Културната стойност на импресионизма

3 Културна стойност на импресионизма

Картини и платна на велики художници от импресионистичната епоха в момента се оценяват много високо и цените им на световните търгове достигат няколкостотин хиляди долара (евро), което ясно показва световното признание на творенията на импресионистични художници.

Ерата на импресионизма се превърна в по-нататъшна стъпка в историята на развитието на световната култура от 19 - 20 век, тя ни представи такива велики майстори като Клод Моне ("Закуска на тревата", "Люляци на слънце", " Boulevard des Capucines "," Haystacks "," Rouen Cathedral "), Едгар Дега (" Четиринадесетгодишен танцьор "," Night Cafe "," Absinthe "), Edouard Manet (" Закуска на тревата "," Olympia ", "Бар в Folies Bergères"), Огюст Реноар ("Шапка за коригиране на жена", "Момиче в шапка с червени макове", "Мадам Шарпентие с децата си", "Топка в градината на Мулен дьо ла Галет", " Къпещи се “,„ Двойката Сисли “,„ Закуска на гребците “,„ Ложа “,„ Първият изход “), Алфред Сисли („ Канал в морето “), Камил Писаро („ Орана земя “,„ Опера в прохода “), Пол Сезан („Натюрморт с праскови и круши“), Анри Тулуз-Лотрек и много други.

Трябва да се отбележи, че импресионизмът се превърна в етап, когато настъпи радикална промяна, която постави границата между изкуството на новото и най-новото време. Той завършва развитието на всичко след Ренесансовото изкуство, чийто ръководен принцип е отражението на света около нас във визуално автентични форми на самата реалност и е началото на най-голямата революция в историята на изобразителното изкуство след Ренесанса, който положи основите на качествено новия си етап - изкуството на ХХ век.

Трябва да се отбележи, че импресионизмът е изкуството да наблюдаваш реалността, което е достигнало безпрецедентно усъвършенстване, в което всеки момент е уникален. Импресионистите неизмеримо разшириха възможностите на изобразителното изкуство, откривайки света на слънцето, светлината и въздуха, но също така и красотата на лондонските мъгли, забързаната атмосфера на живота на големия град, разсейването на нощните му светлини и ритъма на непрестанното движение.

В тази работа импресионизмът се разглежда като едно от направленията на френското изкуство от 19-ти век, изучават се и основните моменти от историята на създаването на това движение, най-известните представители на импресионистките художници от 19-ти век и техните бяха разгледани велики творби.

Като цяло можем да кажем, че във френското изкуство са настъпили много сериозни промени в края на 19 век. За много художници реалистичната посока престава да бъде стандарт и много реалистичната визия за света се отрича. Художниците са уморени от изискванията за обективност и печатане. Ражда се нова, субективна художествена реалност. Сега е важно не как всички виждат света, а как аз го виждам, виждате ли, той вижда. На тази вълна се формира една от посоките на изкуството - импресионизмът, който се превръща в по-нататъшна стъпка в развитието на европейската живопис.

Групата импресионисти включва онези художници, които са участвали в импресионистичните изложби в Париж през 70-те - 1880-те години. Това са Клод Моне, Едгар Дега, Едуар Мане, Огюст Реноар, Алфред Сисли, Анри Тулуз-Лотрек и други. Художниците рисували не в ателието, а на открито - на брега на реката, в полето, на полянка в гората. Изобразявайки пейзажи и форми с цветни точки, импресионистите поставят под съмнение солидността и съществеността на околните неща. Те възприеха нов подход към изобразяването на света. Треперещата светлина, въздухът, в който са потопени фигури на хора и предмети, се превърна в основното за тях. В картините им се усеща вятърът, мокър след дъжда, земята, нагрята от слънцето. Те се стремяха да различат и покажат удивителното богатство на цветовете в природата. Трябва да се отбележи, че импресионизмът е последното голямо художествено движение във Франция през 19 век.

И така, импресионизмът е феномен на нов подход към рисуването, нов облик, жажда да се спре един момент от реалния живот, да се улови в една картина за дълго време. Тази тенденция в изкуството отвори очите както на художниците, така и на зрителите за цвят и светлина в природата, обърна рутината на академичните правила.

Списък на използваната литература

1. Въведение в културологията: учебник за университети/изд. E.V. Попов. - М., 1999. - 258 с.

2. Гуревич П.С. Културология: учебник/P.S. Гуревич - М.: Знание, 2004. - 356 с.

3. Културология: учебник/Столяров Д.Ю., Кортунов В.В., отв. изд. Столяров Д.Ю. - М.: НОРМА-ИНФРА-М, 2003 - 327 с.

4. Малюга Ю.Я. Културология: учебник./Ю.Я. Малюга-М.: ИНФРА-М, 1998. - 211 с.

5. Маркарян Е.С. Културна теория и съвременна наука: учебник/Е.С. Маркарян. - М., 2003. - 174 с.

6. Соколов Е.В. Културология: учебник/Е.В. Соколов. - М., 2005. - 200с.

8. Schweizer Albert. Култура и етика: учебник/превод от него. НА. Захарченко, Г.В. Колшански, общо. изд. проф. В.А. Карпушин. - М.: Издателство „Прогрес“, 1973. - 457 с.

9. Белик А.А. Културология. Антропологични теории за културите: учебник./А.А. Белик. - М.: RGGU, 1999. - 241 с.

10. Дмитриева Н.А. Кратка история на изкуствата: Учебник за студенти/Н.А. Дмитриева - М., 2001. - 656 с.

11. Илина Т.В. История на изкуството. Западноевропейско изкуство: урок./T.V. Илина - М., 1999. - 547 с.

12. Андреев Л.А. Импресионизъм: учебник за студенти от висши учебни заведения/Л.А. Андреев. - М., 1998. - 284 с.

13. Яворская Н.В. Западноевропейско изкуство от XIX век: учебник/Н.В. Яворская. - М., 1989. - 343 с.