Как да различим къде е простотата и къде арогантността?

Първото дете на смирението е простотата. Когато в човекаако има простота, тогава има и любов, и жертваи любов, и благочестие. В обикновения човек има духовна чистота и несъмнено доверие в Бог, без изпитание. Простотата бешеот Адам преди грехопадението, когато видя всичкиТиранин и безобиден, тъй като беше облечен с Божията Благодат.

- Geronda, когато казват: „Красотата е в простотата“, те имат предвид Божествената благодат?

- Естествено. Един прост и хитър човек, притежаващ смирение, получава благодат от Бог, който чрезвид прост и добър.

- Или може би човек се държи просто и в същото време има гордост?

- Не се случва. Няма гордост в човек, който има истинска простота.

- Може ли някой външно да се представи като прост човек, без да има истинска простота?

- Да, и, преструвайки се на прост, тръгнете си! Във външната простота на човек, който се прави на прост, за да постигне нещо, се крие най-грубият луконница. Сякаш старецът обува детски чорапи за другите, за да изпълни всяка негова прищявка, сякаш е малко дете.чукам! Докато наистина е прост човексе радва както на директност, така и на разсъждения.

Простотата и наглостта са различни неща

- Понякога ми се струва, че постъпвам просто, докато други казват, че съм арогантен. Геронда, колко различнокъде е простотата и къде наглостта?

- Простотата и арогантността са две различни неща. Дързостта да се обадитекара човек да се чувства комфортно в смисъла на светаskom. Човек се държи нахално и по този начин подхранва собствения си егоизъм. Казва „Тук го поставих на място“. Това дава на човека чувство на удовлетворение в светския смисъл, но не му носи истински мир. Докато простотата наслаждава духовно - не оставякаква лекота.

- Геронда, те ми казват, че съм несериозенно все пак мисля, че действам просто.

„Действайки простота не означава да си глупав. Обърквате двете. Говорите без да мислите и си представятеказвате си, че действате простота. Имате малконеговата естествена простота, но липсва разумнати, въпреки че в съзнанието не си дете, държиш се като дете. За щастие сестрите ви познават добре и не се притесняват.

- Човек всъщност може да е прост, но поведението му е смущаващо за другите?

- Ако човек е наистина прост, то поне той е казал или направил нещо, което може да изглежда не особено прилично, другият човек не се колебае, тъй като Божията Благодат живее в прост човек и той е своймоите действия не обиждат другите. Докато този, който няма простота, въпреки че говори светски учтиво, неговата учтивост е по-лоша за вас от горчивата репичка.

Бъдете като деца (Матей 18.3)

- Geronda, какво е естествената простота?

- Естествената простота е простотата, коятомалко дете се разбира. Когато детето е побойник, му се карате и то плаче. Ако тогава му дадете мапищял, той забравя всичко. Не обяснява защо първоначално е бил смъмрен и след това са му дали машинка, тъй като детето възприема всичко със сърцето си, а възрастен с ума си.

- Geronda, има и възрастни, които са прости по природа. Такава простота е добродетел?

- Да, но естествената простота, както всички други природни добродетели, се нуждае от пречистване. Чепрост човек по природа притежава нежност, доброче в него обаче има и детска хитрост. Той може например да не желае зло на ближния си, но ако трябва да направи избор между лошо и добро нещо, той ще вземе доброто за себе си, а лошото ще остави за друг. Такъв човек е като златото, в което има малков количеството на различни примеси. За да стане златото чисто, то трябва да се стопи в пещ. Тоест сърцето му трябва да бъде очистено от всякаква измама, защотоrysty и т.н., тогава той ще стигне до състояние на съвършена простота.

В истинската Христова любов, която е състояние на простота и чистота, се развива любезна детска простота, придобиването на която Христос изисква от нас „Бъдете като деца“, казва Той. Но в днешно време колкото по-светска учтивост става в хората, толкова по-малко оси.дебне в тях простотата, толкова по-малко автентичнаной радост и естествени усмивки.

Спомням си, че в скита на Иверски имаше един старец - Пахомий. Каквато и тъга да ви обземаше, беше достатъчно да го погледнете, когато тъгата изчезна от само себе сизала. Виждайки го, веднага забравихте всичко, всички проблеми, всичко мина. Възрастен мъж и с вид на бебе Той имаше розови бузи и се смееше като дете! Каквото и да се случи, той се засмя. Вечен празник! Той не познаваше буквите, не можеше да пее, освен „Христос Възкръсна“ на Великден. Когато по празници той дойде в скита кириакун (главният храм на скита), той никога не сядаше в стасидията, винаги стоеше, дори на целодневни бдения, и изпълняваше Исусовата молитва. Той беше смел човек с голямо любопитство. Ако го попитат: "Отец Пахомий, какво пеят сега?" - той отговори: „Псалтир, псалтир чибащи се топят ”. Той нарича всичко Псалтир.

Той беше много прост старец и много милостив. Освободи се от страстите, беше като нежно дете. Ако човек от ранна възраст не се отърве от детеегоизъм, детска гордост и инат и ще бъдеда бъде в такова инфантилно състояние, тогава в напреднала възраст той ще има претенции като: малко дете. ПоНа това апостол Павел казва: „Не бъдете деца на ума, а дете със злоба“ (1 Кор. 14:20).

Обикновеният човек винаги има добри мисли

Обикновеният човек е нежен и неизискан. Превръща лошото и грозното в добро. Винаги си има приятелмного добри мисли. Той не е наивен, просто е сигурен, че и другите разсъждават по същия начин.

- Геронда, можеш ли да ни дадеш пример?

- Не ти ли казах за отец Харалампия, койКой някога е живял в манастира Кутлумуш? Той беше библиотекар, но беше отстранен от тази позиция, тъй като никога не затваряше вратите на библиотеката. „Наотколкото всички онези брави и ключове за вас, - каза той. "Нека хората да четат книги свободно." Той притежаваше толкова просточе и чистотата на душата, че той дори не е мислил, че има хора, които крадат книги.

Прост човек, тъй като той има видмисли, той вижда всички като добри. Спомням си друг старейшина, отец Теоктист, от манастира Дионисий, каква простота имаше! Веднъж останал да пренощува при друг монах в манастирската къща в Каря. Посред нощ някой почука на вратата и отец Феоктист хукна да я отвори. „Откажете се“, казал монахът, „не го отваряйте, късно е, време е за почивка“. „Откъде знаеш, отче, кой е, може би е Христос! Трябва да го отворим. " И той отиде да го отвори. Виждате ли, обикновеният човек винаги има добро намерение и винаги очаква само добро.

От книгата: Старец Паисий Светорец. Думите. Том 5. Страст и добродетел, М., "Света гора", 2008