Как човек се самоуби

Мъжът реши да се обеси.

Вземи всички. Работата е безполезна, съпругата е нацупена, заплатата е малка и сама по себе си не е добра. И вече прилични години, онзи ден точно 40 почука. И така, когато съпругата след празнична вечеря отиде да измие чиниите, мъжът седна и се замисли. Защо е толкова късметлия ?! Какво няма да предприеме, всичко е така. не работи. Дадоха ми задача на работа. Направихме всичко. И мъжът също. А Васка Замарански, фанатик и лицемер, се справи най-добре. Коля Прибабахин има по-добре, Витка Гребанев има лъч. И за него - не че изобщо не се получи. Но по-лошо.
Той, разбира се, не го показа и дори на победителя Федя Мухлявий му стисна ръката. Но котките остъргваха.
И за да върне котките от душата, мъжът се обади на своя приятел Петя Куцифист. Селянинът не уважаваше куцифиста, нямаше какво да уважава куцифиста. Този Куцифист беше мошеник, пияница и женкар и селянинът смяташе подобни дейности под достойнството си. Куцифист не беше почтен човек. Можеше да го подведе много, например да се появи в театъра с неприлични дънки, а той, мъж, със съпругата си и на празник. Но мъжът понякога се радваше на подкрепата на стар приятел. И тогава се сетих за него. Обадих се, уредих се, Петя го извика. Дойде мъж - и все още има токчета. гости. Мъже като него.
И какво е типично. Оказа се по-късно, че след купона Петя, когато носеше хора по домовете си, вдигна нещастен нощен молец. Няколко дни по-късно се оказа, че това е любов. Истински. И той, селянинът, го получи изцяло от жена си, така че всичко, което той направи или дори не направи, беше обвинено върху него.

И не че селянинът нямал късмет. И някак всичко се оказа скучно. Затова той реши да се обеси.

Човек си купи въже.
Той изпрати жена си в дачата. За щастие беше пролетта, имаше нещо за правене в дачата. Купих си водка. Той седна и написа бележка. Бележката гласеше: "Довършвам. Сбогом. Моля ви да не обвинявате никого освен Мухлявий и Света Оголенова от вход 6 на апартамент 47". Препрочетох го. Той смачка жалко парче хартия и го хвърли в кофата. Плюх на чистия под, който жена ми беше измила сутринта. Сложих стълбата, качих се, свалих полилея, закачих въже към куката, направих бримка. Сложи го на врата ми. Не можах да скоча от стълбата. Проклет. Излезе от цикъла. Смених стълбата със стол. Не стигнах до пантата. Трябваше отново да поставя стълбата и да удължа въжето. След като направи цялата операция отново, накрая мъжът заби глава в примката и с неловко движение отблъсна стола. Това са глупости, но въжето се опъна и мъжът стоеше на пода. Вратът беше леко притиснат. "Съпругата ще дойде само в понеделник" - помисли мъжът с тъга. Беше петък.
Няколко часа по-късно, с цената на невероятни усилия, мъжът се освободи от проклетото въже. След още няколко часа неуспешни опити мъжът си спомни: на когото е съдено да бъде обесен, той няма да се удави.