Лечение на СПИН

Лечението на пациенти със СПИН остава нерешен проблем поради липсата на ефективни етиотропни агенти. Разработването на специфични лекарства за лечение на СПИН се основава на резултатите от изучаването на същността и моделите на репликация на вируса (Таблица 1).

Най-добрият начин за избор на лекарства срещу вируса на СПИН е скрининговата система в култури от заразени с ХИВ клетки.

Най-уязвимата връзка в репликацията е синтезът на вирусна ДНК върху РНК матрицата, използвайки ензима на обратната транскриптаза. Добре изученият процес на обратна транскрипция позволява изолирането на съединения, инхибитори на обратната транскриптаза:

- компоненти, които се свързват с ензима (рифампицин, стрептоварицини, пиран съполимери, сурамин, трипан синьо, други анионни багрила, пиридоксал-5'-фосфат, аурин трикарбоксилна киселина и други трифенилметанови багрила, аналози на глиотоксин, препарати от антимонова волфрамова киселина, HPA-39);

- компоненти, които се свързват с матрицата или праймера (актиномицин А, дауномицин, адриамицин, дистамицин А, профлавин, етидиев бромид, тилорон, производни на имидазол, фагаронин, блеомицин, флуорантенови производни, 5- (р-хлоробензил) -6-аминоурацил);

- аналози на субстрата или продукта (арабинозилцитидин-5'-трифос-фат, 2 ', 3'-дидеоксинуклеозид-5'-трифосфати, фосфоноацетат, фосфоноформиат);

- матрични аналози (2'-заместени полинуклеотидни производни);

- двувалентни свързващи катиони агенти (оксифенантролин, тиосемикарбазон).

От цялото разнообразие от лекарства (Таблица 2), използвани за лечение на СПИН, трябва да се отбележи успешното използване на азидотимидин (Англия) (VA-5 094).

Лекарството е открито през 1967 г., когато е забелязана активността му срещу ретровируси на мишки тип С.

В човешките лимфоцити азидотимидинът претърпява анаболно фосфорилиране до нуклеозид 5'-трифосфат, който може да се конкурира с тимидин-5'-трифосфат и да инхибира функцията на обратна транскриптаза на нивото на удължаване на ДНК веригата.

Проблеми при разработването на ваксини срещу СПИН

- Вирус на СПИН, лишен от патогенни свойства;

- убита или жива антигенизирана ваксина;

- рекомбинантна субединична ваксина;

- ваксина на основата на синтетични пептиди;

- ваксина, базирана на рекомбинантни вируси;

Ваксината срещу СПИН трябва да се разглежда не само като средство за предотвратяване на инфекция, но и като метод за лечение на хора, които вече са болни.

Изследванията показват, че класическият път за разработване на убита или жива атенюирана ваксина няма много обещания.

Протеините на инактивирани вирусни частици са слаби имуногени с подчертан цитопатичен ефект. Интересно търсене на запазени региони на протеин 120, открити в различни варианти на HIV щамове.

В тази посока се синтезира 8-членен пептид (пептид Т), който е способен да предотврати свързването на ХИВ с Т-хелпери. Специфични антитела също блокират разпространението на вируса в организма.

Сред нетрадиционните подходи към разработването на ваксинални препарати трябва да се отбележи създаването на анти- и диотипични ваксини. Използването на моноклонални антитела, които моделират функционално важни епитопи на имуногенните структури на HIV (анти-идиотипични антитела) с техните променливи области, индуцира производството на антитела в тялото, които взаимодействат специфично с антигените на патогена.

В своята работа учените използват най-новите методи: биотехнологии, математически модели, компютърни алгоритми.

През 1988-1989г. първите изпитания на ваксини срещу СПИН при шимпанзета са планирани в САЩ и Франция. Има големи надежди за тези изпитания, но проблемът може да е много по-сложен, отколкото изглежда в момента.

Трябва да се помни за вариабилността на вируса, както и за проблема с излагането на антигенни детерминанти при максимална имуногенна доза.

В САЩ група изследователи от Хюстън, Тексас, създадоха миши моноклонални антитела BAT-123, които неутрализират HIV вируса in vitro. Новото лекарство има способността да предотвратява инфекцията на клетките с вируса на СПИН. Все още обаче не е ясно дали антителата инхибират инфекциозните агенти чрез разрушаване на вирусни частици или чрез блокиране на свързването им с клетките, навлизане в цитоплазмата или репликация.

През лятото на 1988 г. в Съединените щати се планира да се тества лекарството цидовудин като средство за предотвратяване на СПИН инфекция. Предварителните проучвания при шимпанзета показват, че ако се дадат 200 mg цидовудин в рамките на първите 72 часа след заразяването и след това на всеки 4 часа в продължение на 30-60 дни, инфекцията може да бъде предотвратена.

Патогенетичен
(срещу вторични инфекции)

Лабораторните изследвания на лекарствата показват, че дори малко количество от тях предотвратява заразяването на вируса на ХИВ с клетките.

През 1987 г. изследователи от Университета в Амстердам установяват, че лекарствата кастаноспермин и 1-дезоксиноирмицин блокират ензима глюкозидаза и предотвратяват разпространението на ХИВ вируса от клетка в клетка. Тези лекарства намаляват способността на вируса на СПИН да заразява моноцити и лимфоцити в клетъчната култура със 100 пъти поради факта, че ензимът глюкозидаза, пренареждайки повърхностните захари по определен начин, насърчава свързването на вирусната обвивка с рецепторите на клетъчната повърхност.

СПИН при маймуни

Проведени са експерименти, за да се разкрие възможността STLV-III mas да предизвика състояние на имунодефицит при шимпанзетата. След прилагане на STLV-III на маймуните се наблюдава кратък инкубационен период без продромална лимфаденопатия. Няколко дни по-късно се разви изразена В-лимфопролиферация. Всички животни умряха. По-късно бяха открити и други маймунски вируси: STLV-IIIAGM, STLV-III Delta, SIV/SUM.