Как да различим къде е простотата и къде арогантността?

простотата
Първото дете на смирението е простотата. Когато в човека­ако има простота, тогава има и любов, и жертва­и любов, и благочестие. В обикновения човек има духовна чистота и несъмнено доверие в Бог, без изпитание. Простотата беше­от Адам преди грехопадението, когато видя всички­Тиранин и безобиден, тъй като беше облечен с Божията Благодат.

- Geronda, когато казват: „Красотата е в простотата“, те имат предвид Божествената благодат?

- Естествено. Един прост и хитър човек, притежаващ смирение, получава благодат от Бог, който чрез­вид прост и добър.

- Или може би човек се държи просто и в същото време има гордост?

- Не се случва. Няма гордост в човек, който има истинска простота.

- Може ли някой външно да се представи като прост човек, без да има истинска простота?

- Да, и, преструвайки се на прост, тръгнете си! Във външната простота на човек, който се прави на прост, за да постигне нещо, се крие най-грубият лу­конница. Сякаш старецът обува детски чорапи за другите, за да изпълни всяка негова прищявка, сякаш е малко дете.­чукам! Докато наистина е прост човек­се радва както на директност, така и на разсъждения.

Простотата и наглостта са различни неща

- Понякога ми се струва, че постъпвам просто, докато други казват, че съм арогантен. Геронда, колко различно­къде е простотата и къде наглостта?

- Простотата и арогантността са две различни неща. Дързостта да се обадите­кара човек да се чувства комфортно в смисъла на света­skom. Човек се държи нахално и по този начин подхранва собствения си егоизъм. Казва „Тук го поставих на място“. Това дава на човека чувство на удовлетворение в светския смисъл, но не му носи истински мир. Докато простотата наслаждава духовно - не оставя­каква лекота.

- Геронда, те ми казват, че съм несериозен­но все пак мисля, че действам просто.

„Действайки простота не означава да си глупав. Обърквате двете. Говорите без да мислите и си представяте­казвате си, че действате простота. Имате малко­неговата естествена простота, но липсва разумна­ти, въпреки че в съзнанието не си дете, държиш се като дете. За щастие сестрите ви познават добре и не се притесняват.

- Човек всъщност може да е прост, но поведението му е смущаващо за другите?

- Ако човек е наистина прост, то поне той е казал или направил нещо, което може да изглежда не особено прилично, другият човек не се колебае, тъй като Божията Благодат живее в прост човек и той е свой­моите действия не обиждат другите. Докато този, който няма простота, въпреки че говори светски учтиво, неговата учтивост е по-лоша за вас от горчивата репичка.

Бъдете като деца (Матей 18.3)

- Geronda, какво е естествената простота?

- Естествената простота е простотата, която­малко дете се разбира. Когато детето е побойник, му се карате и то плаче. Ако тогава му дадете ма­пищял, той забравя всичко. Не обяснява защо първоначално е бил смъмрен и след това са му дали машинка, тъй като детето възприема всичко със сърцето си, а възрастен с ума си.

- Geronda, има и възрастни, които са прости по природа. Такава простота е добродетел?

- Да, но естествената простота, както всички други природни добродетели, се нуждае от пречистване. Че­прост човек по природа притежава нежност, добро­че в него обаче има и детска хитрост. Той може например да не желае зло на ближния си, но ако трябва да направи избор между лошо и добро нещо, той ще вземе доброто за себе си, а лошото ще остави за друг. Такъв човек е като златото, в което има малко­в количеството на различни примеси. За да стане златото чисто, то трябва да се стопи в пещ. Тоест сърцето му трябва да бъде очистено от всякаква измама, защото­rysty и т.н., тогава той ще стигне до състояние на съвършена простота.

В истинската Христова любов, която е състояние на простота и чистота, се развива любезна детска простота, придобиването на която Христос изисква от нас „Бъдете като деца“, казва Той. Но в днешно време колкото по-светска учтивост става в хората, толкова по-малко оси.­дебне в тях простотата, толкова по-малко автентична­ной радост и естествени усмивки.

Спомням си, че в скита на Иверски имаше един старец - Пахомий. Каквато и тъга да ви обземаше, беше достатъчно да го погледнете, когато тъгата изчезна от само себе си­зала. Виждайки го, веднага забравихте всичко, всички проблеми, всичко мина. Възрастен мъж и с вид на бебе Той имаше розови бузи и се смееше като дете! Каквото и да се случи, той се засмя. Вечен празник! Той не познаваше буквите, не можеше да пее, освен „Христос Възкръсна“ на Великден. Когато по празници той дойде в скита кириакун (главният храм на скита), той никога не сядаше в стасидията, винаги стоеше, дори на целодневни бдения, и изпълняваше Исусовата молитва. Той беше смел човек с голямо любопитство. Ако го попитат: "Отец Пахомий, какво пеят сега?" - той отговори: „Псалтир, псалтир чи­бащи се топят ”. Той нарича всичко Псалтир.

Той беше много прост старец и много милостив. Освободи се от страстите, беше като нежно дете. Ако човек от ранна възраст не се отърве от дете­егоизъм, детска гордост и инат и ще бъде­да бъде в такова инфантилно състояние, тогава в напреднала възраст той ще има претенции като: малко дете. По­На това апостол Павел казва: „Не бъдете деца на ума, а дете със злоба“ (1 Кор. 14:20).

Обикновеният човек винаги има добри мисли

Обикновеният човек е нежен и неизискан. Превръща лошото и грозното в добро. Винаги си има приятел­много добри мисли. Той не е наивен, просто е сигурен, че и другите разсъждават по същия начин.

- Геронда, можеш ли да ни дадеш пример?

- Не ти ли казах за отец Харалампия, кой­Кой някога е живял в манастира Кутлумуш? Той беше библиотекар, но беше отстранен от тази позиция, тъй като никога не затваряше вратите на библиотеката. „На­отколкото всички онези брави и ключове за вас, - каза той. "Нека хората да четат книги свободно." Той притежаваше толкова просто­че и чистотата на душата, че той дори не е мислил, че има хора, които крадат книги.

Прост човек, тъй като той има вид­мисли, той вижда всички като добри. Спомням си друг старейшина, отец Теоктист, от манастира Дионисий, каква простота имаше! Веднъж останал да пренощува при друг монах в манастирската къща в Каря. Посред нощ някой почука на вратата и отец Феоктист хукна да я отвори. „Откажете се“, казал монахът, „не го отваряйте, късно е, време е за почивка“. „Откъде знаеш, отче, кой е, може би е Христос! Трябва да го отворим. " И той отиде да го отвори. Виждате ли, обикновеният човек винаги има добро намерение и винаги очаква само добро.

От книгата: Старец Паисий Светорец. Думите. Том 5. Страст и добродетел, М., "Света гора", 2008