Ранно детство: криза и преодоляването й Текстът на научната статия по специалността "Психология"

Статията разглежда проблема с кризата на ранното детство. Разкрива се психологическата същност на реакциите на детето през кризисния период. Специално внимание се отделя на приказната терапия като обещаващ проективен метод за диагностика на детските проблеми. Прави се заключението относно практическата стойност на психологическата диагностика чрез приказка и необходимостта учителите да овладеят нови видове взаимоотношения за разрешаване на детската криза.

Текст на научната работа на тема „Ранното детство: кризата и нейното преодоляване“

РАННО ДЕТСТВО: КРИЗАТА И ПРЕГЛАДЯВАНЕТО

Анотация. Статията разглежда проблема с кризата в ранното детство. Разкрива се психологическата същност на реакциите на детето през кризисния период. Специално внимание се отделя на приказната терапия като обещаващ проективен метод за диагностика на детските проблеми. Изводът е направен относно практическата стойност на психологическата диагностика чрез приказка и необходимостта учителите да овладеят нови видове взаимоотношения за разрешаване на детска криза.

Ключови думи: ранно детство, тригодишна криза, психологическа диагностика, приказна терапия.

На около тригодишна възраст кризата на детето достига своя „връх“. Многобройните му прояви, като писъци, плач, неконтролирано движение, повреда или хвърляне на предмети, могат да продължат час. Някои деца дори предизвикват повръщане, блъскат главите си и издърпват косата си. На тази възраст кризите са „нормални“, въпреки че това поведение на детето силно разстройва родителите.

Трябва да се разбере, че кризата е етап във свързаното с възрастта развитие на личността, който замества стабилен период и демонстрира появата на нова потребност, която не може да бъде задоволена със старите средства. Всяка криза има свои причини, свои специфики и симптоми. В периода от две до пет години мозъчните полукълба се развиват активно. Детето е в състояние да разбере речта на възрастния и достойнствата на неговите аргументи. На по-дълбоко ниво обаче системата на мозъчните клетки, която регулира и контролира настроението на детето, остава незряла. Следователно е доста трудно за тригодишно дете бързо да се адаптира към изискванията на възрастен да премине към нова дейност или да спре да играе, което от своя страна е причина за негативизъм, инат, бунтарски протест, самоволност и други негативни реакции на детето, проявяващи се в процеса на взаимоотношения с родителите.

Разбирайки тази психологическа същност на реакциите на детето, е важно да се научите как да реагирате на тях и да регулирате характера на връзката. Невъзможно е да се използва едно и също „лекарство“ за разрешаване на каквато и да било криза. Всъщност често причината за демонстрацията на негативни реакции на детето е желанието му за независимост и чувството за собствена независимост.

В нашата работа се обърнахме към кризата от три години и идентифицирахме нейните характеристики. Установено е, че кризата е естествен и неизбежен етап от развитието на личността на детето, но както няма безнадеждни ситуации, няма криза, която да не може да бъде разрешена.

Основните прояви на тригодишна криза са: негативизъм - негативна реакция на детето, проявяваща се в процеса на отношенията му с родителите;

инатът е реакцията на дете, което, като е поискало нещо от възрастни, изисква изпълнението на това искане или изискване и настоява за своето; упоритостта е ценностна система на детето, насочена като цяло срещу нормите на възпитание; самоволност - проява на инициативността на детето, желанието за собствени действия, което е несъразмерно с възможностите на детето и води до противоречия в отношенията с възрастните; протест-бунт - реакцията на детето на негативното отношение на възрастните към неговата независимост; амортизация - загуба на значимост за детето на всичко, което преди е било скъпо и интересно за него; деспотизъм - проява на силата на детето, представяне на повишени изисквания към възрастните.

Като хипотеза беше предложено, че един от начините да се помогне на дете в кризисна ситуация е методът на психологическа диагностика с помощта на приказка.

Целта на нашето изследване е да се обърнем към приказката като показател за идентифициране на кризисна ситуация на етапа на ранно детство.

Обект на изследване е ранната детска криза.

Предмет на изследването е приказка като проективен метод за диагностициране на ранна детска криза.

Първата стъпка в нашето изследване беше изучаването на теоретични подходи за разбиране на ролята на приказката в детското развитие. Установено е, че първоначално приказката е била своеобразно предаване на знания за живота, тя е била източник на информация от уста на уста, е давала възможност да се запази историята на хората в паметта на хората. Приказката преподава, помага да се научат нормите и правилата на живота в обществото [2]. С течение на времето стойността на приказката започна да придобива различен формат. Психолозите видяха в приказката не просто поучителна форма на традиция, но и начин за решаване на конкретни проблеми.

Така че, според Т. Д. Зинкевич-Евстигнеева, съчетавайки се с педагогически, психотерапевтични техники, приказка помага да се разбере психиката на конкретно дете [3].

Методът на психологическата диагностика чрез приказка има дълга история. В момента методът на психологическата диагностика с помощта на приказка се разбира не просто като насока на психотерапията, а като синтез на постиженията на психологията, педагогиката и философията на различни култури. Много учени отдавна прибягват до този метод и даряват приказките с различни ценности.

Приказките са от особено значение в психологията на К. Г. Юнг. Юнг виждаше приказката като място за среща между читателя и себе си. Според Юнг приказният сюжет е отражение на вътрешния свят на читателя, в приказката индивидуализацията е описана като процес на своеобразно „вътрешно пътешествие“. Концепцията на CG Jung доказва, че дори съвременният човек в ежедневието си се сблъсква с неща, които са извън неговото съзнание и не се подчиняват на законите на логиката. Оттук следва несъзнаваното човешко желание за митове и приказки [4].

Теорията на RM Tkach разказва за диагностичния ефект на приказка, който се проявява чрез написването на терапевтична приказка, която помага да се окаже възпитателно въздействие, да се преодолеят страховете, присъщи на деца на три години, и постепенно да се измъкнем от кризисна ситуация.

Бюлетин на държавния университет в Пенза № 4 (12), 2015

Споделяйки това мнение, ние подчертаваме, че приказката съдържа отговори на много въпроси, често свързани със сериозен кризисен период, през който детето преминава.

Следващият етап от нашето изследване е психологически анализ на приказката и изследване на нейното възприемане от група деца. В експеримента участваха 20 деца на възраст три години MDOU детска градина № 52, Пенза. Те бяха поканени да слушат приказката на К. И. Чуковски "Moidodyr" и приказката на Н. Хаткин "За момичето Маша и Мухомор Яша".

Втората част на приказката, в която се появява един от главните герои на приказката, Мойдодир, демонстрира предимно негативна детска реакция. Чувайки някои редове, като „Ако ударя крак/Извикам войниците си/Тълпа в тази стая/Мивките ще долетят,/И ще лаят и ще вият,/И ще тропат с крака,/И ще дадат вие измиване на глава,/Немити, те ще дадат -/Директно в мивката,/Директно в мивката/Ще потопят главите си! ", Повечето от децата казаха:" Moidodyr е лош "," Той е зъл "," Той ще нарани "и т.н.

Появата на главния герой на приказката - раздразнено момче - предизвика съчувствие сред децата и показа, че повечето от субектите се идентифицират с главния герой. Това се доказва от следните думи на децата по време на четенето на приказката: „Аз също не обичам да се пера“, „Той се обижда“ и т.н. Само трима души (15%) от групата са казали следното: „Лошо е да си мръсен“, „Майка му ще му се скара“, „Той е мръсен“.

Следващият фрагмент от приказката е появата на Аманита Яша, която никой не забелязва. Един ден той решава да привлече вниманието към себе си и се запознава с момичето Маша, която като своенравна не иска да вземе отровната гъба Яша със себе си: „Махни се от очите ми! За пети път пред мен по пътеката излизаш! В глупавата ти шапка! Също така за мен беше намерена Червената шапчица! Разбира се, не съм възпитан да псувам с непознати гъби - дори отровни! Но наистина ми писна от теб! Вие сте отровна гъба и безполезна в домакинството. Загуби се! " Детската публика възприе тези думи по различни начини. Някои реагираха със съжаление на самотния Яша и казаха, че той е „беден и никой не го обича“. Други преминаха на страната на момичето Маша, намериха я за смела, решителна и отбелязаха, че е права, защото е опасно да бъдеш приятел с отровни гъби.

Въз основа на тези възприятия в групата на субектите е възможно да се отделят деца с очевидни черти на криза. Това доказва тяхното отъждествяване с така наречените „проблемни” персонажи на приказката - Рижик, вождът и момичето Маша. Въз основа на това при децата е възможно да се разграничат такива характеристики на кризата като инат, протест-бунт, девалвация.

Въз основа на тези реакции стигнахме до извода, че 65% от децата в тази група имат някои характеристики на криза. Свързвайки се с този герой, децата демонстрират проявата на такива кризисни черти като своеволие, инат, негативизъм. По-нататъшен разговор с родители и възпитатели потвърди получените резултати, тъй като те описаха тези деца като капризни, своенравни и палави.

Използвайки тези примери, показахме вариант на диагностициране на детските проблеми с помощта на приказка, която изигра ролята на индикатор за кризисна ситуация и необходимостта от нейното разрешаване. Изпитвайки емоции и силни чувства (страх, гняв, омраза и т.н.), детето все още не е в състояние да ги контролира. Приказките му позволяват да се идентифицира с герои, които имат същите проблеми, да намери правилното решение, тъй като приказката винаги завършва добре и това успокоява детето. Приказките помагат на детето да намери смисъла на живота си, отразяват сериозни вътрешни конфликти, свързани с Едиповия комплекс, съперничество между деца, което така тревожи децата в ранна детска възраст и пречи на пълното развитие.

Намирането на изходи от кризата е стъпка, която приказката помага да се извърши. Проведеното изследване ни позволява да говорим за практическата стойност на метода за психологическа диагностика чрез приказка и демонстрира ефективното действие на този метод, когато е изправен пред специфичен проблем - кризисна ситуация в продължение на три години. Ако едно дете симпатизира на даден герой, тогава можем да приемем, че на несъзнателно ниво, под въздействието на приказка, то ще последва примера на този герой и ще изгради отново модела на собственото си поведение, което може да е определена стъпка към преодоляване на кризата. По този начин разрешаването на кризата възниква в резултат на взаимодействие с другите, чрез живи съвместни действия и изграждане на взаимоотношения с нов герой.

Бюлетин на държавния университет в Пенза № 4 (12), 2015

1. Кризата от три години // Уикипедия - безплатната енциклопедия. - 2011. - URL:

2. Психология за всички и за всеки // Кризи на възрастово развитие. - 2007. - URL: http://www.psyworld.ru/students

4. Исхакова, Е. В. Приказна терапия като метод за активиране на ресурси/Е. В. Исхакова // Електронна библиотека. - 2014. - URL: http://refdb.ru

5. Ткач, Р. М. Приказна терапия на детски проблеми/Р. М. Ткач. - SPb.: Реч; М .: Сфера, 2008. -18 с.

Ранно детство: криза и преодоляването й/Л. Р. Тайрова // Известия на Пензенския държавен университет. - 2015. - No 4 (12). - С. 50-54.