Геополитиката и нейните основни проблеми.

Терминът "геополитика" се появява в началото на 20 век. Геополитиката (от гр. Ge - Земя + politike - политика) е учението за географската обусловеност на политическите явления, специален клон на знанието, който изучава връзката между земята, географската среда и политиката на държавите. Това е науката за намиране на начини за устойчиво развитие, създаване на силна или нормално функционираща държава. Тя изследва пространствата, съвкупността от различни елементи на природната и политическа среда, принуждавайки човек да разнообрази своите нужди, способности, работни умения и умения, и в същото време е по-добре да разбере политическите процеси, протичащи в страната с съставните елементи (понятия):

1) географски детерминизъм - концепция, която има за цел да обясни мястото на дадена държава в системата на международните отношения, нейната външнополитическа дейност въз основа на характеристиките на географската среда.

2) формирането на държави и политически граници;

4) жизнено пространство - тази концепция е разработена от германските геополитици, но е важна за съдбата на всички страни. Именно в космоса хората намират средства за препитание, наем за своите дейности и сигурност.

5) зона на жизненоважни интереси - земно пространство, което е жизненоважен, необходим, стратегически обект, обект, научни институции и управление и др.

6) населението на републиката, хранителни и демографски проблеми. Населението е най-важният предмет на геополитиката.

7) държавна сигурност и други концепции.
Предметът на геополитиката са актуалните проблеми на съществуването и развитието на държавата, националните интереси, естествената взаимозависимост на политиката и географските фактори.

Функциите на геополитиката включват:

1) познавателна. Помага на гражданите, особено на младежите, студентите, да получат необходимата информация, която разкрива същността и основните понятия на геополитическата теория, да разберат нейната роля в държавата, в междудържавните отношения и т.н. Неговата най-важна цел е да помогне на политиците при разработването на национална стратегия за икономическо и културно развитие, при създаването на надеждни условия за консолидация и подкрепа на живота на хората.

3) аналитичен и препоръчителен. Той изследва териториалното разпределение на политическите сили както вътре, така и в други (предимно в съседни и водещи) държави в съответствие с географското им местоположение, а също така разработва конкретни предложения за държавници, които определят вътрешната и външната политика.

4) безопасни и защитни. Тази функция е насочена към запазване на нейното състояние и хора като културно-историческа общност. Геополитиката допринася за растежа на икономическата и отбранителна мощ, увеличаването на ползите от живота и решаването на проблемите на държавната сигурност.

43. Международни организации: същност, видове, функции. Международен са наречени organiz­ния, създадени в съответствие с международното право за осъществяване на сътрудничество в политическа, икономическа, културна и други области, чиито членове са представители на две или повече държави. Те имат постоянни ръководни органи със специфични компетенции, правомощия и функции. Ко­са създадени въз основа на многостранен договор или специални споразумения. Международните организации са разделени на международно междуправителствено (междудържавни) организации и международна неправителствена (обществени) организации. Международна междуправителствена (междудържавна­дарение) организациите са стабилни асоциации на държави и имат редица характеристики. Първо. Те са създадени в съответствие с международното право. На второ място, международните организации се основават на международни договори. Трето, целта за създаване на международна организация е­Вярва се, че обединява усилията на държавите в определена област: политическа (ОССЕ), военна 9 НАТО), икономическа (ЕС) и др. Четвърто, всички международни организации трябва да имат организационна структура. Те имат централи, членове на суверенни държави и спомагателни органи. Пето, те имат независими международни права и задължения, т.е. имат автономна воля. Те имат повече влияние върху политиката, отколкото неправителствените. Международна грешка­правителствени (неправителствени, публични) организации са тези организации, които са създадени не въз основа на междуправителствено споразумение, а на базата на частни инициативи. Че­кои организации трябва да бъдат призовани от поне една държава, но да извършват дейността си в поне две държави. Такива организации се създават въз основа на установен акт. Определено­Основното предимство на тези организации е липсата на бюрократични структури и способността да се влияе пряко върху парламентите и правителствата на техните страни. Оказвайте голяма помощ на нуждаещите се понякога­лични региони по света. Международните организации могат да действат както от свое име, така и от името на своите държави-членки. Решавайки определени проблеми, те на доброволна и равноправна основа разработват възможни решения, като отчитат законните интереси на всички участници в световния политически процес.

Ако в началото на 20 век. имаше 20 междуправителствени и около 200 неправителствени организации, сега има около 300 междудържавни и повече от 2500 неправителствени организации. Първо между­народната организация беше Всемирният пощенски съюз (ВПС), -1875. (Брюксел) - издава годишен­псевдоними със списъци на всички международни организации. В момента в света има около 300 междуправителствени организации и над 2500 неправителствени организации. Примери за съвременни международни организации включват: - регионални организации, като Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), Организацията за африканско единство (ОАЕ), Организацията на американските държави (ОАГ) и др .; - икономически организации: Организация за икономическо сътрудничество и развитие (OECD), Централноамерикански общ пазар (CACM) и др. - финансова институция: Международен валутен фонд (МВФ), Международна банка за възстановяване и развитие (МБВР), Азиатска банка за развитие (АБР) и др. - организации в областта на отделните сектори на световната икономика: Международна енергийна агенция (IEA), Международна агенция за атомна енергия (IAEA), Организация на страните износителки на петрол (OPEC) и др. - търговски организации: Конференция на ООН за търговия и развитие (UNCTAD), Европейска асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) и др. - професионални организации: Международна организация на журналистите (IOJ), Международната организация на криминалната полиция (INTERPOL), Международната организация на труда (ILO) и др. - демографски организации: Световна младежка асоциация (WAM), Международна демократична федерация на жените (IDFW) и др. - организации в областта на културата и спорта: Международен олимпийски комитет (МОК), Организация на ООН за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) и др. - военни организации: Организация на Договора за колективна сигурност (ОДКС), Тихоокеански пакт за сигурност (ANZUS), Западноевропейски съюз (ЗЕС) и др. - синдикални организации: Международна конфедерация на свободните синдикати (ICFTU), Световна федерация на синдикатите (IFF). - организации за подкрепа на мира: Световен съвет за мир (WPC). - религиозни организации: Световен съвет на църквите (WCC), Християнска мирна конференция (KMK) и др. - екологични организации: Грийнпийс, Приятели на Земята и др. - междупартийни организации: Социалистически интернационал, Африкански социалистически интернационал и др. Международните организации са важен предмет на международните отношения и през последните години повлияват все повече върху световния политически процес като цяло. Най-значимата роля в системата на международните отношения играе Организацията на обединените нации (ООН), която е създадена през 1945 г. с цел поддържане и укрепване на международния мир и развитие на многостранно сътрудничество между държавите. Всяка държава, която е готова да признае своята Харта и да поеме задълженията, произтичащи от нея, може да стане член. Днес 192 държави са членки на ООН.