Личен сайт - Съдбата и духовната трагедия на Катерина (по пиесата „Гръмотевичната буря“)

Съдбата и духовната трагедия на Катерина (по пиесата на Александър Островски "Гръмотевичната буря").

Не е толкова страшно, което ще те убие

И фактът, че смъртта внезапно ще намери ...

С всичките си грехове, с всички

С появата на Островски много се промени в руската литература: писателят откри нови конфликти в руския живот, нова среда - търговците. Пиесата „Гръмотевичната буря“ е върхът на творчеството му. По това време Русия беше в напрежение. Добролюбов попита: „Кой ще хвърли лъч светлина в тъмнината на„ тъмното царство “? Островски отговори на този въпрос в пиесата си. Добролюбов нарече Катерина „лъч светлина в тъмното царство“, свят на безсмислена тирания и страдания.

Образът на Катерина е най-поразителният образ в пиесата. Тя живее в град Калинов на брега на Волга. Градът е доминиран от патриархален начин на живот, управляван от търговци на тирани: Диви, Кабаника и други подобни. В града цари предбурна атмосфера на живот. В родителския дом Катерина живееше небрежно. Беше спокойна, живееше лесно, безгрижно, радостно. Възпитавана е в добро семейство. Тя беше честна, правдива, дръзка, решителна. Тя обичаше природата, руските песни. От семейството тя прие всички вековни традиции: подчинение на старейшините, религиозност, подчинение на обичаите. Тя беше омъжена за Тихон Кабанов. Майка му (Кабаниха) се опитва да внуши в нея своите деспотични закони: безспорно подчинение на съпруга си, подчинение и старание. Глиганът беше суров, груб, деспотичен, жесток. За Катерина е трудно да живее в тази потискаща атмосфера. В душата на Катерина възниква тъп протест. В семейството й липсват любов, участие, съчувствие. Затова тя е привлечена от Борис. Той не е като другите. Струва й се, че само той може да я измъкне от това „тъмно царство“. Съпругът е без гръбначен стълб. Катерина засега страда. За нея най-важното е да живее сама, а не да слуша глупави съвети. Личната свобода е най-ценното нещо в живота. Сърцето търси любов. Но за Борис наследството на чичо му е по-важно от любовта. Катерина е объркана, измъчвана от факта, че е омъжена. Атмосферата в пиесата се нагрява, облаците се събират все повече и повече. Вече не може да крие любовта си към Борис и признава на свекърва и съпруга си: „Не знам как да изневеря, не мога да скрия нищо.“ Тя казва: „И ако наистина ми е гадно да съм тук, не мога да бъда възпрепятствана от никаква сила. Ще се хвърля през прозореца и ще се хвърля във Волга. Тя вече не може да живее, чувства се, че е излишна, че никой не я разбира. Затова той решава да се самоубие. Преди смъртта си тя казва: „Какво се прибира, какво отива в гроба - все едно ... По-добре е да отиде в гроба ...“ Тя действа по зова на сърцето си, по духовен импулс. Катерина предизвика тиранията. Тя умира, придобивайки желаната свобода. Смъртта на Катерина е естествена - няма друг изход за нея.

Островски забеляза навреме гибелта на патриархалния свят. Той изобрази постепенното унищожаване на стари основи, докато бавно се приближава гръмотевична буря. Тя ще помете всичко по пътя си. Гръмотевичната буря олицетворява промените в живота и в обществото. Така Островски показа протест срещу лъжи, лицемерие, вулгарност и лицемерие на околния свят. Протестът беше саморазрушителен. Но това беше доказателство за свободния избор на човек, който не искаше да се примирява със законите, наложени й от обществото.