Книга Гняв на еднорога, страница 13. Автор на книгата Жана Лебедева

Онлайн книга "Гняв на еднорога"

"Не знам", отговори принцесата, опитвайки се да диша равномерно.

Накрая пръстите й се спряха на парче стрела. Момичето го стисна и издърпа със сила, карайки тялото на мъртвия изведнъж да изпадне в конвулсия.

- Лесно, лесно! - "пациент" се потрепва на масата. - Този боклук седна там страхотно.

- Бъдете търпеливи - Таша се дръпна и неочаквано за Фиро закри устата му със свободната си ръка, а след това, като не си позволи да се събуди, рязко издърпа парчето.

Мъртвецът се завъртя на масата, изви гърба си и хвърли глава назад, приглушено хриптене. Когато Таша отдръпна ръката й от изкривената му уста, той изви от болка. Отскачайки настрана от ужас, принцесата хвърли кървавия връх на пода и със страх наблюдава как Фиро се търкаля през масата в агония. Накрая той стана тих, легнал по гръб.

- Ти си жив? - попита Таша със съмнение, отдръпвайки се към вратата и, очевидно, още не осъзнавайки напълно абсурдността на въпроса си.

- Не, - едва мълчаливо отговори мъртвецът. - Отдавна заминал.

Той стана бавно и залитна покрай масата, облегнат на столове. Черна гъста каша, примесена с кръв, течеше на струйки от разкъсания корем, същите черни пътеки течаха от ъглите на устните, разнасяйки се по гърдите и врата.

- Отиди там! - очите на мъртвеца пламнаха като горещи въглени, а Таша се подчини от страх.

Пръстите на Фиро моментално стиснаха рамото й и той дръпна момичето към стената.

"Съжалявам, принцесо, но аз съм гладен", прошепна той плашещо.

- И това е вашата благодарност? - Таша проби очи, взирайки се право в тъмните кладенци на още по-разширени зеници. - Изяж ме?

- Трудно е да се справим с инстинктите, особено когато има само един основен инстинкт - има, - мъртвецът наведе глава, внимателно изследвайки обреченото и изтощено лице на жертвата си. - Не мога да си помогна.

- И вече не ми пука - примирено отговори момичето, гледайки го с празни очи. - Знаех за какво отивам и не съжалявам. По-добре да умреш сега, отколкото да понасяш болка и позор по-късно.

- Не се страхувайте, ще бъда нежен - чу се подигравка в гласа на мъртвеца и Таша вече беше чула тези ужасни думи от Байрус ...

Принцесата потръпна и се дръпна, но стоманената хватка не се разхлаби, а напротив - в същата секунда леденото тяло притисна момичето със сила към стената. Със свободната си ръка мъртвецът хвана Таша за косата, хвърли главата й назад и потъна със зъби във врата.

Таша потръпна от болка, а токът прониза цялото й тяло. Но болката бързо изчезна и кожата беше вцепенена, сякаш покрита с ледена кора. Стоманената ръка накрая пусна косата й и се плъзна леко около кръста. От ухапаната врата, затопляйки се, потоци кръв се стичаха върху гърдите под корсажа.

Студът изпълваше всичко, не оставяше място за страх. Момичето затвори очи, усещайки как попада в тъмна дупка, празна и бездънна. Тялото не се подчини и Таша задържа краката си само благодарение на мъртвеца, който я притисна към стената, предотвратявайки я да падне на пода. Кръвта изтече, забивайки се в сърцето с тъпи тласъци и отнемайки със себе си ужас и отчаяние. Студът успокои, покрит с лавина от безразличие.

Усещайки как мъртвецът вади останките от живота й, принцесата някак си почувства облекчение. Странен екстаз покри главата й: като ледени вълни се търкаляха по гръбнака, изтривайки границите между реалността и забравата. Загубила сила, Таша пусна глава на рамото на мъртвеца и обви ръце около врата му, бавно потъвайки във вечен сън.

- Опа! Какво имаме тук? - през мрака, който изгаси усещанията и звуците, проби нечий притеснен глас. - Тихо, тихо! Пусни ме. Тихо, пусни! Хайде ...

Пресата за лед, притискайки Таша към стената, изчезна и тя рухна на пода в торба.

- Твоята майка! Натиснат като него. Фиро! Какво по дяволите направи?

Нечии длани грубо и силно плеснаха по бузите, а Таша, неспособна да отвори очи, изстена тихо, разпознавайки гласа на червенокосата некромантка.

- Сама дойде - каза мъртвецът.

- Наистина дойдох сам. Това беше мой избор, - едва движейки езика си, прошепна Таша и с мъка отвори очи.

- Ако има такъв избор, страхувам се да си представя каква е алтернативата.

- Дойдох сам - повтори момичето отново, - да помоля за помощ и помощ.

„В резултат на това почти бяхте изядени.“ След като премина няколко завоя по коридора, Ану се обърна в една от стаите и спусна принцесата на леглото. Той седна на един стол до голяма дървена маса, от която веднага излезе таласъм и започна да подушва с интерес.

- Не можеш, Нани! - некромантът разби юмрук по черепа, а таласъмът с тънък вик отново изчезна в тъмнината под масата. - Те могат да помиришат кръв на километър. Как ти хрумна да докладваш на Фиро. Той е наранен и ядосан както никога досега.

„Помогнах му, извадих рога на еднорога от раната. Трябваше да се скрия някъде до сутринта, да се скрия - Таша малко се опомни и вдигна глава. „Байрус искаше да ми направи нещо ужасно! Изплаших се и избягах за помощ!

- Нещо ужасно? - Ану изглежда не е разбрал последната фраза. - Убий? Да си изтръгнеш гърлото или да го одраш жив? Или може би го ядете? Или има нещо още по-лошо? Дори не мога да си представя какво може да бъде да се кандидатирам за помощ на Firo?! Глупаво е да правиш това. Глупаво е да се преговаря с мъртвите. В тях няма чест, съжаление или състрадание. Единственото им желание е да ядат. Разбираш?

- О да! Надеждата е славно оправдание. Фиро, макар да изглежда по-умен и по-разумен от обикновените зомбита, но, за съжаление, по същество не се различава от тях. Той щеше да ви погълне и след това да спомене факта, че вие ​​сами сте дошли. “Ану се усмихна горчиво.

- Не ми пукаше. По-добре смърт, отколкото ... - Таша изхлипа и подуши.

- Какво би могъл да ти направи Byrus толкова ужасно? Аз, разбира се, предполагам - Ану хитро прецака хищническо тъмно око, - но ... кажи ми честно, наистина ли е толкова ужасно да губиш невинност?

- Слава Богу, не успях да позная целия ужас! - ядоса се Таша. „Дори не искам да чувам за нещо подобно, ще стана на крака и ще отида в манастира! Боже, ако знаех, че всички момичета трябва да правят това ... Това! Това, което ми каза бавачката, и въобще ... - предателски се счупи гласът й.

- Ами ... - Ану я погледна със съжаление, - може би не е толкова страшно, тъй като всички правят това?

- Да, ужасно е! - Таша в гняв отново вдигна глава, но веднага се облегна на възглавницата.

- Хайде! Не знам за какво е говорила бавачката ви, но как би въобще знаела? Самата тя вероятно се е омъжила по заповед на родителите си, а след това цял живот е задоволявала нелюбимия си съпруг и е раждала деца. Какво очаквате от обикновена жена? Но знаете ли, ако харесвате някого, - за секунда очите на Ану загубиха хищническия си блясък, а лицето му изглеждаше много младо и наивно, - ако обичате някого, тогава всичко може да бъде съвсем различно.