Качество на живот в медицината

качеството живот
Качеството на живот (QOL) в медицината е степента на благосъстояние и удовлетвореност от онези аспекти от живота, които са засегнати от болестта или нейното лечение. Връзката между качеството на лечението и качеството на живот е доста сложна. Логично е да се приеме, че колкото по-ефективно е лечението, толкова по-високо е качеството на живот. Този модел обаче не винаги се среща.

Например при пациенти с артериална хипертония понижаването на кръвното налягане (АН) не е непременно придружено от подобряване на качеството на живот. Това вероятно се дължи на факта, че повишаването на кръвното налягане често не е придружено от симптоми и пациентът обикновено може да се чувства добре без лечение.

При оценка на ефекта от лечението върху QoL се взема предвид вероятността от образуване на странични ефекти на лекарства, които могат да доведат до появата на нови симптоми, понякога дори влошаващи състоянието на организма. Освен това самият факт на необходимостта от приемане на лекарства и модерна медицинска апаратура, която се използва за ранна диагностика на заболявания, често се възприема негативно от пациента и съответно създава психологически проблеми. Някои проучвания са установили, че QoL е фактор, определящ склонността на пациента към лечение (съответствие).

Влошаването на общото удовлетворение от живота, особено поради проблеми с алкохола, финансови проблеми, нарушения на съня или обща умора, е придружено от увеличаване на риска от основните точки на резултата от проучването (смърт, нестабилна стенокардия, белодробна емболия, инсулт, миокарден инфаркт). Отрицателна връзка на ниско качество на живот с неблагоприятна прогноза е установена и при пациенти, преживели миокарден инфаркт. Понятието "качество на живот" се използва свободно във фармакоекономическите изследвания, по-специално за разходно-полезен анализ, като в този случай се превръща в основен критерий за ефективността на лечението.

По този начин е възможно да се получи необходимата информация за сравняване на ефективността на различните методи на лечение, разработване на нови подходи и планиране на финансирането на различни здравни сектори на национално ниво.