Интелектуална култура

Интелектуална култура - раздел Култура, Въведение в теорията на културата За да се разбере това явление, е необходимо да се прави разлика между такива понятия.

За да се разбере това явление, е необходимо да се прави разлика между понятия като съзнание и интелигентност.

Съзнанието е специален начин за отразяване на света под формата на емоции, оценки, концепции, преценки, умозаключения, образи, възникнали въз основа на усещания. В него винаги се различават две нива - конкретно-чувственото и абстрактно-логическото. Съзнанието е предмет на изследване в много науки, но културологията се интересува от него като специален вид човешка дейност, която отличава човека от животно, и като способност на човека за целенасочена дейност, изразяваща се в формиране на цели, търсене за начини за постигането им, при развиване на отношение към реалността - отражения[11] и взаимоотношения в самата реалност (нечие същество); част от съзнанието е интелигентността.

Интелектуалната култура действа като култура на мислене и реч. Той включва адекватно (съответстващо на реалността) възпроизвеждане на различни аспекти и отношения на света.

Животното отразява в околния свят само това, което е необходимо за живота. За това сетивата са му достатъчни. Но човек трябва да отразява много повече: какво е необходимо, за да оцелее, и какво може да се получи. Освен това той трябва да разсъждава по качествено различен начин: за него е важно да знае свойствата, характеристиките на този или онзи обект, а за това само сетивата не са достатъчни. Човек трябва да отклонява вниманието от различните неща и да обектира тяхното сходство (и виждайки приликата, забелязва разликата) и да създава концепции. Този процес се разтегна за човечеството милиони години. Появата на мисленето и речта е едновременен процес и по своята същност е културен процес. Социалният характер на отношенията ускори развитието на мисленето и речта, появиха се нови начини за съхраняване и предаване на информация в обществото, появиха се нови начини за комуникация, човечеството навлезе на ново ниво на културно състояние.

Интелигентност (лат. интелекти „Знание, разбиране, разум, разум, разум“), както става ясно от превода на този термин, разкрива различни нива на неговата реализация, действащи като разбиране и като разум и като разум, които не са еднакви. Определи Кант причина като способност за формиране на понятия, като по-ниско, елементарно ниво на абстракция, а умът като способност да генерира идеи. Досега присъствието на разума е свързано със способността да се решават ежедневни прости задачи, да се поставят обикновени, напълно разбираеми цели, а в психологията - с нормално, адекватно отражение на реалността. Ум по-близо е до творческата, активна способност на мислене, включва познание, проникване в същността на нещата, създаване на нови идеи, търсене на непознати задачи.

Мислене - най-висшата форма на активно отражение на света, където се извършва обобщаване и познаване на същността на нещата, връзките и взаимоотношенията между тях, възникват нови идеи, прогнозират се събития, разработват се цели и се търсят, формулират и решават всякакви видове се извършват проблеми.

Културата на мислене предполага способността да се сравняват различни феномени на реалността помежду си, да се откриват прилики и разлики между тях, способността да се анализира (мислено се разчленява феномен, изяснява се ролята и мястото на всяка негова част като цяло) да разкрие същността на явленията, да установи причинно-следствени връзки между различни страни и отношения на реалността и да предвиди тенденциите в тяхното развитие. Можем да кажем, че културата на мислене е логика, която организира и подрежда процеса на мислене, разработва метод, който прави възможно извършването на всички умствени операции, които сме изброили.

Културата на мислене не се ограничава до много знания и дори до процеса на познание, въпреки че е невъзможно без знание. Древногръцки философ Хераклит от Ефес (около 530-470 г. пр. н. е.) казва: „Много знания не учат на мъдрост“. Познанието само по себе си е само основата, върху която може да се развие култура на мислене - мъдростта. И в него основното място ще бъде заето от знанието за невежество, тъй като именно такова знание е ключът към развитието на мисленето. Известната фраза: „Знам, че не знам нищо“ принадлежи Сократ (около 470-399 г. пр. н. е.), един от най-мъдрите мислители от миналото, който осъзнава, че в сравнение с непознатото в света, известното е само малко зрънце пясък.

Само мъдрите в знанията си ще изхождат предимно от предмета на познанието, но най-малко - от отношението му към него. Културата на интелигентността предполага, че никакво количество емоции няма да замести това, което води до истината. Нищо чудно, че древните са казвали: "Мнението е прах под краката на магаретата!" Те разбраха, че мнението се формира само въз основа на данни от сетивата и е оцветено от емоции, но рядко от размисли. На мнението винаги се противопоставя желанието да се достигне до същността на нещата в процеса на познание. Прекрасен руски поет Борис Пастернак (1890-1960) пише: