КУЛТУРНА СТОЙНОСТ НА ИМПРЕСИОНИЗМА

Картини и платна на велики художници от импресионистичната епоха в момента се оценяват много високо и цените им на световни търгове достигат няколкостотин хиляди долара (евро), което ясно показва световното признание на творенията на художници-импресионисти.

Сега, когато разгорещените дебати за значението и ролята на импресионизма остават в миналото, едва ли някой би се осмелил да оспори, че импресионистичното движение е следваща стъпка в развитието на европейската реалистична живопис. „Импресионизмът е преди всичко изкуството да наблюдаваш реалността, което е достигнало безпрецедентна изтънченост.“ (5, стр. 64)

Ерата на импресионизма се превърна в по-нататъшна стъпка в историята на развитието на световната култура от 19 - 20 век, тя ни представи такива велики майстори като Клод Моне ("Закуска на тревата", "Люляци на слънце", " Булевардът на капуцините ",„ Сенопластове ",„ Руанската катедрала "), Едгар Дега („ Четиринадесетгодишен танцьор ",„ Нощно кафене “,„ Абсент “), Едуар Мане („ Закуска на тревата “,„ Олимпия "," Бар в Folies Bergères "), Огюст Реноар (" Шапка за коригиране на жена "," Момиче в шапка с червени макове "," Мадам Шарпентие с децата си "," Топка в градината на Мулен дьо ла Галет ", „Къпещи се“, „Двойката Сисли“, „Закуска на гребците“, „Ложа“, „Първият изход“), Алфред Сисли („Канал в морето“), Камий Писаро („Орана земя“, „Опера в прохода“) ), Пол Сезан („Натюрморт с праскови и круши“), Анри Тулуз-Лотрек и много други.

Трябва да се отбележи, че импресионизмът се превърна в етап, когато настъпи радикална промяна, която постави границата между изкуството на новото и най-новото време. Той завършва развитието на всичко след Ренесансовото изкуство, чийто ръководен принцип е отражението на света около нас във визуално автентични форми на самата реалност и е началото на най-голямата революция в историята на изобразителното изкуство след Ренесанса, който положи основите на качествено новия си етап - изкуството на ХХ век.

Импресионистите неизмеримо разшириха възможностите на изобразителното изкуство, откривайки света на слънцето, светлината и въздуха, но също и красотата на мъглите, неспокойната атмосфера на живота на големия град, разсейването на нощните му светлини и ритъма на непрестанното движение.

В тази работа бяха разгледани традициите и иновациите на импресионизма, като едно от направленията на френското изкуство от 19-ти век, бяха изследвани основните моменти от историята на създаването на това движение, характерният стил на писане, най-много бяха разгледани известни представители на художниците импресионисти от 19 век и техните велики произведения.

Като цяло можем да кажем, че във френското изкуство са настъпили много сериозни промени в края на 19 век. За много художници реалистичната посока престава да бъде стандарт и много реалистичната визия за света се отрича. Художниците са уморени от изискванията за обективност и печатане. Ражда се нова, субективна, многостранна, артистична реалност. Импресионистите доживяха, за да видят как техните концепции, омаловажавани, изгладени, сведени до малки клишета, бяха частично приети от официалното изкуство.

Те възприеха нов подход към изобразяването на света. Треперещата светлина, въздухът, в който са потопени фигури на хора и предмети, се превърна в основното за тях. В картините им се усеща вятърът, мокър след дъжда, земята, нагрята от слънцето. Те се стремяха да различат и покажат удивителното богатство на цветовете в природата. През 1886 г. се състоя последната изложба на импресионистите. Като образен метод обаче импресионизмът не престава да съществува: подобни търсения са извършвани от майстори от други страни - Англия (J. Whistler), Германия (M. Lieberman и L. Corinth), Русия (I. Grabar и K Коровин). След като направи художествена революция в съзнанието на съвременниците, отваряйки им нови хоризонти, импресионизмът даде тласък на развитието на изкуството и появата на нови концепции, тенденции и форми. В неговите дълбини възникват неоимпресионизмът, постимпресионизмът, фовизмът, което от своя страна води до появата на нова художествена естетика и тенденции. (18, стр. 54)