Ярошевски М

Принципът на асоциация се тълкува по различен начин от двама други английски мислители - Д. Бъркли (1685-1753) и Д. Хюм, които считат сензацията за първична не физическата реалност, не жизнената дейност на организма, а явленията на съзнанието. Те вярвали, че източникът на знание е сетивният опит, формиран от асоциации.

Според Бъркли преживяването е усещанията, които пряко изпитва субектът: визуални, мускулести, тактилни. В своя „Опит в нова теория на зрението“ Бъркли анализира подробно сензорните елементи, които изграждат образа на геометричното пространство като приемник на всички природни тела. Физиката приема, че това нютоновско пространство е дадено обективно, докато то е продукт на взаимодействието на усещанията. Някои усещания (например визуални) са свързани с други (например тактилни) и целият този комплекс от усещания се счита, че съществува независимо от съзнанието. В действителност, според Бъркли, „да бъдеш означава да бъдеш във възприятие“.

Този извод неизбежно е склонен към солипсизъм (от латинското "solus" - единственият и "ips" - себе си) на отричането на каквото и да е съществуване, освен на собственото съзнание. За да се измъкне от този капан и да обясни защо различните субекти възприемат едни и същи външни обекти, Бъркли апелира към специалното божествено съзнание, с което са надарени всички хора.

В своя конкретен психологически анализ на зрителното възприятие Бъркли изрази няколко ценни идеи, като посочи по-специално участието на тактилни усещания в изграждането на изображение на триизмерно пространство (с двуизмерно изображение на ретината).