Апоплексия

Апоплексията е внезапен и бързо развиващ се кръвоизлив във всеки орган; по-често апоплексията означава мозъчен кръвоизлив със загуба на съзнание. Апоплексията възниква или поради изпотяване на кръв от болезнено променени съдове, или разкъсване на тях (по-рядко). Апоплексия може да се появи при пациенти с атеросклероза, хипертония. Апоплексията на мозъка води или до смърт, или оставя сериозни последици (парализа, загуба на говор, психични разстройства и др.). При апоплексия на други органи, например при апоплексия на матката при възрастни жени, апоплексия на надбъбречните жлези, прогнозата зависи от обема на кръвоизлива.

Апоплексия (гръцки апоплексия, от апоплесо - удар с удар) е бързо развиващ се кръвоизлив във всеки орган; по-често апоплексията е мозъчен кръвоизлив, придружен от загуба на съзнание. Апоплексията на мозъка е следствие от съдови заболявания: атеросклероза (вж.), Хипертония (вж.), Артериит (вж.); наблюдава се също при мозъчна травма, мозъчни тумори, родова травма и фетална асфиксия, малформации на мозъчните съдове и левкемия. Описана е така наречената серозна апоплексия - бързо развиващ се оток на тъканите, например лигавицата и подлигавицата на стомаха. В основата на патогенезата на повечето апоплексии са локалните вазомоторни нарушения, придружени от съдова пареза, промени в съдовата пропускливост и диапедезични кръвоизливи. Апоплексия може да възникне и поради разкъсване на кръвоносни съдове, особено при аневризма (вж.) Или ерозия (вж.) На съда. Прогнозата за апоплексия зависи от нейното местоположение и обем.