Книга: кавказка

Магомед-Огли умираше. Той лежеше на едно огънато легло в ъгъла и очите му се остъкляха в здрача на отделението. Той не стенеше и не искаше нищо. Той умря в мълчание. Всяка сутрин единственият мъж в отделението, войникът Банников, подскачаше до леглото си и казваше:

- Жив ?! - изненадаха се ранените. - Това е коренът! Инат толкова упорит.

Цялата стая беше включена в разговора.

- И умира от инат. Не допуска чужда кръв.

- Според тяхната вяра това не е позволено. Те откриват в аула, че са излили кръвта на друга вяра, всички ще бъдат убити.

- Откъде знаеш това?

- Вижте, каква реликва! Умирайте, но не се колебайте.

- И какво са имали там, със съзнание, нищо не се е движило, или какво? Наистина ли селяните няма да го разберат? Във война човек е стигнал до крайности, в крайна сметка не можете да кажете нищо. Кръвта на всички е червена.

- Е, събуждайки се, за да си побъбрим - извика като старши на другарите си в отделението на войниците Банников, въпреки че тук стояха сержанти, ефрейтори и дори бригадир. - Човекът вече е болен, а вие? - и попита Магомед-Огли, сочейки към храната, която стоеше близо до леглото на табуретка:

Магомед-Огли обърна черната си глава върху бяла възглавница от едната страна на другата и за секунда затвори очи. Означаваше не.

- О, ти скръб, скръб - каза съчувствено Банников и започна да разделя дажбата на Магомед-Огли по равно между ранените, лежащи в отделението.

Отначало бойците се смущаваха да вземат храна, но след това решиха, вместо да я раздават, по-добре да я изядете сами, разбирате ли, някой по-рано ще се оправи.

Една вечер Магомед-Огли изпъшка за първи път. Банников вече беше заспал и не чу нищо. Старши сержант Сусекин взе патерица и я заби в Банников:

- И? - Банников скочи и завъртя глава като бухал. - Какво си, бригадир?

- Изглежда, че един кавказец си отива.

Банников се хвърли в ъгъла, размахвайки халата си като абсурдна птица с опашка. Огледало падна от нощното шкафче и се счупи.

- За мъртвия - въздъхна някой в тъмнината. - Може би да се обадите на дежурната медицинска сестра?

- Чакай, какво казва Банников.

Оказа се, че стенанието на Магомед-Огли е хванато от всички и може да се помисли, че ранените спят. Това беше времето, когато жителите на камерата бяха здрач. Легнал под избърсано одеяло от руно, всеки мислил за своето, докато бил в задушната болнична тишина час тъжен мир преди лягане.

- Е, какво е това? - един от ранените стана и побеля в тъмното.

- Изглежда, че спи - отговори едва чуто Банников. - изпъшка той насън. Така би го направил. Кремен мъж!

- Те, кавказци, такива - вдигна се съседът на сержант, очевидно се готви да говори и вече е готов да разкаже нещо по такъв повод, но сержант Сусекин спря този опит:

- Ша, момчета, оставете го да спи. А ти, Банников, седни до кавказеца, така е. В края на краищата той все още не е в родната си земя.

- Хайде, агитирай - измърмори Банников.

Всичко в отделението се успокои. Съседът на бригадира, неспособен да разговаря, се опита да запали огън със стол и да запали цигара. Сусекин мълчаливо изтръгна цигарата от устата си и я хвърли в плювницата. Съседът подуши обиден и скоро заспа.

Останалите войници също заспаха. А Банников седеше на табуретка и кълвеше. Пред него на бяла възглавница имаше брадат, разрошен Магомед-Огли. Никой не знаеше на колко години беше. В отделението те винаги са знаели кой къде и как е ранен, но не са знаели на колко години. Магомед-Огли беше ранен в страната от фрагмент от бомба. Той загуби много кръв и още през първия ден му беше предписана инфузия.

- Нат! - решително каза Магомед-Огли и изгони сестра си.

Тогава Агния Василиевна, главният лекар на болницата, дойде и каза, че ако той откаже кръвопреливането, тя няма да гарантира за резултата от лечението. Магомед-Огли дълго мълчеше, след това устните му потръпнаха и той стисна:

Агния Василиевна се обърна и си тръгна. И сега всеки ден, когато обикаляше, виждайки я, Магомед-Огли виновно затваряше очи и послушно изпълняваше всичко, което тя нареди, дори се оголи под кръста, както всички останали, но не се съгласи да вземе чужда кръв.

Веднъж Агния Василевна дойде сама, седна близо до Магомед-Огли, хвана го за ръка, преброи пулса му както обикновено и каза:

- Скъпа, не можеш да бъдеш толкова упорит. Все пак ще умреш.

Магомед-Огли погледна този вечно зает лекар с уморено лице, побеляла коса и черни вежди като кавказки момичета. Във външния й вид с руски външен вид с леко сплескан нос имаше кавказка, нещо го привлече към нея и искаше да се довери на тази възрастна жена като майка. Но той каза със сила:

- Не магу ... Пажалста, расти.

Магомед-Огли трябваше да се подложи на операция, но със същата загуба на кръв, която имаше, операцията не можеше да се осъществи.

Агния Василиевна започна да се грижи за пациента. Тя му изписва процедури, най-новите лекарства, тя самата се появява в отделението три пъти на ден. Но нищо не помогна. Магомед-Огли умираше ...

- Бащи-светлини! Има толкова много хора по света - прошепна Банников, прозявайки се, и установи, че две огромни очи го зяпат, греейки на лунната светлина със зеленикав, почти неподвижен огън. Банников залитна назад и пусна бутилката с топла вода. Тя плясна като риба на пода, Банников я притисна с крак, той точно се страхуваше, че тя ще рита.

- Трафим! - чу слабия глас на Магомед-Огли, - Трафим.

- И? Какво? Банников беше изумен. Бях изумен, че кавказецът говори, че кавказецът го познава, Банникова, името му.

- Трафим, върви, pazhalsta, спи, - попита Магомед-Огли. - Pajalsta ...

- Не, защо, ще седна - Баников се размърда на табуретката. - Не е трудно, ще се наспя още малко. Само работа - за ядене и сън. И вие се чувствате по-добре, защо?

Магомед-Огли не отговори и Банников известно време си мислеше дали все пак да говори с него или не. Решил да не го направи, той мълчаливо докоснал челото на кавказеца и поклатил глава:

- Ами вие имате треска. Челото е право като нажежена тухла. Замислил се отново, Банников отишъл до леглото си, взел кърпа и излял половин гарафа вода върху нея. Кърпа, напоена с вода, от гледна точка на Банников беше основното средство за лечение на всички заболявания: независимо дали от махмурлук или настинка, тя винаги ще помогне. Усещайки как пламтящият Магомед-Огли потръпна и отпусна от студения компрес, Банников заговори тихо:

- Хей, Магомедка, не се противопоставяй! Ей, не се тревожи, пусни кръвта. В края на краищата, вашата кръв беше пролята на същата земя заедно с нашата.

- Не магу, Трафим - отговори Магомед-Огли почти със стон и облиза устни. - Прасти, pajalsta.

- Но защо да прощаваш нещо? Съжалявам и съжалявам. Вижте как родителите ви са ви научили да уважавате. Добре е. Но това, че оградата в главата ви от тел, както ви харесва, не е добре. Никъде, братко, не се обиждай, не се обиждай. На колко години си?

- Двадесет и първият отиде вчера - прошепна Магомед-Огли и дишайки добави: - Вкъщи те пият здравето ми.

При споменаването на вино Банников преглътна слюнката си и мечтателно издиша:

- Е, добре, имен ден! Подаръци, вино, когато служих като кочияш в пощата, - и веднага се хвана: - Да, братко, те пият вино за твоето здраве, но здравето ти е тютюн.

На сутринта Банников, без да каже нищо, изяде храната си, после цялата закуска на Магомед-Огли и поиска още храна. Не му дадоха никакви добавки.

Ранените в отделението решиха, че Банников е използвал храната, без да я споделя като награда за нощната смяна. Но той направи същото на следващия ден и на третия, а след това сержант Сусекин поклати глава в беда:

- Не знаех, че си толкова мръсна и зловеща!

Банников изсъхна, пропълзя под завивките, хвърли се и се обърна дълго време, но вечер отново яде за двама. И на следващия ден, щом Агния Василиевна дойде, Банников смъкна ризата си и каза:

Ранените започнаха да се издигат на леглата.

- Игла, казвам, мушка! - Банников нетърпеливо помръдна рамото си.

- За какво? - Агния Василиевна най-накрая беше намерена.

- Искам да изпомпам кръв към Магомед.

Агния Василиевна погледна изненадано Банников и удари по дланта си с лула.

„Хайде, веднага облечете ризата си“, заповяда тя и дори тропна с крак. - Веднага казвам!

„Прави каквото искаш, докторе, но просто не можеш да позволиш на човека да умре напразно“, възрази Банников, изпотявайки се със собствената си смелост и изобщо добави тихо:.

Агния Василиевна залепи риза върху наклонения Банников, плесна го по гърба и тихо каза:

- Рицар! Имате различна кръвна група. Мислиш ли?

- Ами другият? Банников беше объркан. - Все едно, в края на краищата, червено, - и повлече зад себе си Агния Василиевна. - Може би заради изключителността на момента? По време на война всичко може да се случи, какви групи има, има кога да се разбере ...

- Банников, не пречи на работата и не говори глупости! - прекъсна го войничката Агния Василиевна. - И отидете в леглото си. Че ти като сянка се луташ след мен?

- Как е? - измърмори напълно мъртъв Банников.

- Какво е глупост? Разбих му самото, за да изкопая кръв. А ти си глупост!

- Какво относно? - Агния Василиевна скочи.

- Harchi, казвам, използван! Банников почти изрева. Той стоеше като виновен войник пред генерала и докторът отново се почука по дланта с лула и изведнъж го хвана за ръкава и бързо дръпна Магомед-Огли към леглото:

- Ако той ви предложи кръвта си, ще се съгласите?

Магомед-Огли хвърли поглед към виновно сваленото, луничав Банников и насочи поглед към Агния Василиевна. Нещо се бореше в него, чупеше се, сълзи и мъка стояха в очите му, изпълнени с болка. Но той не се счупи, а, стискайки зъби, се обърна.

- Това е змия - един отделен възклицание профуча през отделението. - Водят кръгъл танц около него, опитват се да го спасят и той?!

Агния Василевна присви очи, сякаш бе прицелила черната задна част на главата на Магомед-Огли, след това се наведе до него и поверително попита:

- И ако кръвта ми?

- Вашият ?! - Магомед-Огли се обърна рязко и закръгли очи. Напуканите му устни, обрамчени с черна брада, замръзнаха под въпрос.

- Вашият ?! - отново попита Магомед-Огли. Той затвори очи. Тъмните му мигли трепереха често, често, сякаш се отърсваха от сълзи, които никога не са били там. Магомед-Огли с мъка вдигна ръка, прокара я по лицето си, сякаш избърсваше нещо от очите си и поклати рошавата си глава.

Означаваше - да.

- Банников, марш зад сестра си - спокойно махна с ръка Агния Василиевна. - Помогнете й да донесе машината за кръвопреливане.

Но Банников вече не слушаше лекаря. Вече оживено излизаше от стаята, изтриваше различни предмети от минаващите нощни шкафчета с халата си и мърмореше недоволно:

- И какво обяснява ?! Сякаш не знам какъв апарат ви трябва тук ...

Петнадесет години по-късно, сред множеството телеграми и писма, получени от Агния Василиевна по случай нейния шестдесети рожден ден, тя откри малко, срамежливо писмо, което започваше така:

„Здравей, мила майко! Това писмо ви изпраща Магомед-Огли ... ”И тогава дойде обичайното извинение за дългото мълчание, защото той, Магомед-Огли, не знае как и не обича да пише писма. Но ако животът му е необходим, той ще дойде и ще даде този живот на нея, втората му майка.