вярваше, че съществува вечен световен ред, който се подчинява на закона на световната справедливост. Човек, който волно или неволно нарушава справедливия ред, ще бъде наказан от боговете и по този начин балансът ще бъде възстановен. неизбежността на възмездието и триумфът на справедливостта преминава през всички трагедии.

Есхил вярва в съдбата-Мойра, вярва, че дори боговете й се подчиняват.Но към този традиционен светоглед се добавят нови възгледи, породени от развиващата се атинска демокрация.Така че героите на Есхил не са слабоволни същества, които безусловно изпълняват воля на божеството: човек е надарен със свободен ум, мисли и действа съвсем независимо.

героят на Есхил е изправен пред проблема с избора на линия на поведение.-

отговорността на човек за действията му е една от основните теми на тра-

Есхил въведе втори актьор в трагедиите си и по този начин отвори възможността-

по-дълбоко развитие на трагичния конфликт, засилено

активната страна на театралното представление.

преврат в театъра: вместо старата трагедия, където партиите са единствените-

актьорът и хорът изпълниха цялата пиеса, роди се нова трагедия, през

които героите се сблъскват помежду си на сцената и не самите те-

посредствено мотивирани действията си.

Външната структура на трагедията Есхил запазва следи от близост до

похвали, където партиите на водещата певица бяха осеяни с партиите на хора.

От трагедиите на великия драматург, дошли до нашето време-

bo се откроява:; "Прометей окован" - може би най-голямата част от-

голямата трагедия на Есхил, разказваща за подвига на титана Проме-

Развитието на действието е постепенно и стабилно ескалиране на трагедията на личността на Прометей и постепенно нарастване на монументално-патетичния стил на трагедия.

Есхил е известен като най-добрият говорител на обществените стремежи

от своето време В своите трагедии той показва победата на прогресив-

наченки в развитието на обществото, в държавната структура, в-

рали. Творчеството на Есхил оказва забележимо влияние върху развитието на ми-

поезия и драма. Есхил е шампион на просвещението, тази трагедия е образователна, отношението към митологията е критично.

Хезиод. Образът на Прометей е даден в „Теогония“ и в „Работи и дни“. Прометей на Хезиод няма нищо общо с Прометея на Есхил. Той е изобразен като измамник и Хезиод явно го осъжда. От социално-историческа гледна точка Прометей на Хезиод също е добре известен: фермерът Хезиод не харесва занаятчиите и затова рисува Прометей, покровител на всеки занаят, много негативно. (Различно представяне на стихове на Хезиод и Есхил, неговите заслуги намаляват)

Байрон: той нарича Прометей символ на сила и полубог, а също така казва, че в неговото не смирение се крие пример за всички човешки сърца. Байрон обаче казва, че съдбата властва над всичко и че Прометей е окован от ожесточена съдба. Байрон пише, че "титанът", както той нарича Прометей, е гледал без презрение на земята и на човешката болка. Той говори за силата и смелостта на Прометей, че е приел всичко такова, каквото е било и не е устоял на съдбата. Байрон, пише, въпреки всичко, което се случва с Прометей, душата му ще остане непроменена.

Гьоте: Поемата „Прометей“ е пропита с омраза към Зевс. Гьоте му казва, че Зевс няма да унищожи нищо, което не е създадено от него. И че той ревнува пламъка, който се разпалва в дома на човека. Гьоте казва, че никой не е по-незначителен от боговете, и обвинява Зевс, че никога не е „разсейвал мъката на опечалените“. Гьоте казва, че няма да се моли на Зевс и го обвинява, че не вижда нищо освен неговото величие и не се стреми да помогне на ближния си.

Вторият период бе белязан от нов етап в драматичната структура на произведенията, въвеждането на втори актьор, появата на пролог, както и появата на мощен герой. Титаните стават герои на Есхил през този период.