"Каква глупост! И защо отидох пеша? Трябваше да се кача от.

"Каква глупост! И защо отидох пеша? Трябваше да се кача по стените и да летя на контрабас “, смъмри се тя.

Накрая стълбището свърши. Те преминаха широка зона, където през Средновековието, по време на магически войни, се събират отряди на хвърлящи зли очи и през широките порти отиват до подвижния мост.

От подвижния мост, от другата страна на рова, гореше огън. Отдалеч огънят приличаше на червена запетая, близо до която се мятаха малки фигури. Ровът беше замръзнал, само там и там стърчаха купчини суха тръстика.

Таня премина моста. Страхуваше се, че циклопът ще й зададе ненужни въпроси: къде отиваш и защо, но охраната на Тибидох явно не беше до нея.

Лейтенант Ржевски и малкият Клопик, които бяха пораснали малко от есента, играеха мазни карти с циклоп, пара за двойка. Клопик явно потрепваше, но с такава сладка детска усмивка и толкова сръчна, че Циклоп дори не го забеляза. Понякога, запазвайки репутацията на малко дете, което наскоро вдигна палубата, Клопик объркваше краля с крик или се опитваше да покрие козовата деветка с не-козирна седморка. Докато Циклопът се смееше добродушно на неспособното бебе, той наивно мигаше и ги наричаше „чичовци“, подготвяше си запас от аса за следващата игра или дърпаше козове от края.

Но Циклоп внимателно наблюдаваше лейтенант Ржевски, който беше известен в Тибидохс като умен остър, не веднъж през живота си, прикрепен към свещник. Призракът седеше - или по-скоро виси - във въздуха, протегна дългите си крака по най-невинен начин и държеше картите близо до лицето си. Трудно е да се каже как е успял да управлява материални обекти. Самият Ржевски твърди, че прави това не с ръцете си, а със силата на желанието, и превежда стрелите на дядо си вещицата, който твърди, че е ял кнедли, без да ги докосва с пръст.

Циклоп дори не позволи на лейтенанта дори да докосне палубата и отдалечи отстъплението от него. Когато Ржевски трябваше да бъде изведен от тестето, те сами му даваха картите една по една. Лейтенантът се възмути и нарече циклопа глупави плебеи и кухненци, неспособни да оценят движенията на благородна душа. Междувременно лявото око на „благородната душа“ витаеше във въздуха зад Циклопите и буквално пасеше в картите си.

Циклоп ревеше, ревеше, псуваше се с ниски гласове, трошеше карти в сърцата си - и губеше отново и отново. Близо до Клопик и Ржевски вече имаше цяла планина от кожи и агнешки плешки, опушени на кладата. Вратарят Пелменник, най-безразсъдният от всички, успя да загуби не само брадвата си, но дори овча козина с шапка и сега трепереше около огъня в нищо друго освен памучни гащи. Страшното му око се завъртя лудо по челото му. Малкият Клопик с делови въздух усети обувките на спечелените ботуши.

Забелязвайки Таня и Жикин, началникът на тъмния отдел, който изпадна в ранна детска възраст, се обърна.

-Жол, и Жол! Напитки! Казвам shmyglis-flyglis! - попита той с тънък глас.

„Остави ме на мира!“, Щракна Жикин. Той, както всички останали в Тибидохи, отдавна научи, че е по-добре да не се повтаря след Клопик.

„О, така!" Клопик се обиди. „Никога няма да те оставя сам! Публикувайте един от циклопите, за да ви удари по челото! Всички ми дължат много! Кой ще се съгласи?

Циклопът се приближи до огъня. Имаше море желаещи. Жикин отстъпи. Той все още не е забравил с каква ревност циклопите щракат върху челото си.

-ДОБРЕ ДОБРЕ! Какво е това пържени? - подозрително попита Жикин.

- Кажи ми! Ще ви хареса! “, Настоя Клопик, в чиито очи танцуваха огнени отражения.