Испанска народна приказка

Приказка "Разбойник на котки"

На света имаше котка, която се казваше Мисифус. Толкова разбойник, че всички трепереха пред него от страх. Знаеше само, че е гладен, да взема храна от други котки. И всички бяха толкова уморени, че съседите-котки се оплакаха от него на староста-кмет на котешкото им село.

Кметът, достоен и справедлив човек, изслуша оплакванията и поглаждайки дебелите си мустаци, погледна строго Мисифус и каза:

- Отидете от нашето село и не се връщайте, докато не почувствате желанието да бъдете послушни и почтени.

Мисифус отишъл, но не живял честно, а станал разбойник. Въоръжен с два пистолета, той прихвана пътници и ги ограби.

Скоро той разпространи такъв страх в цялата покрайнина, че никой не смееше да ходи по тези места.

Стигна се до там, че нямаше кой да ограби. Така Мисифус едва не умря от глад.

Тогава той започна да напада селски имоти и пилета. Хитрият, хитър беше гад, той открадна пилета изпод самия нос на кучетата пазачи, охраняващи кокошарниците. Изглеждаше, че Мисифус ще продължи да се държи лошо. Но един ден той посегна на Куки-Муки, най-добрата кокошка на Хуан Орач.

„Това пиле не може да избяга от ноктите ми“, закле се Мисифус, виждайки Куки-Муки от високата ограда, където току-що се беше качил.

Хуан орачът имаше най-добрия пазач в покрайнините. Нито една котка не смееше дори да се приближи до кокошарника, който Дик охраняваше.

"Нищо, нищо, Куки-Муки", каза си Мисифус. - Вече знам как да водя твоя пазач.

Облече се като обикновен скитник, направи се на послушна домашна котка и отиде при Дик.

"Вашият братовчед, кучето Рок Пастир, ме помоли да ви дам този пържен колбас", каза той, поздравявайки.

Дик дори се изчерви от удоволствие.

- Влезте, влезте - покани той Мисифус в двора. - Да хапнем заедно.

- Благодаря ви искрено, но няма време, бързам - отказа Мисифус.

Междувременно той се скри зад дебело дърво и зачака, защото знаеше, че ако Дик ще яде наденица, сънят веднага ще го атакува. И така се случи.

Напразно Куки-Муки тропаше и биеше крилата си, призовавайки за помощ, напразно те се втурнаха да спасяват нейните съседи-пилета: Мисифус ловко я сграбчи с ноктите си и моментално избяга, оставяйки само леки пера.

Когато съпругата на Хуан Орач видя, че Мисифус бяга с най-доброто си пиле, а Дик блажено хърка, тя беше страшно ядосана. Тя грабна един клуб и трябваше да събуди Дик с него, казвайки:

- Ето ви за вкусна наденица, тук е за вас, че хъркате здраво, тук за вас, че пропуснахте най-добрата кокошка носачка!

- Няма, няма! - умоли се Дик.

И той реши да отмъсти на разбойника котка за дръзка измама.

След като стана по-силен, Дик събра всички кучета-пазачи на чифлиците, където Мизифус се изкачваше.

- Срам за нас - обърна се Дик към тях, - да търпим малтретиране от една безполезна котка! Ние, благородните кучета, трябва да отстояваме честта си! И така, нека попитаме нещастника Misifus!

- Нека попитам! - извикаха в един глас кучетата. Мисифус напразно се опитвал да се скрие в гъста гора. Кучетата пазачи, водени от Дик, намериха Котката и му дадоха такова удряне, че не му остана място за живеене, - Ето ви за вкусно пиле! И това е за още нежелание! - те казаха.

След такова трошене Мисифус едвам стигна до родното си село и започна да пита кота-кмета:

- Ако го приемете обратно, обещавам, че никой никога повече няма да се оплаче от мен. И така се случи.

Мисифус винаги се държеше добре, беше честен, трудолюбив и послушен. Казват, че оттогава той не е приемал пиле в устата си.

Прочетете също народни приказки:

Селянинът и младите господари
Селянинът и младите господари Селянинът живееше в селото, а царят - в столицата, през.

Който чука?
Кой чука? В малка, разрошена къща в гората живееше възрастна жена. До как.